Да влезеш в “Дворецът” на Роман Полански

Световната премиера на последния му

филм е днес на фестивала във Венеция

С почти едногодишно закъсненение новият филм на режисьора Роман Полански “Дворецът” ще види бял свят днес в Зала гранде в рамките на 80-ото издание на Кинофестивала във Венеция.

Точно четири години, след като последният му филм “Офицер и шпионин” обра овациите на същия фестивал, новата лента няма да мери сили в надпреварата, макар че Полански е заложил на сериозен международен кастинг, включващ британеца Джон Клийз, американеца Мики Рурк, французойката Фани Ардан и германеца Оливер Масучи. Подобна съдба е отредена и за новия филм на Уди Алън Coup de Chance, тъй като в много части на филмовия свят и двамата режисьори са персона нон грата. В България “Дворецът” ще има премиера на 20 октомври в зала 1 на НДК по време на 9-ото издание на Международния кинолитературен фестивал “Синелибри”, като прожекцията ще бъде единствена за фестивала и засега единствената потвърдена за България. 

“Дворецът” е сатирична комедия, която се разиграва в навечерието на 2000 г. В нея се преплитат шест сюжетни линии, като филмът

взема на подбив богатите

гости в един от най-известните

хотели в света,

където милионери от цял свят са поканени да посрещнат новото хилядолетие сред ексцентричност, пороци и екстравагантност. Това е история, разказана с хаплив хумор, но пък без вулгарност, издават от продукцията пред в. “Бернер цайтунг” след края на снимките. Комедията показва наивността, хедонизма, корупцията и социалното неравенство, които са в основата на сегашните проблеми в света.

Снимките започнаха на 17 март миналата година и продължиха 12 седмици. Филмът е с бюджет от 17 милиона швейцарски франка, като 10 процента от сумата е осигурена от частни лица от Швейцария. За около 700 000 франка италианската филмова компания нае целия “Гщаад Палас”, който се превърна във филмово студио, тъй като всички сцени са снимани в него. 

Петзвездният хотел е една от емблемите на алпийския курорт. Луксозният хотел отваря врати на 8 декември 1913 г. и до ден днешен е предпочитано място за отдих и парти на знаменитости от цял свят. Не за първи път привлича интереса на филмовите компании. Тук са снимани “Завръщането на Розовата пантера” през 1975 г. и “Влюбих се по Коледа” през 2014 г.

Този филм влезе в живота ми почти година преди началото на снимките му. Съдбата ме доведе през май 2021 г. на работа в швейцарския курорт Гщаад, където пък от години режисьорът Роман Полански

намира убежище от

проблемите си с правосъдието

Това бе време, белязано от COVID-19, когато в Конфедерацията нищо не можеше да се планира, предпазните маски се махаха преди лягане, а ваксините срещу болестта се водеха по желание, но все пак задължителни. Точно по това време 88-годишният тогава Полански обаче правеше планове за новия си филм и водеше преговори с представители на италианската филмова компания RAI Cinema в хотела, където и до днес работя. Нееднократно ставах неволен свидетел на тези срещи, след които винаги изскачаше по някоя подробност от бъдещата лента. Още преди обявата за кастинга беше ясно, че ще се снима филм в Гщаад, действието ще се развива в емблематичния петзвезден хотел в курорта, а интригата ще бъдат отношенията между претенциозни клиенти и персонал. След като припознах живота си от последните няколко години в този сценарий, реших да вляза във филма. 

Обявата за кастинг за статисти се появи през януари следващата година. “За новия си филм режисьорът Роман Полански търси запомнящи се “муцуни”, които да влязат в ролята на екстравагантни персонажи”, гласеше съобщението в местния в. “Заанен анцайгер”. Кандидатствах, одобриха ме и така влязох в “Дворецът” на Полански, а това си беше преживяване, което едва ли ще забравя.

Редът ми дойде седмица след началото. С още петима трябваше да влезем в кожата на общи работници в хотела за сцената с клетката с пингвина. Трябваше да носим каси и кашони, като идеята беше да правим “калабалък” в дъното на къдъра. “Тишина, камера, снимаме”, провикваше се самият Полански, чиято енергия и професионализъм като че ли омагьосаха всеки. 

Сцената от три минути

беше снимана 4 часа

Тогава си дадох сметка, че предпочитам киносалона пред кухнята на киното, но все пак видях какво е. След края на този ден си казах, че кракът ми няма да стъпи повече в този филм. Но се случи.

Месец по-късно отново се свързаха с мен с ново предложение за още четири снимачни дни.

Приех да вляза в кожата на консиерж за новогодишното парти, за което впоследствие изобщо не съжалих, тъй като беше необичаен опит и повод за интересни запознанства и срещи. Освен това усещането да станеш дори и незначителна част от голяма филмова продукция е невероятно. 

Три групи хора се открояваха сред статистите. Най-многобройната беше на местните

по-възрастни богаташи,

за които снимките бяха

бягство от швейцарската скука

Голяма част от тях беше празнувала милениума точно в същия хотел и не разбираше защо сценарият взема на подбив купона им преди двайсетина години. Това мрънкащо множество намираше постоянно повод за недоволство, включително от факта, че трябва да се съобразява с творческите хрумвания на Полански, който за мнозина от тях бе просто съсед. Сред тях бе дори собственикът на “Гщаад Палас” Андреа Шерц.

Втората група, която бе сравнително по-малобройна, беше на любопитните, които искаха да преживеят емоцията от грима, влизането в роля, суетата и срещата с известни имена от света на киното. Третата - тази на артистите, които съзираха в “Дворецът” трамплин, опит или просто докосване до работата на истински професионален екип. 

“Кандидатствах заради опита. Рядко има подобни възможности за участие в продукция от такъв мащаб”, каза ми 28-годишният швейцарски актьор Антони Денгер, който за десет снимачни дни изигра пиколо, гост и дубльор. “Дори като статист си струва да участваш във филм на Полански, за да го видиш в действие. Този човек е голям професионалист, невероятно отдаден на работата си. Изпипва и най-малкия детайл. Това е режисьор от старата школа, за когото значение имат всички във филма му - от главната роля до последния статист”, добави разпалено той. По думите му

реализацията на актьор

в Швейцария е изпитание,

тъй като културата и изкуството в Конфедерацията не са на преден план. “Поради езиковите особености в страната ми, ако не владееш еднакво добре френски, швейцарски немски и италиански, шансовете за ангажименти не са големи”, продължава той, като не крие, че за да упражнява професията си, му се налага да се издържа по друг начин. “Дали това участие ще ми помогне за кариерата ми? И да, и не, но важна ми е ползата в личен план. Ще запазя спомен за цял живот от това как се прави една голяма филмова продукция”, каза още Антони. 

За свой партньор в писането на сценария на “Дворецът” Полански, който

преди две седмици

навърши 90 години,

се е доверил на Йежи Сколимовски, едно от големите имена на полското кино. Двамата се познават от Националната академия за кино в Лодз и са се доказали като успешен тандем. Преди шейсет години Сколимовски участва в писането на сценария и диалозите на филма “Нож във водата”. Това е първият пълнометражен филм на Полански, който му носи световна слава. 

Не е изненада, че “Дворецът” ще тръгне първо в Италия. Първата му прожекция в кината е насрочена за 28 септември. В Русия може да се гледа на големия екран от 23 ноември. За момента все още не е обявена дата за премиерата му във Франция. Макар че предишният филм на Полански - “Офицер и шпионин”, можа да се похвали с над милион и половина гледания, полемиката след излизането му като че ли разубеди дистрибуторите на филми.

Съвсем по швейцарски в Конфедерацията по темата се мълчи. Съмнение няма обаче, че новият филм на Полански ще направи огромна реклама както на петзвездния хотел, така и на целия Гщаад. За по-сантименталните пък Полански просто е решил с по всяка вероятност последния си филм да отдаде заслужена почит на убежището си.