- Мастърa се возел на боклукчийските коли в квартала, изхвърлил ученик през прозореца на училището, пропушил в гимназията, а в казармата накарал новобранците да се строят до кокошка
- Баща му Ламби ги спасил от бомбите. Преди да тръгне към фронта, ги преместил на село, а сградата им била разрушена
Когато Стефан Данаилов бил съвсем малък по време на Втората световна война, семейството му живяло в апартамент на софийския булевард "Евлоги и Христо Георгиеви". Баща му Ламби Данаилов трябвало да замине за фронта с Първа българска армия, като преди това изпратил жена си Евдокия и децата им в близкото пернишко село Докьовци. Вероятно е имал някакво предчувствие, защото малко след това
сградата била разрушена при бомбардировките над София
"Така ги е спасил – обяснява пред "24 часа – 168 истории" Росица Обрешкова, племенницата на Стефан Данаилов. – Той и майка ми Росица не разказваха много от ранното си детство. Майка ми ми е споделяла за тези години, че тогава при тях е имало някакво смешно прасе, което баба не дала да го скопят и то си заживяло като куче в къщата."
Всъщност Стефан Данаилов е проплакал в 2 ч. през нощта на 9 декември в частен родилен дом в София, като тази година се отбелязват 81 години от рождението му. Приживе е споделял, че е заченат в Банско, тъй като
родителите му се местили от град в град
На 27 ноември се навършиха 4 години от смъртта му, а ден преди това с моноспектакъл племенницата му уважи и 90-годишнината от рождението на сестра му Росица Данаилова, която почина година преди него.
"Майка ми е била 9 години по-голяма от Стефан и се е отнасяла с голяма любов към него – разказва режисьорката. - Но още като бебе така го е повила, че едва не го е удушила. Затова е изяла малко бой. Тогава са били гладни години и дядо ми им е шиел костюми от войнишки плат. Стефан е бил голям пакостник, докато сестра му е била стриктната в семейството, но баба ми доста ги е пошляпвала. Майка ми е стискала зъби и е понасяла мълчаливо боя като партизанка на разпит, докато Стефан само да му се вдигне ръка и започвал да пищи неистово. Баба ми и дядо ми са се качвали на вилата и са ги оставяли в София да чистят паркета. Мама търкала, Стефчо потърквал и хуквал да играе. Тя е била по-изискана, а той квартален хулиган."
Като дете Мастъра е бил ненадминат пакостник, но винаги минавал между капките. Бил любимецът на баща си. Возел се на боклукчийските коли в квартала, в който живеел, говорел мръсотии с майка си, която също била много цапната в устата, изхвърлил ученик през прозореца на училището, пропушил в гимназията, а в казармата накарал новобранците да се строят до кокошка. През по-младите си години бил буен като майка си Евдокия, а колкото повече улягал, толкова повече заприличвал на баща си Ламби – ставал тих и все по-кротък.
"Баба ми е била страхотна меломанка, изключително колоритна личност,
и като се е тръгвало на опера, е било революционно положение вкъщи – посочва Росица Обрешкова. - Тя се е къносвала, а децата трябвало да чистят. Майка им и баща им са били много специални хора. Аз малко си спомням дядо ми. Много благ беше, по-уравновесен, по-спокоен. Стефан много приличаше на майка си и беше наследил нейната красота. Майка ми също беше красавица. Когато двамата влезеха в някоя зала, всички се обръщаха по тях, дори да са с гръб. Те носеха тази енергия и сила. Разбира се, за тях беше изтощително да получават толкова много внимание. Вкъщи бяха тихи, изморяваха се. Стефан беше по-веселяк,
мама нямаше грам чувство за хумор
Беше си драматична артистка. Мастъра си умираше да я поднася, а тя все му се връзваше. Беше сериозна, а ние всички много я бъзикахме и накрая ни се сърдеше."
Всъщност като деца Росица и Стефан винаги имали противоречия.
"Има две епохални истории между тях – категорична е режисьорката. - Първата била, когато Стефан се прибрал късно, а тя го обвинила, че ходи гримиран, и това значело, че е педераст. Той й казал, че е к...а и че не е права, защото бил на кино. Тогава не знаел значението на тази дума, но му се сторила уместна. Бил тежко наказан да стои в килера, където от яд изхвърлил всички ябълки в отвора за комина, които били прилежно обвити в хартия и приготвени за зимата.
Втората история е свързана с шегата, че майка ми му е проправила пътя в киното, а Стефан й е съсипал кариерата. Един ден тя се прибрала вкъщи и казала, че се е срещнала със свой приятел в телевизията, който търсел момче за снимки, и тя му заявила, че има много талантлив брат.
"Аз не мога едно стихотворение да кажа, а ти искаш във филм да ме снимат", сопнал се малкият Стефан. Тогава го избрали за „Следите остават". Няколко дни по-късно тя била на финален кастинг за филм и трябвало да ходи в Киноцентъра. Преди това с неин приятел били у тях и си говорели на дивана в хола, когато срещу тях Стефан си свалил чепика и го хвърлил по нея. Ударил я право в окото, а тя посиняла. Неговата версия за случая е много забавна. Той имал да си връща, защото преди няколко дни тя му прекъснала играта на футбол и го накарала да й занесе чорапите на бримки, но отново не му дала пари, за да плати. Той бил много обиден, че е така експлоатиран от сестра си. Според мен си е била чиста ревност. Така приключват великите опити на майка ми да влезе в киното. Стефан имаше великолепно малко лице и откъдето и камерата да го погледнеше, стоеше феноменално, докато майка ми имаше повече театрална осанка. Тя беше американски тип актриса. Тя все си разказваше историята, в която дошли едни французи в България, които й казали, че е по-красива от Бриджит Бардо."
Племенницата на Ламбо отбелязва още, че едно от любимите занимания на малкия Стефан в София било да се вози на боклукчийските коли. Когато родителите му се преместили на ул. "Сан Стефано" 14, близо до Орлов мост, той и приятелите му се качвали за забавление на камионите, които изхвърлят боклука, и се возели с тях до мястото, където разтоварват отпадъците – чак в кв. "Гео Милев". Тогава преместили Данаилов в училище "Васил Априлов", но той бил първият ученик с предупреждение за изключване. В бележника му пишело: "Намаляване на поведението с три единици заради хвърляне на ученик от прозореца".
По-късно Ламбо съжалява за тази случка,
защото краят ѝ не е благоприятен, но тогава бил влюбен в момиче, което наричал Рибката и не я давал на никого. Тя била красавица и винаги я наобикаляли момчета от другите класове, но Стефан се ядосвал на основния й ухажор. Предупредил го да не се занимава с нея, но момчето не го послушало. "Веднъж, когато учехме втора смяна, в междучасието се метнах на гърба на Стефан Тодоров - Бизона, един от най-добрите ми приятели. Водехме някакви битки по коридорите – разказва по-подробно за случката Стефан Данаилов в книгата си "Романът на моя живот". - Насред схватките дотича един патриот и закрещя: "Ламбо, ела да видиш, оня е дошъл и е седнал до Рибката!". Полудях! Хукнах... Приятелите ми се запалиха: "Сега ще го разбием нахалника". Той обаче се оказа най-добрият скиор на училището. Викнах му: ,,Аз к'во ти казах бе, аланкоолу? Да не закачаш Рибката! Сега ще полетиш!". Боже, какъв сопол съм бил.... Хванахме гo - двама за ръцете, двама за краката. Момчето си нямаше идея, че ще изхвърчи през прозореца на класната ни стая. Под нея, във вътрешния двор на училището, хвърляха сгурия от парното. Купчината беше много висока. Вместо да излизаме през вратата, прескачахме през прозореца, един метър ни делеше от дворa. Така че с мисълта за сгурията отдолу отброихме раз-два-три и го метнахме. Голяма радост! В следващия момент чухме едно тежко "туп". Погледнахме през прозореца, а долу паваж. Бяха изринали сгурията предишния следобед. Момчето си счупи краката. Голяма драма. Ходехме в "Пирогов", молехме се да оздравее. Не ме изхвърлиха от училище само заради баща ми, полковник Ламби Данаилов."
По-късно, за да завърши средното си образование, Мастъра сменя три училища, защото бил голям немирник. След това обаче влиза в казармата и животът му тръгва в друга посока.
Там преживял един от най-жестоките удари в живота си
– майка му угаснала внезапно само на 52 г. Приел го изключително тежко. Въпреки това след известно време продължил да прави запазените си номера. През втората година го повишили във взводен на новобранците, които имали 40 дни военна подготовка преди клетвата. Веднъж не го пуснали в отпуск и той решил да се позабавлява. Чакал да стане време да ги събуди от следобедна дрямка, но му хрумнало да ги стресне с командата: "Враговете ни нападнаха, а вие спите! Това не можем да го позволим! Едно, две, три по три, на десет да сте долу!".
Момчетата слезли при Ламбо с развързани обувки. Но това не бил краят на случката. Точно тогава Стефан видял една кокошка, която се разхождала навън,
и заповядал: "Строй се по пилето!".
"При тази команда първият войник трябваше да се закове до птицата, а другите да се наредят по него – разказвал приживе със смях Ламбо. - Тя обаче не спираше. Истинско зрелище! Група юнаци гонят една кокошка, за да се равнят по нея... В това време дойде шефът на щаба. Като видя тази картина, и стана страшно. На другия ден искаха да ме разжалват. Добре че в казармата винаги бях пръв на таблото. Отървах кожата, но ме махнаха от новобранците. Пратиха ме да отговарям за една радиостанция."
След като се прибира от казармата, Стефан Данаилов започнал да ходи на уроци по български, за да влезе в университет, където да учи право или история. Първият съпруг на сестра му Росица – Иван Кондов, обаче му се сопнал: "А, бе, Стьопа,
какво право, каква история, кандидатствай в Театралната академия!
Имаш качества, моето момче". Известно време той го наблюдавал и се бе убедил, че Ламбо има талант.
"Когато го готвят за ВИТИЗ, Кондов му избира разказ от вестник, документална история – отбелязва Росица Обрешкова. - Междувременно дядо ми от вълнение започнал да рецитира Дебелянов по коридорите, те се учудили за какво го прави, а той отвърнал: "За да те подкрепя, сине".
Все пак дядо е бил един от създателите на родопския самодеен театър в смолянското село Райково. Стефан се е запознал с няколко човека от Академията, когато майка ми ги е завела вкъщи. Тя е била в звездния клас на Гришата Вачков, Гинка Станчева, Ицко Финци, Таня Лолова, Хиндо Касимов. Те са го привлекли, защото театърът е влязъл при него под друг ъгъл. Според мен Стефан и майка ми на по-късни години се откриха и всичко е започнало от театъра.
В последните си години бяха много сладки
Майка ми си правеше кафе и му звънеше около 7,30 – 8 ч., за да се чуят. Тя му дуднеше нещо, той я изслушваше. Мислех си, че много му досажда, но един ден той ми звъни около 10,30 часа: "Къде е майка ти и защо не ми се обади. Как така ме е забравила днес?". Той се беше притеснил. В неделята си ходехме на гости. Вдигах цялата челяд – Стефана, кучето, майка ми и отивахме при него, където се започваше един безкраен обяд. Той се шегуваше с нея: "Виж ме, кака, как съм се гримирал", а тя му отвръщаше: "Знаеш, че не виждам, я престани". Имаше грижа и топлина между тях.
Той поръчваше за всеки това, което яде, и за нея, баровката, вземаше червен хайвер. Това само тя си го ядеше, но той я подхващаше: "Стига маза, какво мажеш толкова много, сложи си по-малко". Тя, горката, все му се връзваше. А когато Стефан дойдеше на морето, се правеше една рибна вечеря и винаги й поръчваше калкан, защото тя това ядеше. Той поръчваше менюто по два пъти и после 3 дни ядяхме само риба."
Коментари (0)
Вашият коментар