Шахматната приказка на Белослава: на 10 г. матира баща си, за да му покаже кой е шефът

• С българското знаме е навсякъде, дори когато е забранено. На път за световното първо слага в куфара трибагреника
• А развитието ѝ в България е “въпреки” - не е получавала подкрепа за нито един индивидуален турнир

Шахът, разказан като приказка от тати. Така започва всичко за Белослава Кръстева - красивото и умно момиче, към което бяха вперени погледите на цяла България, докато се бореше за световната титла по шахмат за девойки до 20 г. На световното в Мексико 19-годишната софиянка водеше до последната партия. Завърши трета в света. Огромен успех, но и урок от последната партия. Преживяване, което само я амбицира. Да се върне още по-добра, още по-подготвена. Защото това не е финалът на нейната приказка. Него Белослава ще го пише тепърва. Сама. Така, както избира ходовете от живота си. Умело. Смело. Търпеливо. Обмислено. Но и следвайки сърцето си. И готова да се бори за това, което обича.

Любовта към шаха? Нея я засажда баща ѝ Людмил. “Като дете аз също играех шах. Много го харесвах като идея, като концепция. На една дъска с 64 полета се движат фигури и винаги позицията е различна. Това остана недоразвита мечта за самия мен. Една вечер просто взех фигурите и питах Белослава: “Искаш ли да ти покажа една интересна игра?”. Това е царицата, тук стои царят. И започнах да ѝ разказвам за шаха като приказка. Много ѝ хареса. Полека-лека започнах да ѝ показвам как се движат фигурите, какъв е начинът да победиш - като плениш царя. Тя беше мъничка, на 6 годинки”, разказва Людмил Кръстев пред “24 часа”.

 “От мъничка много обичах да редя пъзели. Беше ми много интересно. Всякакъв вид подобни игри ме грабваха. И влюбването в шаха стана някак естествено”, връща се към началото Белослава.

Започнала с пъзелите още на две годинки и половина. Редяла, разваляла ги и пак ги редяла. “Имаше това комбинативно мислене”, допълва баща ѝ.

Тръгва на училище в 6-о ОУ “Граф Игнатиев”. И се записа на шах, без родителите ѝ да подозират. “Една вечер звънна непознат номер. “Здравейте, вашето дете се е записало на шах при мен. Виждам голям потенциал. Тя играе много хубаво. Искам да я тренирам. Съгласни ли сте?” Така Георги Николов стана първият ѝ треньор”, разказва Людмил Кръстев.

Бащата на шампионката още не може да си обясни как е възможно на 7-8 години Белослава да стои напълно концентрирана по половин час: “Стояха на дъската по пет часа. Треньорът ѝ казва: “Мисли кой е правилният ход”. И Белослава мисли, примерно, половин час. Още не разбирам как е възможно дете да се концентрира толкова и да не загуби търпение”.

Не е минало много време от първите приказки за пленяването на царя, когато умната и амбицирана Белослава показва и на царя вкъщи, че вече е по-добра и в неговата игра.

“Тя беше на 10 години, когато ме победи за първи път. Моето самочувствие, че мога да играя шах, се изпари. Казвам го съвсем честно и откровено”, разкрива през смях гордият татко. “Започна да си ме бие. Спрях изобщо да твърдя, че мога да играя. След което

спрях въобще да играя с нея,

за да си запазя някакво самочувствие”,

продължава, смеейки се, той.

“Спомням си момента, когато започнах да го бия, като усещане. Но това ми беше огромна цел. Много мразя да губя, особено от баща ми. Амбицията ми в шаха започна, защото в началото баща ми само ме биеше, а аз исках да му покажа кой все пак е шефът”, казва Белослава.

В нейния смях се усеща и нотката сериозност, разкриваща именно онзи неимоверен стремеж едно малко момиче да се докаже пред татко си.

“Ярък спомен ми е как ми обяснява как давам мат с царя и топа. После го направих на първия си турнир и бях много щастлива”, връща се назад тя.

Шахмат, пиано и ски - това са три големи влечения на малката Белослава. И за любовта към музиката си има логично обяснение.

Майка ѝ Петя Кръстева

е композитор

Завършила е две магистратури “Композиция” и “Музикотерапия” в музикалната академия “Панчо Владигеров”. В момента е преподавател. И отделно се занимава с музикотерапия. Малката сестричка на Белослава също е

изключителен талант,

но не с пешки, офицери и цар

в ръцете си, а с цигулка.

Казва се Богомила Кръстева и печели множество конкурси. И за нея ще продължава да се говори...

Но Белослава... Въпреки че много обича да кара ски и впечатлявала и майстори на белите писти с уменията си, въпреки че свирела отлично на пиано, тя последвала сърцето си към шаха. “Благодарна съм на родителите ми, че никога не са ми налагали в коя област да се развивам. Щастлива съм, че мама никога не ме е напъвала за музиката. Шахът си е изцяло моят избор, изцяло моя амбиция”, казва 19-годишната Кръстева, която вече е гросмайстор за жени и продължава напред по избрания път.

“Спортовете ѝ се удаваха. Можеше да поеме и в друга посока, ако поискаше. Още на 7 годинки изпъкваше с умения и в ските. Бяхме на Чепеларе. В едно от спусканията се разминахме по различни писти. Мислехме, че вече е пред нас, защото караше много бързо. Стигнахме долу, нея я нямаше. Страшно се притеснихме - дали не е станало нещо. Тръгнахме да я търсим. И горе я няма. Сърцата ни ще изскочат. Спускаме се пак долу до лифта. А там стои тя и ни гледа гневно. Когато ни видяла, че се разминаваме, спряла на едно отклонение, за да ни чака. Но пистите бяха различни. Видял я един скиор и ѝ предложил да ѝ помогне да се спусне до долу. Няма да забравя думите му, когато се срещнахме долу: “Не мога да я стигна, толкова е целеустремена!”.

Такава е и сега. Целеустремена. В своята писта.

“Винаги съм гледала да пазя добра физическа форма. Спортувам, колкото мога, това е много важно за мен. Първо - да съм в кондиция, второ - да изглеждам добре”, казва Белослава за другите видове спорт. Но нейният е ясен. И нейното време е негово време. За шаха.

Позицията ѝ на “дъската на живота” се усложнява с избора ѝ да

учи в Софийската

математическа гимназия

“Паисий Хилендарски”. Но всъщност, ако си можещ и целеустремен, да избираш по-сложното и по-доброто те прави още по-добър.

“Покрай шаха и СМГ не съм имала време за други неща. Цялото ми възможно свободно време отива за шаха. В началните класове ходех и на състезания по математика. За кандидатстване в СМГ също се решават страшно много задачи. Да завършиш СМГ също не е лесно”, казва Белослава. А тя завършва с отличен.

“Доста шахматисти отиват в СМГ, но спират с шаха, защото просто е невъзможно с двете успоредно. Аз някак съм успяла да се справям и с двете. Не познавам друг професионален шахматист, който ходи в такова училище”, допълва тя.

През 2017 г. печели бронзов медал на европейското първенство по шахмат до 14 г. През 2018-а отново е трета на Стария континент. През 2020 г. става шампион на България за жени. През 2022-а става гросмайстор за жени. Официално титлата ѝ “пристига” през април 2023 г., след като ФИДЕ потвърждава факта.

Отличничката от СМГ и от шахмата получава покана от три американски университета - от Мисури, от Сейнт Луис и от Далас. С пълна стипендия. Избира Университета в Мисури. Учи “Бизнес и финанси” и играе в шахматния отбор на Мисури.

“До края на годината може да помисля за прехвърляне в специалност “Архитектура”.

Архитектурата винаги

ми е била интересна

Преди, когато имах повече време, доста рисувах. Отдавна не съм хващала молива. Но като седна, рисувам по пет часа”, разкрива Белослава. И едва ли изненадва, след като търпението ѝ пред шахматната дъска може да трае и много по-дълго. “Но, да, имам планове и извън шаха. Винаги съм искала да се развивам и в други сфери”, допълва амбициите си.

Именно от Мисури тя поема към Мексико за световното първенство до 20 г. “Първото нещо, което направи, е да си сложи българското знаме в куфара”, казва с гордост баща ѝ.

“Правя го отдавна и винаги мечтая да го развея. Това е и гордост, че съм българка, но вярвам също, че българското знаме ми носи късмет. Където и да отида, знамето е с мен. Дори не само на състезания, на които се очаква да печеля. Дори на тренировъчни състезания със силни гросмайстори аз си слагам знамето в багажа. Особено когато съм далече от България, както е в момента, знамето си е винаги с мен”, казва Белослава Кръстева.

“Мога да кажа, че сме си свършили работата като родители. Белослава знае откъде е, цени българските традиции. В днешно време е много важно да знаеш откъде си, откъде си тръгнал. Иначе си дърво без корен”, казва Людмил Кръстев.

Когато Белослава става бронзов медалист на европейското първенство по класически шахмат при момичетата до 14 г. през 2017 и през 2018 г., играе под флага на Европейския шахматен съюз (ЕШС). Заради скандалите в българския шах нашите състезатели нямат право да играят под флага на България. През 2018 г. в Рига (Латвия), когато Белослава печели втория си медал от европейско, тя е там само с майка си.

“Когато започна награждаването, бяха вдигнати флагът на Азербайджан, флагът на Армения... И за трето място - флагът на ЕШС. Никак нелицеприятна картинка за нас, българите. Но когато се качваше на самия подиум, Белослава

извади от джоба си

българското знаме

и се загърна с него”,

разказва баща ѝ. “Имало е хора, които са питали: “Ама това дете откъде е?”. Моята съпруга се разплакала и отвърнала: “От България е”, добавя с болка той.

Въпреки че Белослава носи българското знаме и в куфара, и в джоба, и в сърцето си, тъжен факт е, че за развитието ѝ в професионалния шахмат не е получила нищо.

“Откакто тя е започнала, състоянието в България е такова и не може да се стабилизира. Тотална липса на финансиране. За нито едно състезание, в което Белослава е участвала през целия си житейски път в това поприще”, споделя още от тъгата си Людмил Кръстев.

“Изключенията са само две за целия ѝ път дотук. Шахматната олимпиада през 2022 г., където момичетата ни се представиха отлично и завършиха на 9-о място от 160 държави. Но в случая говорим за отборно състезание, За него се намери решение една седмица преди заминаването. И световното отборно първенство сега, за което Антоанета Стефанова и Милен Василев успяха да подсигурят отбора и да отидат да играят в Полша”, допълва бащата.

Другото е вече - когато се класираш на първо място на републикансото, получаваш квота да участваш на съответното европейско или световно първенство. “Това означава, че организаторите - ФИДЕ, покриват разходите по настаняване и изхранване на състезателя. Тоест българската държава пак не дава нищо. Сам си осигуряваш билетите. Ако трябва, тоест - ако можеш, и треньор. Защото на него трябва да му платиш и настаняване, и спане, освен самолетните билети, което прави нещата много сложни. Винаги сме правили компромиси. Няма да ходи на това състезание, ще отиде на онова. Подходът ни е бил ограничен”, разкрива той.

“Имах и психологически

проблеми, понеже едва

се намираха средства,

за да замина на европейски първенства и други важни турнири. Винаги съм искала да давам всичко от себе си и съм била много агресивна към самата себе си, когато не се получава, защото всичко винаги е било със супернапрежение. Играех с мисълта: “Някак сме намерили финансиране, ти трябва да покажеш всичко, за да оправдаеш това доверие”. През всички тези години винаги съм играла по-евтини турнири. Имало е по-добри варианти, но турнири, които са по-надалече, и не е било възможно да се намери финансиране за тях. Докато другите професионални играчи си правят план за цяла година, избират си турнири, при мен се налагаше всеки път да се действа на парче”, разказва Белослава.

“През всички години никога не е губила любовта си към шаха. Въпреки липсата на подкрепа и на правилна подготовка. Въпреки моментите, в които усеща, че губи почва под краката си. За да се развива добре един играч, на 40 дни до два месеца трябва да прави един силен турнир. В нашия случай това нямаше как да се случи от финансова гледна точка. Правени са много компромиси, пропускани са важни турнири. Но най-много ме радва, че тя запази своята вяра. Вътрешната борба. Че не се отказа”, добавя баща ѝ.

Огорчение вместо вдъхновение Белослава получава и преди самото световно първенство в Мексико, по време на което всички българи се гордееха с новата ни бяла царица в шаха. За да отиде на шампионата на планетата, ФИДЕ дава квота. Федерацията може да избере един играч с покана, на когото се покрива спането. Но докато продължаваха драмите на управленско ниво в шахмата ни, разкъсан на пет, че и на повече, това се отразява основно на безспорните таланти. Временната комисия за управление на българския шахмат одобрява кандидатурата на Кръстева за участие на световното. Но... Към ФИДЕ започват да летят писма, че Белослава не трябва да е този “поканен играч”, а настаняването трябва да се даде на друго момиче. До последно и организаторите са объркани.

“Не се учудвам, не е за първи път. Никога не съм получавала подкрепа. Нито морална дори”, споделя огорчението си третата в света.

“За мен най-показателното в България е една дума - “въпреки”. Въпреки всички трудности, талантливите български деца успяват. Ако човек е достатъчно целеустремен и не се отказва, рано или късно ще има успех”, вярва бащата на Белослава.

“Всъщност аз никога не съм си задавала въпроса защо продължавам. Просто много обичам тази игра”, споделя тя.

Но акцентира и върху много съществена причина, поради която успява въпреки всичко. “Всъщност на мен ми е помогнал фактът, че всички мои треньори през годините са били много кадърни.

Това ме е спасило

- добрите треньори

Понеже е доста трудно да се намерят добри треньори в България, аз бих казала, че съм късметлийка в това отношение. И с родителите ми, разбира се. Те са правили всичко възможно, за да продължавам да играя”, признателна е 19-годишната шахматистка.

“Първият ѝ треньор Георги Николов е завършил философия, което почти няма нищо общо с развитието на един шахматист от гледна точка на треньор. Но той я запали за шаха, което се оказа най-важното. За всяко нещо трябва да има надграждане. Така започна да се усъвършенства при Стефан Стойнов. Вторият ѝ треньор също ѝ даде много - и за шаха, но и хъс. След това тренира с гросмайстор Деян Божков и с гросмайстор Владимир Димитров. В определен период тренираше и с гросмайстор Владимир Георгиев, и с гросмайстор Петър Арнаудов. Благодарности към всички”, допълва Людмил Кръстев.

Стъпка по стъпка с правилните хора Белослава стига до медалите от европейските първенства и от световното в Мексико. Голяма роля за отличното ѝ представяне на шампионата на планетата изигра гросмайстор Йоан-Кристиан Чирила, който е треньор на шахматния клуб на Университета на Мисури. Той прави разработки за световния вицешампион по шахмат Фабиано Каруана, който е на трето място в цялата шахматна история по достигнат максимален рейтинг - ЕЛО 2844.

“За първи път от толкова години тя имаше възможност да получи професионален подход на състезание - режим, подготовка, анализ на противниците. Обсъждане по три-четири часа. Проучване на дебютите и сценария, за да излезе възможно най-добре позиционно в дебюта”, казва Людмил Кръстев.

На световното има и една специална партия, в която нищо не се развива спрямо предварителната подготовка. Бела излиза срещу 13-годишното китайско чудо Маяои Лу. Дете, което се занимава само с шах. Майка му е гросмайсторка, цялата държава стои зад Лу. Тя няма никакви други мисли и грижи, освен да се занимава с шах.

Белослава е с черните фигури срещу китайката, която е като компютър.

“Тя имаше суперподготовка.

Реших да играя някакъв,

ако мога да го нарека така,

супертъп ход

Той обаче я извади от подготовката. Стана по-зле за мен. Това, примерно, е десета линия на компютъра. И тя веднага ми блицува хода. След това я извадих от подготовката и стана някаква позиция, различна от това, което беше гледала преди партията. Тя ме изненада, за първи път играеше този вариант, така че аз реших също да се пробвам да я изненадам. Истината е, че аз бях загубена в тази партия, но в момент, в който трябваше да намирам единствени ходове, за да остана в играта, ги намирах. И накрая я обърнах”, разкри Кръстева.

“Повечето професионалисти може би са забелязали, че Белослава не изглеждаше добре още в самото начало. Още на четвъртия ход даде по-негативна оценка за нея, но това е била идеята ѝ - да се излезе от перфектната подготовка и очакваната сигурна загуба от китайската шахматистка. Постепенно, с труд и упоритост успя да я победи”, казва баща ѝ.

След този успех в предпоследния кръг на световното Бела излиза на първо място, кръг преди края. След седем победи и три ремита. И точка аванс. Идва финалната ѝ партия срещу пряка конкурентка за титлата - Кандела Геканбуру от Аржентина. На българката ѝ стига реми, за да е световна шампионка.

“За първи път бях в такава ситуация. Умората също вече беше много голяма. Опитах се да играя нормално. В един момент видях как съм си улеснила позицията и как вече мога да направя реми... И в този момент направих груба грешка. Това е важен урок за бъдещето”, коментира Белослава. Разочарована, че не е станала световна шампионка, щастлива, че е спечелила бронзов медал за България, вярва, че натрупаният опит е златен за бъдещето. “Вече, след като съм била на тази позиция, ако ми се случи пак, със сигурност ще се представя по-добре”, отчита тя.

Познавайки я, едно е сигурно - сега е амбицирана и ще се върне по-добра. За да им покаже “кой е шефът”.

“Другата ми мечта, освен да развея българското знаме на стълбичката, беше

да чуя българския химн.

Този път не се получи, за съжаление.

Но вярвам, че ще го чуя

Всъщност аз отидох на световното първенство с идеята за първо място. Не съм се съмнявала в себе си, не съм си и помисляла, че нямам шанс за световната титла. Доволна съм, че този резултат дойде в трудно време за мен. През последната година имах ЕЛО 2350 и точно тръгнах нагоре в ранглистата, но преди няколко месеца се свали с над 100 точки (влиза на световното с ЕЛО 2223, но ѝ предстои сериозен прогрес в ранглистата през ноември - б.а.). Затова постигнатият резултат е много важен за мен”, споделя Белослава.

Какъв друг резултат може да има от успеха ѝ?

След толкова години без подкрепа,

да се намери генерален спонсор

И в бъдеще време българското знаме да е на възможно най-високото място.

“Хубавото в момента е, че съм в университет, в който имам определен бюджет на година. Далеч не е достатъчен, но поне имам за основа един минимум, който е много по-добре от варианта, при който бях останала в България”, допълва Кръстева.

Щастлива е и от работата с новия си треньор - румънеца Йоан-Кристиан Чирила. “Много съм доволна от треньора. Преди партията за първото място на световното, човекът не спа цяла нощ, готви ми варианти - абсолютен професионалист”, коментира тя.

В Мисури всъщност се сформира истински “балкански отряд” с огромен шахматен потенциал. В отбора е и сърбинът Лука Будисавлевич, който също стана бронзов медалист на световното до 20 г. И ако у нас говорим за развитието “въпреки”, трябва да споменем и следния факт - за третото място на световното в Мексико нашите западни съседи в Сърбия

отпускат на Лука доживотна стипендия

в размер на минималната работна заплата

Но нищо не може да спре целите и мечтите на борбената Белослава. “Амбициите ми не стигат само дотам да стана първа на световното първенство до 20 г., това е само част от пътя. Идеята ми е да вляза в професионалното класиране на женския шахмат и да стигна до върха на своите възможности. И да стана гросмайстор за мъже”, споделя тя.

“Мечтая да успея да вложа цялата си енергия първо в шаха и второ - да успея

да развия добър живот,

след като завърша

Да имам възможност за добри позиции. Да вярвам повече в себе си. И да съм по-позитивна. И да продължавам да пътешествам”, продължава тя.

В шаха обожава и пътуванията. “Аз съм си казала, че един ден ще живея в Испания. Това ми е любимата държава. Може би заедно с Италия. Много интересно ми беше в Индия. Искам да продължавам да преоткривам красотите на света”, казва още тя.

Едно е ясно - шахматното пътешествие на Белослава продължава. С българското знаме навсякъде!

***

Идолите - трима големи "К" на шаха

Трима легендарни шахматисти, чиито фамилии започват с буквата К, са играчите за пример за Белослава: “Карпов винаги ми е бил идол. Крамник е друг мой любим играч. И, разбира се, няма шахматист, който да не е фен на Карлсен.”

Двама от тримата са в групата на необикновените шахматисти, достигали някога ЕЛО над 2800 точки - Магнус Карлсен - 2882 и Владимир Крамник - 2817. 12-ият световен шампион по шахмат Анатолий Карпов е стигал до 2780.

Най-сладката партия досега

“На европейското първенство през 2017 г. в Мамая - след 6-часова партия спечелих срещу момиче от Армения. Тогава за първи път усетих удовлетворението от добре свършената работа.”