На 17 г. Ангел вече знае - да тренираш психиката си, е важно колкото да си решиш задачите

11-класникът е единственият бургазлия в националния отбор по математика, мечтае да учи във Франция

“Винаги опитвам да направя най-доброто, пък ако стане.”

Това е максимата на 17-годишния Ангел Христов от
математическата гимназия “Акад. Никола Обрешков” в Бургас. През лятото той завоюва бронзов медал на 64-ата международна олимпиада по математика в Япония.

Бургаското момче бе сред шестимата членове на националния ни отбор по математика. Всички те се завърнаха с медали - златен, сребърен и 4 бронзови.
Ангел пък е единственият бургазлия, успял да се класира за националния ни отбор.

Пет поредни години Бургас нямаше свой представител в престижния тим. Подготовката е била дълга и сериозна, но днес Ангел не крие, че се гордее да представлява Бургас и България на световни математически състезания.

“Много е трудно да се класираш в отбора, минава се през няколко етапа

Явяваш се на общински, областен и национален кръг по математика. Националният, който е с формат на международно състезание, е 2 дни, през които се решават по 3 задачи. От него най-добрите 12 души по резултат минават в т.нар. разширен национален отбор. Следват още контроли, за да се изберат шестимата с най-високия резултат. Те сформират националния отбор”, разказва математикът.

На олимпиадата в Япония през юли българите, ръководени от проф. Станислав Харизанов от Института по математика и информатика към БАН и гл. ас. Стоян Боев от Американския университет в Благоевград, мерят сили с над 600 участници от 112 държави.

Китайците са безспорни фаворити, следвани от американците. Българският отбор се нарежда на 24-о място.

“Технически не е зле, но в предишни години сме имали по-високи успехи”, откровен е Ангел, чийто любим раздел от математиката е геометрията.

Готви се за олимпиадата през цялата година, но казва, че нещата не се свеждат само до решаване на задачи. Здравата психика и самообладание също са много важни, защото може човек, който знае по-малко от друг, да се представи по-добре от този, който знае повече. Затова още от първите си състезания Ангел опитва да се справи със стреса.

“Започвам съзнателно да мисля защо съм напрегнат, но преди, а не по време на състезание. Задавам си въпроса какво ще стане, ако се проваля. Оставям се да се рея в тези мисли, не ги отбягвам. И си казвам:

“Аз съм тук не за да взема медал или да реша определен брой задачи, а за да направя най-доброто, което мога.

Старая се да нямам големи очаквания на самото състезание, но преди това, по време на подготовката, полагам максимални усилия, за да имам шанс за по-висок медал. Смятам, че

човек не бива да зацикля в провалите, а да си вземе поука от тях”,

разкрива успешната формула 11-класникът от Бургас.

За първи път се явява на състезание още в първи клас. Записали го родителите му просто за да видят как ще се справи, защото още от детската градина имал особено отношение и интерес към числата.

Не печели нищо нито тогава, нито на второто състезание, но на третото - отново в първи клас, взема бронзов медал.

“И тогава усетих, че много ми харесва да ходя по състезания и да печеля”, смее се младият математик.
След IV клас по съвет на баща си, който също е завършил математическата гимназия и също е ходел по състезания, кандидатства в математическата гимназия.

Докато лятото се готви за изпитите в школата на бургаския преподавател Динко Раднев, осъзнава, че е влюбен в математиката.  

“Този учител обърна представите ми за математиката. Започна да ми става интересно самото решаване на задачите”, казва Ангел.

Още тогава получава предложение от Раднев за участие в състезание в Сингапур. На матурата по математика в VII клас изкарва 100 точки. Благодарен е и на преподавателката си по математика Ганка Вътева, която води часовете му още от V клас и се раздава за своите ученици.

Първите си златни медали Ангел печели в IV клас

на състезанието “Математика без граници”.

“Имах златни медали и в четирите кръга, но всичко бе на училищно ниво”, самокритичен е математикът. Вече като възпитаник на математическата гимназия печели сребро от Iranian Geometry Olympiad и злато от South Africa IMC и Canadian Grey Jey Mathematic Olympiad.

В Япония, освен че решават трудни задачи, участниците успяват да разгледат космополитната столица Токио.

“Япония е друг свят, всичко е подредено, невероятно чисто, а хората са изключително любезни и енергични. Парковете им са като картини”, разказва впечатленият ученик.

След големия успех на най-престижното състезание за математици от висок ранг в Страната на изгряващото слънце, възпитаникът на бургаската математическа гимназия се готви за следващото предизвикателство - да се класира за отбора, който ще представлява България на Балканската олимпиада.

Чаровният и нетипично уравновесен за годините си младеж все още няма конкретни планове за бъдещото, освен чекаквото и да учи, то ще е свързано с любимата математика.

Иначе е много добър и по лингвистика и физика,

учи допълнително английски език, увлича се и по психологията, защото му е интересна човешката психика.

“Засега мисля за университет във Франция, тъй като има фондация в България, която прави конкурси и който се класира на едно от челните места, получава по-лесен вход в някои френски учебни заведения. Затова сега започвам да уча и френски език”, вметва Ангел.

Въпреки натовареността успява да разпредели времето си между гимназията и различни школи, които посещава. Твърди обаче, че не е от най-организираните. “Осъзнавам, че досега май съм гледал света през някакви розови очила”, усмихва се възпитаникът на елитната гимназия, на когото догодина предстоят матури и важният избор къде да продължи образованието си.

Освен за избора му на гимназия родителите на Ангел имат пръст и във формирането на музикалните му вкусове. За разлика от повечето си връстници 11-класникът обича хубавата българска музика и старите рок балади на “Кис”, “Дийп Пърпъл”, “Ей Си/ Ди Си”, Бон Джоуви.

Заклет фен е на “Тангра”, обожава хита им “Богатство”. “Знам всеки тон наизуст, пял съм я поне 200 пъти. Когато бях малък, се събирахме цялото семейство в хола, баща ми вадеше китарата и започваше да я свири. Това бяха магични моменти”, спомня си порасналото момче.

Ангел има още една причина да обожава старите рок балади - родителите му признали, че като бебе вместо с детски песнички, го приспивали с тях.