Деница Сачева винаги е знаела, че на 40 ще осинови дете. А на 50 е убедена, че с политиката може да помага

Иска да научи Виктор да е добър и да слуша хората със сърцето си

Осиновяването е темата, която бележи живота на бившата министърка на труда и социалната политика и настояща шефка на социалната комисия в парламента Деница Сачева.

От малка знае, че щом стане на 40, ще осинови дете.

Нейната баба осиновява майка ѝ точно на тази възраст

Затова и на 39 подава документите си. Посреща 40-ия си рожден ден със съвършено непознати двойки в училище за кандидат-осиновители. Оттогава всеки рожден ден за Деница е специален, защото е споделен с най-важния човек в живота ѝ - сина ѝ Виктор, и така вече 10 години. В четвъртък тя стана на 50, а това за нея е просто число, с което отбелязва времето. Време на осъзнат избор, че политиката дава смисъла да работиш за хората, а това си струва всички жертви и изпитания.

Деница Сачева започва работа в социалното министерство още на 21 г. В кариерната ѝ стълбица следва началник на кабинета на министъра на здравеопазването. “Това беше период, в който още не можех да осъзная достатъчно добре всичко, свързано с политиката - с възможностите, трудностите, които следват тази професия. След 2001-а се занимавах с политиката отстрани. 15 г. работих в частния бизнес, с неправителствени организации, с различни каузи и по различни теми. Но виждах, че каквото и да правя, с каквото и да се занимавам, винаги спирах дотам, откъде започваше политиката, защото тя трябваше да дава решения, да променя правила, закони, наредби и дори отношенията между хората. И виждах, че ако не правя това с инструментариума на политиката, няма да мога да бъда достатъчно ефективна в промените, които искам да постигна”, казва днес Сачева. И след 15-годишно прекъсване през 2016 г. става зам.- социален министър, после е заместник-министър на образованието. А през 2019-а Бойко Борисов я върна в Министерството на труда и социалната политика вече като министър. Точно това е и най-трудният ѝ пост. “Стъпих в тази длъжност по време на протести, които се организираха срещу Стратегията за детето, Закона за социалните услуги. После дойде пандемията. Последваха протестите през 2021-а, които се сляха с всички останали други теми. Беше период, в който трябваше да се работи в едни изключително трудни и сложни условия, с много динамика и за съжаление, с прекалено много агресия. А това изисква много усилия и много повече енергия, за да бъде преодоляно”, казва Сачева. През пандемията се пребори за мярката 60/40, която бе атакувана от всички страни.

По време на извънредното положение за около месец и половина

Виктор почти всеки ден ходи на работа с майка си

Той отговорно слага печати и следи да не липсват забавления в обедната почивка. Изнася “концерти” и представления и така вдига духа на служителите, които търсят решения в сложната COVID ситуация.

Трудностите и изпитанията изграждат и “имунна система” на Деница срещу агресията”. “Тя не позволява на хората, агресивни спрямо мен, политическите ми виждания или дейността ми да ме пробиват психически. Култивирала съм в себе си способността да се вглеждам в малките неща, в дребните детайли. Мога само докато гледам цвете, изгрев, залез, усмихнато дете, да изтрия нещо негативно”, казва тя. Наскоро помага на жена да смени работното си място, за да е подходящо за нейното увреждане. Прави го почти анонимно, но жената някак научила. И неочаквано получих картичка, която бе направена от децата ѝ с надпис: “Благодарим ви, че помогнахте на нашата майка”. Това беше супернеочакван жест, но такива дребни неща за мен са много важни и са способни да ме извадят от всякакви трудни моменти”, казва още Сачева. Животът я среща с много хора, които са ѝ помагали, а тя се опитва да връща доброто на други нуждаещи се. Дори пред най-близките си много рядко говори за различните каузи, с които е ангажирана. Но споменава как няма да забрави едно момиченце, отчупило половината си вафла, въпреки че нямали нищо. И друго, дало ѝ вода.

Миналата година пък сподели трогателна история на 80-годишен дядо. Той се оженил през 1963 г., но след две деца се оказало, че съпругата му страда от тежко психично заболяване. Когато децата пораснали, също го отключили. Грижил се за тях, но накрая се наложило да бъдат настанени в институции. Синът обаче отишъл в една, майката и дъщерята - в друга. И мъжът прекарал 18 г., пътувайки между тях. Съпругата му починала. “Помоли да помогна, за да може децата му да живеят заедно в един център и той спокойно да си отиде от този свят, знаейки, че ги е събрал и не са самички. Синът обаче се бе влошил и беше настанен в психиатрия. За съжаление, консултациите показаха, че диагнозите им са толкова тежки, че е невъзможно да ги съберем. Не знаех как да му го кажа. Изчезна ми дори гласът и просто се взирах в него, изучавайки всяка подробност от лицето му. Човекът говореше безшумно, умерено, надълбоко. Сълзите плуваха в очите му. Предложих му помощ да отиде да види сина си. Трябваше да смени три рейса и го питах ще издържи ли, а той блесна и сподели: “Никога не ми е минавало през ума да изоставя жена си и децата си. Съжалявам единствено, че не ни бяха споделили диагнозата ѝ в точния момент. Можеше да осиновим дете, ако знаехме”. Гледах го как се отдалечава и си мислех за безусловната обич и вярата. Той си мислеше, че аз съм му помогнала, като платих пътя до сина му. А всъщност ми беше оказал помощ той, като ми сподели пътя”, казва тя.

Сачева е отгледана от своите баба и дядо лекари. Постоянно някой идвал вкъщи - за преглед, да му мерят кръвното или за рецепта. Като тръгнели на море, някой все ги връщал по пътя заради операция. Вероятно тогава баба ѝ и дядо ѝ са я научили, че

ако повече даваш, винаги повече и получаваш

“Наистина не помня хората, на които съм помогнала, защото нямам очаквания те да направят нещо за мен. Правя го, защото така го чувствам - със сърцето си”, казва тя. И се опитва да научи Виктор да бъде отговорен и да разбира, че в живота има както хубави, така и не толкова хубави неща. “Много бих се радвала, ако той също обича хората, защото е най-важното нещо, с което човек може да предизвика своето благополучие. Абсолютно съм убедена, че човек жъне само това, което е посял. И целият ми опит показва, че когато си добронамерен, получаваш същото”, убедена е Сачева.

Очаква второто четене на промените в Семейния кодекс, които подготви заедно с Христо Петров от ПП-ДБ (Изо Хазарта), за да улеснят падането на тайната на осиновяването и процедурите по него. Вече 60 г. тази тайна пречи на над 2 млн. души да узнаят своя произход. “Синът ми знае, че е роден в сърцето ми. Че е желан и обичан и между нас няма тайни. За да расте свободен, трябва да е здраво стъпил на земята. А това може да стане само ако знае кой е, откъде идва и какво се случва с него. Затова и написах специална приказка за него. Писах и трих с дни, докато не обмисля всяка дума в нея. Когато за първи път ме попита как съм го родила, отклоних въпроса. Но когато попита отново, извадих приказката и му я разказах. Оттогава говорим напълно свободно по темата, сподели тя за “24 часа” преди време.

Синът ѝ знае всичко за себе си, но 70-годишната ѝ майка не е успяла да разкрие напълно тайната на своя произход и Деница знае колко я измъчва това. Тя самата открила жена, за която е сигурна, че е нейна леля по майчина линия. Но когато се срещнали, осъзнала, че ще обърка живота ѝ, ако разкрие истината.

“Така в моя живот се появиха три гледни точки към тайната. Тайна, която разяжда. Тайна, която изчезна и това ни освободи. И тайна, която реших да пазя, за да не навредя”, обобщава Сачева.