Всички търсят Васил, който всъщност е Георги

Енигматичният българин, вдъхновил българо-испанската продукция, е голямата мистерия и изчезва без следа

“Здравейте, обажда се Иван Бърнев. Играя един човек, когото търсим. Надявам се, че може да ни помогнете...”

Така най-големите гросмайстори на България се впускат в ентусиазирано издирване, в което е въвлечена почти цялата ни федерация по шах. Всички търсят Васил, който обаче най-вероятно се казва Георги, прототип на главния герой от българо-испанската копродукция “Васил”.

Лентата разказва историята на български емигрант във Валенсия, който през 2012 г. е приютен в дома на възрастен испанец за два месеца. Сближава ги страстта към шахмата. Нашенецът е изключително интелигентен, деликатен, скромен, трудолюбив и харизматичен човек. Добър както в шаха, така и в бриджа, като в местен клуб впечатлява с уменията си. Възрастният испанец разказва по телефона на дъщеря си за своя гост, когото тя никога не успява да види лично. Но той се превръща в много лична и съкровена история за режисьорката Авелина Прат, за която филмът е дебют. По професия тя е архитект. Наследява професията на своя баща - човека, който приютява Георги преди десет години в дома си. Прат пише и сценария за продукцията по своите лични спомени за енигматичната личност, която изчезва също толкова мистериозно, както и се появява.

“Много искахме да намерим прототипа на Васил. Беше много вълнуващо - разказва пред “24 часа - 168 истории” Весела Казакова, която е продуцент от българска страна заедно с Мина Милева. - Куп готини хора се включиха в търсенето, което започнахме аз, Мина и Иван Бърнев.

Едни от най-големите гросмайстори на България отделиха много от времето си, за да ни съдействат. Оказа се, че самият човек, който би трябвало да е бил във Валенсия, не е в списъка на гросмайсторите и в списъците на българската федерация по шахмат. Всеки, които ходи по състезания, е записан, но всъщност нашият Васил се оказа, че може би е бил само любител. Бил е толкова добър обаче, че е печелил състезания, но явно неофициални.

Ние знаем за него това, което разказва самата режисьорка. Бил и бриджор, и шахматист. По някакви данни от бридж клуба става ясно, че първото му име е Георги. Живял е известно време във Валенсия, а след това е заминал за Канарските острови. Оттам нататък дирите му се губят. Може и да е в България, но може и да е още в Испания. Нямаме представа. Все още не можем да го намерим.”

По времето, в което Георги е бил в дома на бащата на Прат, той е бил на петдесет и няколко години. Това означава, че днес трябва да е над 60-годишен.

“В крайна сметка ударихме на камък, не можахме да го открием - обяснява Казакова. - Но търсенето много ни сплоти с всички шахматисти в България. Може би някой ден той ще види и ще ни се обади, все пак има цял филм, посветен на него. Единственото, което искаме, е да го срещнем с режисьорката.

За живота на Георги можем само да гадаем извън онзи отрязък от време, когато е в дома на испанеца. Филмът проследява напълно достоверно истинските събития и всичко е такова, каквото се е случило. За по-ранния живот на Георги не можем да знаем. Бил е много по-силен на шах, но може би друга професия го е отвела в друга посока или пък нещо съвсем различно е станало. Шахът е останал само един негов талант и младежка страст.”

“Васил” е мащабна продукция, която носи много топлина и емоция. Зрителите го определят като приказка за приятелството. Пред камерата Иван Бърнев си партнира с едни от най-големите имена на испанското кино - Карра Елехалде и Алехандра Хименес. Част от каста са също Сузи Санчес и Сю Флак.

“Главната роля изцяло зависеше от българска страна. Това беше важно за облика на филма - кой ще бъде Васил - разяснява продуцентката. - Ние подехме доста отговорно тази задача. Лентата направи такъв скок в Испания, като се нареди между седемте най-дискутирани. А представете си, че там излизат на година към 400 филма... Сериозен успех. Иван Бърнев е изключителен актьор и носи целия филм на гърба си с цялата си дисциплина и харизма. Той се хвърли в търсенето на Георги, макар че беше много зает, но всички много искахме да го намерим.

Това ще бъде голямата сензация - да го открием.

Васил стана олицетворение на това, че всички искаме да имаме един такъв човек в нашия дом, за да ни се случват добре нещата. И във филма той е голямата енигма. В един момент ние дори си казахме, че Васил/Георги се появява, минава като един ангел през този дом, изчезва и повече никой не разбира къде е, кой е и какво е станало с него. Може би така трябва да остане завинаги. Може би това е най-хубавото.”

Режисьорката Авелина Прат: Не исках да срещна Георги, докато работя по филма

- С какво истинската история на един български емигрант Ви плени и вдъхнови да направите филм за него?

- Има много въпроси, които дълбоко ме интересуват в тази история. Основните са за връзката между хората и емиграцията. Какво кара някой да напусне страната си и да се надява на по-добър живот някъде другаде? Какво ще намери? Как ще бъде приет? Как го виждаме тук?

В конкретния случай ми се стори много вдъхновяващ образът на тези двама нямащи почти нищо общо мъже, които трябва да живеят известно време под един покрив. Как общуват, как започват да се опознават… Също така, въпреки че сме в Европа, ние знаем много малко за България. Това добави още повече мистерия. И фактът, че Васил се опитва да изкарва прехраната си, играейки бридж със старите дами в клуба, също е много мотивиращ, със сигурност не е типичната представа, която имаме за имигранта.

- Надявахте ли се да се срещнете лично с Георги, прототипа на вашия герой, при работата по продукцията?

- Докато пишех сценария и снимах филма, предпочитах да не се срещам с него. Всичко, което знаех за него, беше от думите на баща ми, преживях цялата история като измислица, по същия начин, по който чета книга или гледам филм. За мен той беше мистерия и исках да остане така. Това беше чувството, което исках да предам. Мисля, че ако го бях срещнала, нямаше да направя филма.

- Как изградихте образа? Има ли разминавания между Васил и Георги?

- Разбира се, трябва да има несъответствия. Тъй като никога не съм го срещала, си позволих да си го представя така, както исках, да създам личен и особен характер. Това беше от съществено значение, за да се създаде атмосфера, която да бъде и реалистична, и малко като приказка.

- Придържа ли се сюжетът към действителните събития? Какви са вашите лични спомени, колкото и да са дистанционни?

- Основните факти са реални: български емигрант, отседнал при старец, играе бридж в клуба, търси си работа, бори се с бюрократичната система... Но разбира се, има и много измислица. Беше забавно, след много месеци работа по сценария, за някои от нещата, които написах, не си спомнях дали са верни или ги бях измислила.

- Баща Ви беше ли доволен от резултата? Помогна ли ви със сценария?

- За съжаление баща ми почина преди да завършим филма, така че той никога не е имал шанса да го види. Въпреки това той прочете сценария и по начин, по който Алфредо би реагирал във филма, каза нещо като: “Да, така стана”. И премина към нещо друго. Но знам, че му хареса.

- Приживе той питал ли се е къде ли пътят на Георги го е отвел?

- Чудеше се какво му се е случило, разбира се. Но не много често, мисля, че го забрави след известно време. Което е съвсем реалистично.

- Как оценявате работата на Иван Бърнев?

- Абсолютно изключителен. Най-добрият възможен Васил. Наистина за мен той беше голямото откритие на филма, той създаде герой, който беше много по-добър, отколкото си бях представяла в главата си. Деликатен, интелигентен, фин, забавен, мил... Човек просто никога не се уморява да го гледа. Той е невероятен актьор. “Васил” нямаше да е това, което е без него.

- Как решихте да прескочите от полето на архитектурата в това на режисурата?

- Архитектурата и киното са много сходни, когато мислим за процеса, има много паралели и в двете дисциплини. Докато работех като архитект, направих няколко семинара по кино, а след това започнах работа като супервайзър на сценария (сценарист), което е страхотна позиция, която учи как се прави филм. След това написах и режисирах няколко късометражни и документални филма... и накрая игрален филм.

- Архитектурата помага ли Ви по някакъв начин на снимачната площадка?

- Всъщност да. Като сценарист ми бе полезно по отношение на структурата, например. Като режисьор - в аспекти като организация, режисиране на екип, а също ми дава и определено чувство за композиция в кадъра, някакъв баланс...

- Готови ли сте за следващия филм?

- Да. Вече е в етап на подготовка. Със същия испански продуцент.