Наричат Намибия "Африка за начинаещи", защото заради немското влияние е най-достъпна и безопасна за масовия турист
След Ботсуана пътешествието продължава на запад към друга държава в Южна Африка, Намибия.
Тя е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През XIV век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.
През 1878 г. Великобритания обявява района около Уолфиш Бей за своя територия, с което започва колониалният период на държавата.
През 1883 г. Адолф Людериц купува крайбрежието от един от местните вождове. След преговори с Великобритания цялото крайбрежие преминава в ръцете на Германската империя с изключение на територията около Уолфиш Бей, а през 1884 г. Великобритания признава цялата територия до 20-ия меридиан за немска сфера на влияние. Така възниква колонията, наречена Германска Югозападна Африка.
Немското влияние се вижда и днес, особено в архитектурата на големите градове и столицата Виндхук.
През 1966 г. Югозападноафриканският народен фронт, познат с името СУАПО, започва борба за независимост от ЮАР. Базите на СУАПО са в Ангола и Замбия. От този период територията на Югозападна Африка започва да се нарича с името Намибия. Така на 21 март 1990 г. в присъствието на генералния секретар на ООН и президента на ЮАР е провъзгласена независимостта на Намибия.
Първата ни среща в Намибия е с племената в пустинята Калахари. Понеже пътищата в страната не са много добри, автобусът, който ни возеше, не можа да мине през едни навети пясъчни дюни и се наложи да се прекачим на джип - 12 човека, натъпкани в кабината и каросерията му. Интересно преживяване...
По крайбрежието на океана има и по-добри пътища, които навремето немците са направили от сол, така наречените солни магистрали.
След среща с бушмените, които ни показаха как живеят и ловуват, ни заведоха до
най-стария баобаб в Африка,
който е на над 4000 години
Продължаваме с Природен парк "Етоша". Тук може да се видят зебри, антилопи, слонове, жирафи, щрауси, лъвове, леопарди и много видове птици. Голям късмет е да се видят и двата вида носорози, черен и бял. След дълго търсене успяхме да видим и двата вида. Единия го наблюдавахме много отблизо, другият беше отдалече.
Имахме среща и с едно от коренните племена в Намибия - хереро, които ни показаха своя бит и начин на живот.
В Намибия се намира и
най-големият метеорит,
падал някога на Земята
Нарича се Хоба. Метеоритът е открит на територията на ферма, наречена Hoba West Farm от собственика. Името си получава от това на фермата. Собственикът казва, че е попаднал на метеорита, докато е орал едно от полетата си. Намерен е близо до Грутфонтейн през 1920 година.
Успяхме да го видим, дори го пипнахме. Оказа се, че при непоносимата жега от 38 градуса на пипане той беше студен. Класифициран е като железен метеорит от структурен клас атаксит и е съставен главно от минерала тенит. Теглото му е 60 тона, а обемът – 9 кубични метра. Метеоритът е паднал преди около 80 000 години. Oт 1987 г., след като правителството го е получило като дарение заедно с терена, находката е експонирана за посетители като природна забележителност.
Едно от най-впечатляващите
места в Намибия за мен
e Шпицкопе (Spitzkoppe),
в превод от немски език – "заострен купол". Това са група гранитни скали в пустинята Намиб. Мястото е отдалечено, но безкрайно красиво. Скалите и планината са оградени и влизането става с пропуск.
Тук за разлика от повечето туристически забележителности няма хотелска част освен базов къмпинг. Трябва да предвидите, че ще спите под звездите. Има няколко портативни тоалетни и бани, водата се нагрява със соларни панели.
Може да опитате като мен да си направите легло директно върху скалите, има равни места, без палатка, само с шалте и със спален чувал. Човек трябва да опита всичко.
Второто много впечатляващо място е блатото Дедвлей в близост до солниците Сосувлей в Националния парк "Намиб-Науклифт". Dead Vlei – името означава "мъртво блато" (от английски език "dead" и африкаанс "vlei"- езеро или блато в долина между дюните).
Дърветата, които са на повече от хиляда години, са отдавна изсъхнали, почти като овъглени. Минаващата наблизо река е преляла, образувайки блато, което после пресъхва заради промяна на климата.
Твърди се, че Дедвлей е
заобиколена от най-високите
пясъчни дюни в света,
които достигат 300–400 метра, наречени Големият татко (Big daddy)и Голямата майка (Big mama).
След дългото пътуване през пустинята накрая пристигаме в градчето Свакопмунд на океанското крайбрежие на Намибия.
Тук имаше възможност за полет с малко 5-местно самолетче над пустинята. Събрахме се и полетяхме. Трудно е да ви опиша гледките, които се откриха отгоре. Пясъчни дюни с различни цветове - от бяло, през жълто и бежово, до тъмнокафяво. Самолетът слизаше много ниско, до 200-300 м, особено над океана, където имаше облаци, за да можем да видим "черешката на тортата" - там, където пустинята среща океана.
Краят на дългото пътуване през Зимбабве, Ботсуана и Намибия наближаваше. Пристигнахме в столицата на Намибия Виндхук, където имахме на разположение два дни да я разгледаме и да посетим интересните места.
Приключи едно незабравимо африканско приключение, събрало в себе си много и най-различни хубави впечатления от този район на Африка.
Коментари (0)
Вашият коментар