Коко Шанел се учи да шие в манастир, първият й бутик е за шапки

На 19 август се навършиха 140 години от рождението на Коко Шанел, която списание “Тайм” включва като единствения представител от света на модата в класацията за 100-те най-влиятелни личности на ХХ век.

Истинското име е Габриел Боньор Шанел. Тя е легенда и вдъхновение за всички поклонници на модата, но началото на житейския път съвсем не е лесен. Родена е в малкото френско градче Сомюр, в долината на река Лоара. Тя е второто поред от петте деца на Албер Шанел и Жан Дьовол. Едва на 12-годишна възраст губи майка си, която умира от туберкулоза. Малко след това бащата изоставя децата си, уж за да търси по-добре платена работа, но така и не се връща. И хлапетата се озовават в приют за сираци в католически манастир. Именно там бъдещата модна диктаторка се научава да шие. А уменията си подобрява по време на ваканции при роднини, които показват истинските тънкости в този занаят.

След години, когато вече е популярно име, Коко Шанел измисля малко по-различна история за детството си, защото се срамува от бедняшкия живот, който е имала. В новата версия майка умира, когато тя е само на 2 годинки, а татко заминава за Америка, за да стане богат. В разкрасената история малката Габриел е изпратена да живее при две свои лели, които имат деспотични характери. И в разказите си Шанел се подмладява с цели десет години - твърди, че е родена не през 1883 г., а през 1893 година.

Когато навършва 18 г., бъдещата дизайнерка напуска манастира и започва да работи в малко шивашко ателие. А вечер пее в кабаре, където изпълнява песни като Ko Ko Ri Ko и Qui qu’a vu Coco. И точно заради тях хората започват да я наричат Коко Шанел. Една вечер, докато е на сцената, тя е забелязана от известния плейбой и милионер Етиен Балсан. И бедното сираче се превръща в принцеса, обсипвана със скъпи подаръци - диамантени бижута, прекрасни тоалети, срещи с висшето общество. Връзката им не продължава дълго, но Коко Шанел се сближава с най-добрия приятел на Балсан - Бой Капел, известен играч на поло. Точно той помага да отвори през 1910 г. първия си бутик за шапки - Chanel Modes.

Моделите се носят от известни френски актриси, което, разбира се, носи популярност на младата дизайнерка. През 1912 г. отново с финансовата помощ на Бой Капел Коко Шанел отваря първия си бутик за дрехи с името Chanel в Довил. В него тя продава линия спортни облекла, изработени от трико - материал, който преди това е бил използван за мъжко бельо. И тази нейна идея се приема като истинска революция в света на модата. Създаването на тези дрехи е продиктувано от нейния собствен начин на живот. Покрай връзките си с Балсан и Капел тя започва да се забавлява с голф, ски, риболов, плава с яхти, конна езда. Тези занимания обаче изискват едно различно и доста по-удобно облекло, каквото до момента не се предлага. И Коко Шанел се заема да го създаде, първоначално не за другите, а за себе си. За собствения си комфорт измисля и спортната трикотажна рокля. Тя обаче не е единствената спортуваща жена, така че, когато пуска колекцията си в магазина, тя е приета с огромен успех.

Коко е безкрайно признателна на приятеля си Бой Капел за финансовата подкрепа, но приема помощта като заем и след време му връща всичко, защото държи да не бъде ограничавана от никого и да бъде напълно независима. Това е мото, към което се придържа както в личния си живот, така и в бизнеса, до края на дните си.

През 1915 г., окуражена от успеха си, Коко Шанел открива първата си модна къща в Биариц, Франция, където създава и първата си колекция висша мода. За нея там работят 300 служители. Три години по-късно купува сградата на 31 rue Cambon и създава своя Couture House, която съществува и до днес. През 1921 г. се появява легендарният парфюм Chanel №5, с който Коко става първата дизайнерка на дрехи, създала собствен аромат. Години по-късно попитана с кого си ляга, Мерилин Монро отговаря - с парфюм Chanel №5. По време на работата върху него Коко трябва да избира между пет мостри и се спира точно на петата. А на името се спира заради поредица от символи. Създава колекция от пет рокли, които представя на 5 май, който е петият месец в годината, и решава, че парфюмът ще бъде №5, защото тази цифра ще му носи късмет. През целия си живот тя отдава значение на различните символи. Рождената дата 19-и става име на друг неин парфюм. А зодиакалният знак Лъв пък присъства под формата на предмети, които са навсякъде около нея.

Гримовете Chanel се появяват на пазара през 1924 г., три години след това пуска и първата си гама с продукти за грижа за кожата. През 1931 г. по молба на американския продуцент Самуел Голдуин Габриел Шанел заминава за Холивуд, за да облече актрисите от студиото на United Artists. След това тя започва да създава дрехи за филмови ленти.

По време на Втората световна война Коко Шанел затваря своята Couture House, защото не е време за мода. От петте сгради на улица Cambon остава отворен само един бутик, където се продават парфюми и аксесоари. Самата дизайнерка се мести да живее в хотел “Риц”, който остава нейният основен дом до края на живота . По време на окупацията на Париж от нацистите тя поддържа връзка с тях и най-вече с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге. Това носи много негативи и критики от страна на сънародниците , дори се твърди, че е шпионирала за немското разузнаване. След края на войната я наричат “помощник на нацистите” и я арестуват. По-късно е освободена, но е принудена да напусне Франция и се мести да живее в Швейцария, където остава до 1953 година.

Връща се отново в света на модата през 1954 г., когато след цели 20 години пауза представя своя колекция. Френската публика я посреща доста студено, но за сметка на това американците я боготворят и с нейни дрехи се появяват най-големите холивудски звезди. Нейна почитателка е и Жаклин Кенеди. През 1956 г. Коко Шанел създава своя прочут костюм от туид, който става емблематичен за модната къща и се носи до днес. На следващата година показва двуцветните обувки. Основната им част е в бежово, а острите върхове са в черно, което прави стъпалото да изглежда по-малко.

През годините Коко Шанел е спрягана в любовни връзки с много популярни мъже, не стига до брак. Клюките свързват личния живот и със страстни емоции с жени. Отива си от този свят на 10 януари 1971 г. в любимия си хотел “Риц” от сърдечен удар, но вместо в родния Париж е погребана в Лозана, Швейцария.