С 20 години Дюлгеров изпреварва Холивуд с “Мера според мера”

“Страстите Христови” на арамейски излиза през 2004 г. и е най-касовият хит на християнска тематика

Най-касовият филм с християнска тематика за всички времена, който е и сред 10-те най-касови филми с рейтинг R, е заснет изцяло на реконструиран арамейски, латински и иврит. “Страстите Христови” (2004) на Мел Гибсън изобразява последните 12 часа от живота на Исус, както и някои други части от живота му в ретроспекции.

Той е най-бляскавият пример за успешна продукция, залагаща на мъртъв, застрашен или рядък език. При всяко положение това не е лесна задача и понякога наистина е твърде рисковано. Може да е отличен коз, но може и да не оправдае очакванията.

С повече от 20 години Георги Дюлгеров изпреварва Холивуд, като снима “Мера според мера”, в който се говори на силен македонски диалект за повече автентичност на 3-серийния драматичен филм за Илинденско-Преображенското въстание.

Нелека е и задачата на екипа на филма “Възвишение” (2017) на Виктор Божинов, който екранизира едноименния роман на Милен Русков, написан на езика на българската възрожденска книжовност, основаваща се на източен диалект. Майсторското творение на писателя действително е предизвикателство, което в крайна сметка е възприето положително както от читателите, така и от зрителите. Все пак езикът е по-близо до съвременния човек. Но в световен план има и примери за много далечни и редки словесни подвизи.

Изцяло на старолатински, който е остарял дори през 75 г. пр. н. е., началото на класическия латински, е заснет италианският исторически филм “Първият крал: Раждането на една империя” (2019). Това е преразказ на легендата за Ромул и Рем, основателите на Рим. 

Руската историческата драма на Андрей Кравчук “Викинг” (2017) също печели от риска, като става хит и избива два пъти бюджета си от 13 млн. Сценарият е базиран на реални исторически документи и викингските “Саги за кралете”. Специално за филма са направени опити да се възстанови т. нар. печенегски език, който е мъртъв.

Има и заглавия, които не събират такава популярност. “Ораторът” (2011) на Туси Тамасесе е първият игрален изцяло заснет в Самоа, на самоански език, със самоански актьорски състав. Според оценка от 2015 г. този език се говори от 510 000 души, но днес може да са още по-малко. “Ораторът” е предложението на Нова Зеландия за най-добър чуждоезичен филм на наградите “Оскар” (2012), но не попада в списъка с претендентите.

Един от най-добрите филми на Емир Кустурица е югославската фентъзи драма “Времето на циганите” (1988) за съзряването на самия режисьор, като историята е разказана на ромски и сърбохърватски (с малко италиански и английски). Югославия като една държава вече не съществува, но филмът е заснет в Сараево, в днешна Босна и Херцеговина, и в Скопие в днешна Северна Македония, където родният диалект е балкански ромски.

В брилянтна история, развиваща се в района около Сараево и в Италия, Перхан, младо ромско момче с телекинетични способности е очаровано от света на дребните престъпници, който заграбва парите, което застрашава живота му и заплашва да унищожи онези, които обича.

В “Търсене: Недостъпният връх” (2007) героите говорят на шотландски келтски, а действието се развива близо до Недостъпния връх на върха на планината Sgurr Dearg в планинската верига Cuillin на остров Скай. Филмът е номиниран за три награди BAFTA. След като са останали само около 58 хил. останали говорещи свободно шотландски келтски, едно проучване през 2020 г. съобщава, че езикът може да умре до десетилетие.

В “Острието на ножа” (SGaawaay К'uuna) за първи път филм улавя езика и културата на местното население на Хайда Гуай - гъсто залесен архипелаг край западното крайбрежие на Канада. На екрана закачките на дамите оживяват местния език, който има по-малко от 24 говорещи свободно, въпреки че много хайда имат основни познания за езика.

В продължение на десетилетия старейшини, активисти и лингвисти се стремят да спасят местните езици на Северна Америка, от които са останали около сто шестдесет и пет. През последните години филмът предостави особено плодородна почва за тази работа. През 2001 г. излиза и “Бързият бегач” (Atanarjuat) - първият игрален филм, написан, режисиран и изигран на инуктитут, източния инуитски диалект.

Мнозина вярват, че това е начин да се опазят застрашените езици.