Май така и не разбра защо скандализира обществото с “чешенето на езици”. Влагаше в политиката много хъс, въпреки че все се заричаше да я смени за красива бохемска старост по Хемингуей.
Малко повече от 14 години продължи политическата кариера на едно от знаковите и може би най-цветни имена в партия ГЕРБ - доайена на последните два парламента Вежди Рашидов. На 9 август той обяви, че се оттегля не само от партията, но и от политиката. Направи го точно година след завръщането си в Народното събрание, при което успя да възстанови партията си като първа политическа сила в Пловдив - град и област.
На петия ден след фаталния за Вежди 7 август, когато скандалният му коментар бе излъчен на живо от пленарната зала по уж изключените в почивката микрофони, скулпторът май продължава да недоумява защо така скандализира обществото с думите си.
“Има и сега закони. К'во чешеме езици? Всички ку*ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го напрайха на маймуна”, обърна се той към зам.-шефовете на парламента Никола Минчев и Росица Кирова. Рашидов настоява, че е
имал предвид единствено холивудската история
Разбира се, контекстът - настръхналото след случая с Дебора общество и извънредното заседание на парламента за промени в закона срещу домашното насилие, поставят “филма” в друг жанр. Отделен е въпросът за откровения език на Вежди, трудното му сдържане зад зъбите и често циничния му сленг.
За броени часове партията се отрече от него и го призова да се оттегли от ръководството на парламентарната комисия по култура и от това на ГЕРБ. И той го направи. А на следващия ден внесе и оставката си като депутат.
Рашидов неведнъж е казвал: Винаги съм напускал удоволствието, преди то да ме напусне. Може би и затова сега обяви, че напуска политиката. Но тези, които го познават, знаят, че шило в торба не стои. А скулпторът умее да работи с шилото - и в изкуството, и в политиката. И се завръща, като е свикнал това да става с апломб и ръкопляскане. Много пъти е предупреждавал, че ще се оттегли да си кара старините бохемски и красиво - като Хемингуей, но истината е, че влагаше много хъс в политиката и това му носеше тръпка. 
Мен ме обичат хората,
това много ми помага, хубаво е да видиш обичта на хората. В Пловдив хората ме искаха да се върна”, обясни той защо се завръща в политиката миналата есен, когато оглави листата под тепетата.
5104 дни - това е времето от деня, в който Рашидов положи клетва като депутат от ГЕРБ за първи път на 14 юли 2009 г. Тогава обаче изкара в 41-ото НС по-малко от две седмици и освободи депутатското си място, за да стане министър на културата в първото правителство на ГЕРБ. Беше такъв и във втория кабинет на Бойко Борисов.
През 2017 г., когато ГЕРБ отново бе на власт, Рашидов обяви, че сам е отказал да е министър на културата за трети път. “Имам нужда да влизам и в ателието си. Животът не е безкраен, а аз прекарах тежка болест. Това са ми мотивите. Не ме плашат тези неколцина, дето години протестират под прозорците ми”, коментира той пред “24 часа” тогава. Но все пак остана в парламента - така е честно към хората, които са го избрали.
През юни 2021 г. Рашидов за пръв път обяви, че няма да е кандидат за депутат, давал път на младите. И точно тогава реши официално да стане член на ГЕРБ, макар да бе с Борисов от основаването ѝ, но само като гражданска квота.
Приятелите се броят в труден момент, и то верните
Това е знак, който мъжете трябва да показват. Никога през живота си не съм бил член на партия и години наред, докато ГЕРБ беше на власт, не се присъединих. Но ето, с това показвам и на младите как трябва да се отстояват каузи”, обясни той решението си да влезе в ГЕРБ, когато бяха в тотална изолация.
Определено темата за приятелството и предателството е от важните в живота на Вежди. Например винаги е обяснявал, че няма да се отрече от Илия Павлов, заради приятелството с когото го наричаха “мултак”. Сега се разбра неофициално, че е имало обсъждане в групата на ГЕРБ и малцина са предложили колегата им да бъде оставен сам да реши как да реагира и от кой пост да подаде оставка. Останалите настояли мигновено да бъде остракиран.
Има едно нещо, към което никой не обича да се връща - битката със смъртта. А Рашидов я спечели, като преодоля тежката диагноза рак. Не крие, че към живота го връща съпругата му д-р Снежана Бахарова, която е лекар в “Пирогов”.
“Бях на ръба да си отида, но ако Всевишният ми е дал шанс, ще продължа.
Ако съпругата ми я нямаше, нямаше да съм жив”, изповяда той. Голямата промяна е, че вече не пуши, нито прокламира философията “Малка водка и малка скулптура” (Вежди бе прочут като творец именно с малките метални форми, но в последните години преоткри акварела). А шегите, които понякога пуска по адрес на заболяването си, показват, че наистина вече го е преодолял. Затова си позволява да съветва колегите политици да не се вземат прекалено на сериозно.
Пътят към славата и върховете в политиката и изкуството на родения през 1951 г. скулптор не е лесен. Израсъл е в дом за сираци след смъртта на майка му, певицата Кадрие Латифова. Тя загива, когато Вежди е едва на 11 г. Автомобила тогава управлява по-големият му брат.
Не успява да влезе от раз в Художествената гимназия в София и учи година в техникума по минна електромеханика в Мадан. След това взема пари от джоба на баща си и бяга в столицата, за да кандидатства отново в Художествената. Спи на гарата. Този път го приемат, започва да жъне успехи в сферата на скулптурата и илюстрациите. Джобни си е докарвал, като чиракувал в ателиета, в маданските рудници, дори като общ работник на Гара Искър или на Сточна гара.
Известен е с благотворителността си. А приятелите му са от всяка сфера и с различна политическа окраска - знакови имена от спорта, културата, политиката. От онези,
“мъжкарските” приятелства - повечето хора като него с прям изказ, малки задръжки и голяма лоялност
На 19 октомври 2022 г. Рашидов откри 48-ото НС като най-възрастния депутат. 
Но освен искрени послания, които наистина ще останат в аналите на Народното събрание, Вежди има зад гърба си и такива, заради които също се е извинявал през годините.
“Моят живот не е измислица от два дена и не е мерак на един или друг. Правя грешки, но намирам и достойнството и мъжеството да се извиня”, каза той през ноември 2017 г., когато изпусна фразата, че “от останалите в България чеп за зеле не става”.
Помоли за прошка
Тогава нямаше особени последици, може би защото няколко години по-рано Бойко Борисов вече се бе “изпуснал” в Чикаго, че в страната ни са останали предимно турци, роми и пенсионери и “лош човешки материал”.
Не се притеснява да бъде и контра на официалната линия на ГЕРБ. През есента на 2022 г., още преди парламентът да се събере, Рашидов напрегна лидера Борисов с твърдението, че ако руският посланик Елеонора Митрофанова не бъде поканена на първото заседание на НС, това щяло да е равнозначно на обявяване на война. Тогава председателят на ГЕРБ разпореди на всеки депутат от партията си “дори да има лично мнение - да го изразява по всички други теми. По тази тема няма да правя компромис с никого”. Но Рашидов винаги е защитавал лидера на ГЕРБ, с когото са в онова “мъжко приятелство”, и именно затова липсата сега на реакция от него по скандала, взел главата на Рашидов, видимо много му тежи.
“Тази мантра, че е диктатор, не е истина. Той е сговорчив човек, отворен към диалог. Не виждам какво значи да слушам Бойко Борисов. Ще слушам гласа на хората и ще го напомням непрекъснато на депутатите”, каза той преди време по адрес на лидера на ГЕРБ.
“На старта на 48-ото НС Вежди сам най-добре описа себе си: “Никога в живота си не съм слагал нищо пред името си и никакви звания. Аз съм прям, но не конфликтен. Идвам от сиропиталище в село Студен кладенец. Завършил съм Художествената гимназия и Националната художествена академия с отличен. 11 години съм преподавал в академията. Когато говорим за критерии, да си кажем и биографията. Академик съм в две държави, от Франция до Москва, член-кореспондент съм, два пъти съм обсъждан за академик, но отказах, защото и там се получи едно говорене. Почетен професор съм, доктор хонорис кауза. Помните навремето Дечко Узунов, водят го на изложба в Париж на Пикасо, стигат с бай Марин и го представят: Това е големият български художник, професор, академик и т.н. Пикасо вдига ръка и казва - приятно ми е, Пикасо. От доброто име, което има човек, няма по-добро!”.
А малко преди като шеф на НС да бие последния звънец за онзи мандат, сякаш провидя и сегашния финал:
“В политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, всеки от нас ще плати тази цена, но сме длъжни да запазим мечтите си.”
Наказаха и председатели на парламента заради непремерени думи
Вежди Рашидов е първият депутат от демократичните промени насам, който напуска НС заради свое изказване. Но иначе не е първият опарен от непремерена приказка и обществен натиск.
Димитър Главчев остана начело на 44-ия парламент малко повече от 200 дни - от 19 април 2017 г. до 17 ноември. Секунди изпускане на нервите в неподходящ момент му струва първия пост. “Всеки човек сам решава как трябва да постъпва. Оставката е дълбоко личен акт. Не се чувствам похарчен от ГЕРБ”, твърдеше Главчев, след като се оттегли като председател на парламента, меко казано подтикнат от премиера по това време Бойко Борисов. Драмата - той изгони от пленарната зала соцлидерката Корнелия Нинова за 2 заседания, защото оскърбявала Борисов. 
Освен Главчев още двама председатели на парламента са си тръгвали с оставка - Стефан Савов и Огнян Герджиков.
Само 3 месеца след понижаването на Димитър Главчев Валери Жаблянов от БСП също пожертва важен пост заради лична позиция и обществен натиск. 
Оставката му като зам.-председател на НС бе подкрепена от 110 депутати от ГЕРБ, “Обединени патриоти”, “Воля” и независими, 71 от БСП гласуваха "против", а ДПС не участваха във вота. Скандалът около Жаблянов се разгоря заради изречение в обръщение на Изпълнителното бюро на БСП до премиера, в което се казва, че Народният съд от 1945 г. е “едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. Автор на позицията бил Жаблянов, но не съгласувал окончателния вариант с ръководството.
Социалистът си спечели гнева на ГЕРБ и ОП, защото не зачете отдаването на почит към жертвите на комунизма. Управляващото мнозинство тогава го нападна и заради позициите му по темата Северна Македония - той определи договора за сътрудничество като “търгашество от най-ниска проба”, “недоносче и измишльотина”. Пред Жаблянов обаче така и не стоеше въпрос да напуска политиката. Опита да съди държавата в Страсбург, но загуби. 2 години след случката заедно с още четирима депутати на БСП напусна парламентарната група и се обяви за независим, а миналата година бе изключен от партията като един от 14-имата опозиционери, поискали оставката на Нинова на конгреса на БСП.
Коментари (0)
Вашият коментар