Стефан Командарев: За “Уроците на Блага” случайността ни срещна с Ели Скорчева в една градинка с кучето ѝ

• Имаше много несигурност около филма. Няколко пъти отлагахме снимките, а после започнахме с пари назаем и работихме в пандемично време, казва режисьорът за българското предложение за “Оскар”
• В точния момент актрисата се вижда със Сашо Косев, за да получи тя чакания повече от 30 години сценарий
• Всеки мой филм е като любовна история. Щом приключи, не се връщам към нея, продължавам към следващата любов, споделя Командарев

С един замах 70-годишната вдовица Блага Наумова се превръща от незаможна пенсионерка в човек без пукната пара. През целия си живот тя грижливо е пестила всяка стотинка, за да натрупа скромни спестявания, но въпреки това никога не проявява достатъчно разум, за да ги вложи в банка; десетилетията на пестене не водят до нищо, когато в момент на лудост тя се поддава на заплахите и терора на телефонен измамник и буквално изхвърля малкото си състояние през прозореца. Как можа да бъдеш толкова глупава, питат я всички, а мнозина в публиката вероятно ще ги подкрепят.

Но осъдителният, отчайващ, разтърсващ трилър на Стефан Командарев “Уроците на Блага” вижда нещата по друг начин: В една посткомунистическа България, където жени като Блага са законно обезкървени от престъпници и корумпирани институции от всички страни, как тя трябва да види разликата?

Това е част от рецензията на “Варайъти” за “Уроците на Блага”, който тази година триумфира в Карлови Вари и съвсем логично бе избран да ни представлява в жестоката борба за интернационален “Оскар”. Колко труден е пътят към най-престижния приз в киното добре знае режисьорът Стефан Командарев, който за трети път се впуска в голямата игра. Преди 15 години с неговия филм “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” влязохме в шортлиста (краткия списък от 9 филма преди номинациите), но може би е време сега да стигнем още по-далеч в похода на тази въздействаща история, която освен всичко успя да върне пред камерата след десетилетия отсъствие брилянтната актриса Ели Скорчева.

- Г-н Командарев, големи ли са шансовете на “Уроците на Блага” за “Оскар”, след като филмът е носител на “Кристален глобус” от Карлови Вари?

- За нас е огромна чест и отговорност, че сме българското предложение за “Оскар”, но предстои да се свърши много, много работа. За успех първото условие е да има добър филм. Мисля, че имаме такъв, поне съдейки по реакциите на международната преса и многото отлични рецензии във “Варайъти”, “Холивуд рипортър”, “Скрийн” и т.н. После идва цялата сложна логистика за промотирането му, за да изпъкне в конкуренцията с над 100 други филма от цял свят. Финансирането и организацията на една успешна и смислена кампания за наградите “Оскар” е скъпо и трудно предизвикателство. Разбира се, ние ще инвестираме сериозни собствени пари, ще разчитаме на подкрепа от Националния филмов център (НФЦ) и други български институции, ще търсим допълнително частно финансиране. Всякаква подкрепа ще ни е от полза, надявам се и ваши читатели да помогнат!

- Какво е най-важно извън художествените качества на един филм, за да бъдат спечелени членовете на Академията и да се проправи пътят към статуетката?

- Най-просто казано, трябва колкото се може повече членове на Академията, които са над 10 000, да гледат филма и да гласуват за него. 9 500 от тях са така наречените voting members (гласуващи членове).

Как се случват нещата? По принцип имаме една рутинна безплатна прожекция, на която я дойдат 10-20 от тях, я не. Има още една прожекция, която се организира с помощта на една европейска организация за промотиране на европейско кино. И на нея, ако дойдат 20-30 човек, е окей. Общо взето, всяко друго показване на голям екран трябва да се организира и да се плати отделно.

Затова най-важната и задължителна стъпка в една кампания е намирането на т.нар. пъблицист - нещо като пиар агент. Има агенции, които се занимават само с това, а именно кампании за чуждестранен, вече наричан интернационален, филмов “Оскар”. Техните хонорари започват от 20 хил. долара. За “Съдилището” беше толкова през 2016 г., а сега още не знам колко ще бъде за “Уроците на Блага”.

Оттам насетне тази компания трябва да организира колкото се може повече допълнителни прожекции. За “Съдилището”, а преди това и за “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” успяхме да платим за по още осем допълнителни. Което е някакъв абсолютен минимум. От тях конкретно за “Съдилището” най-евтината прожекция струваше 800 долара, а най-скъпата беше 10 000 долара.

Пъблицистът познава огромна част от членовете на Академията, които съответно трябва да кани на прожекциите, защото ние нямаме право на това. Както и да им осигури всички удобства, включително паркинг и някакъв брънч, които ние плащаме - иначе надали ще дойдат. А те трябва да гледат филма и да гласуват. Това е ключово.

Следващият важен компонент са киномедиите, които трябва да пишат често за филма - да има отразяване чрез интервюта и новини. И на последно място е публикуването на реклами в печатни и онлайн специализирани медии.

Тепърва ние ще решим заедно с немските ни копродуценти и със световния дистрибутор на филма кой да е нашият пъблицист. В момента, в който се обяви, че “Уроците на Блага” е българското предложение, моментално бяхме залети от предложения от различни агенции, които искат да го поемат, особено след като спечели “Кристален глобус”.

Аз имам много добър опит с агенцията, с която работих по “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и със “Съдилището”. Немските ми копродуценти също имат агенция, която е вкарала техен филм в шортлистата. Влизаме в това състезание с отличните резултати от Карлови Вари, имаме и десетки фестивали, на които лентата тепърва ще участва, и смятам, че сме в много добри позиции. Сега е важно да финансираме, организираме и направим достойна кампания, а не да отбием номера. Пък каквото сабя покаже.

- Вие за трети път ще ни представяте в тази световна борба. Носи ли ви това напрежение винаги и до последно?

- Естествено. Знам, че не е просто една екскурзия, за да покажем в едно кино един филм и това е. Затова и тази година ще се постараем да намерим колкото се може повече подкрепа и тук, в България. Защото дори само като сравним как се представят съседните на нас държави в същата надпревара, ние изобщо не можем да се мерим с тях. Гърците са много напред, румънците имат цяла държавна организация, която се занимава с кампаниите им. Македонците също - неслучайно вече два техни филма имат номинации за “Оскар”! Може би всички те, за разлика от нас, осъзнават, че това е политика и престиж за една държава, и инвестират сериозни пари. Няма да забравя, когато “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” влезе в шортлистата, в една от големите американски телевизии в сутрешния блок водещата беше казала в ефир: “Има филм в шортлистата за чуждестранен “Оскар” от България с много интересно заглавие. Вече няма да бъркаме България с Боливия.”

Имам и много близък приятел, на високо ниво дипломат от Кариерата, който в частен разговор ми е казвал: “С вашите филми, които обикалят фестивалите и света, правите много повече за България, отколкото ние можем да направим със средствата и възможностите на дипломацията”. Надявам се все повече съмишленици да намираме за тази кауза.

- Бяхте ли разочарован, че “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” не продължи и още по-напред?

- За нас самият факт, че стигнахме дотам, беше огромен успех, но пак ви казвам - нещата са много сложни. Въпросът не опира и само до добро кино, финансиране и политика, но и доколко една държава има изразено лоби в американската филмова общност. Например има страшно много журналисти от гръцки произход в големи американски медии за кино и те естествено лобират за гръцкото предложение. Това важи и за румънците, сърбите и т.н.

- Според вас какво търси в момента Академията? Какви са последните тенденции относно темите във филмите, които намират отражение в награждаването?

- Съзнателно се опитвам да страня от това и да не се интересувам. Стремя се да правя неща, които ме вълнуват, които са ми на сърцето, а не да се натаманявам според това какво се търси и какво е политкоректно.

- Вие харесвате ли филмите, които миналата година спечелиха? “На Западния фронт нищо ново”, Германия, който взе статуетката за чуждоезичен “Оскар”, беше номиниран и в категорията за най-добър филм. А големият победител “Всичко навсякъде наведнъж” скара всички в социалните мрежи.

- “На Западния фронт нищо ново” e първата екранизация на романа на Ерих Мария Ремарк на немски език, предишните бяха на английски. Филмът е страхотен. Невероятен. Много майсторски направен и с огромен замах. Напълно заслужено спечели. На фона и на война в Европа стоеше много актуално, но основната причина, разбира се, е Ерих Мария Ремарк.

Иначе за “Всичко навсякъде наведнъж” съм далеч от това да ви кажа, че това е най-великият филм на света, както и че е най-слабият. Има достойнства, но със сигурност не е моят тип кино. Не мога да го сравнявам с филми легенди, които са вечни и са класика, защото не смятам, че има потенциал да бъде такъв.

Иначе хората в социалните мрежи винаги намират за какво да се скарат. Понякога това осмисля...

- От какво се роди идеята за “Уроците на Блага”?

- Решихме със Симеон Венциславов третият ни филм да бъде посветен на поколението на нашите родители, на пенсионерите в България. Те се оказаха и най-голямата жертва на този преход, който не знам вече и аз свършил ли е, не е ли. Трябваше ни някаква сюжетна рамка, която да ни позволи да разкажем за тях. Най-често излизащата тема в медиите при търсене относно тази възрастова група бяха телефонните измами. Оттам развихме сценария в тази посока. Телефонната измама е сюжетната линия, която дава този двигател на нашия филм, или както “Варайъти” го нарече “социален трилър”. Много ни помогнаха ваши колеги и най-вече журналистката Тина Ивайлова, която беше правила много разследвания и видеоматериали за телефонните измами. Срещнахме се и с много хора - жертви, така че събрахме доста информация за сценария.

- Как ви хрумна да върнете пред камерата Ели Скорчева от нейното 30-годишно бягство от киното?

- Нещата в живота просто се случват. Когато бяхме готови със сценария, започнахме да мислим по кастинга. Точно тогава моят приятел и колега - режисьорът Сашо Косев, който за всички мои филми ми помага с каста, я беше срещнал в една градинка, където двамата разхождали кучетата си. Съвсем случайно. Той ми сподели, аз се запалих. Свързахме се с нея, дадохме й сценария. На нея много й хареса. Още на другия ден се обади и каза, че това е бил сценарият, който е чакала.

- Ако тя ви беше отказала, имахте ли друга актриса предвид? Мислите ли, че филмът нямаше да има същия ефект без нея?

- Тя се включи в много ранен етап, когато не сме имали предвид друга. Така да се каже, тя отнякъде просто се появи в една градинка и нещата се случиха. Справи се чудесно. Страхотна актриса, много чувствителна и мислеща. Човек, който подчини егото си и личността си на филма. Защото, както самата тя казваше, Ели Скорчева е напълно различна и противоположна на героинята си Блага като характер и като излъчване. Но тя успя това да го подчини. Освен това, може би заради факта, че 30 години не беше снимала и играла в театъра, беше успяла да запази някаква невероятна свежест и отдаденост на ролята.

- Какво ви коства създаването на този филм?

- Аз по неволя съм и продуцент на моите филми заедно с моята колежка Катя Тричкова. Най-трудно беше цялата тази несигурност. Няколко пъти отлагахме началото на снимките. Имаше нулева година покрай всичките драми със Закона за филмовата индустрия. Липса на правилник и т.н. Ние бяхме спечелили финансиране и в България, и в Германия, но тук нищо не работеше. Имаше опасност да загубим немските пари, нашите партньори не можеха да разберат какво се случва. Започнахме снимки с пари, взети назаем, но слава богу на третата седмица дойде първият транш от НФЦ и успяхме да оцелеем. После снимахме в Шумен в едно още пандемично време. Имахме хора, които се разболяха от COVID. Много трудности имаше още, но зрителя в крайна сметка това не го интересува. За него е важно дали гледа история, или няма такава.

Един режисьор трябва да се научи да съумява да се опази от всички абсурди и трудности у нас, за да се посвети на филма и да направи всичко той да стане хубав и почтен.

- Някога съжалявали ли сте, че от лекар се преквалифицирате в режисьор? Никога ли след това не ви се е искало да зарежете всичко и да избягате в друга посока - подобно на Скорчева?

- Не. Когато животът ти покаже някакви знаци, е хубаво да ги следваш. Без кой знае какви драматизми. Изучаването и практикуването на медицина са ми дали житейски опит, който ми е изключително полезен и в работата ми сега като режисьор. Не бих казал, че съм сгрешил с абсолютно нищо в това отношение.

- Кой момент ви прави по-щастлив - когато започнете да правите един филм, или когато го завършите?

- Когато започвам един филм, за мен е приключение, напрежение, кеф. Особено когато човек работи със съмишленици. Моят основен екип от години насам се състои от едни и същи хора. С тях сме не само приятели и колеги, а именно съмишленици. Когато завърша филма, аз го гледам на премиерата и след това спирам. Свързан съм много емоционално с всеки от тях, за мен те са като любовна история. И когато една любовна история свърши, особено когато е била много страстна, както в живота - не върви след кратко време да седнете и просто да пиете кафе. Приключваш и продължаваш със следващата любов.