Галя и Гого Лозанови за любовта, която спира времето

• Не знам дали красотата ще спаси света, по Достоевски, но аз намерих красотата, която да ме спасява, признава медийният експерт за своята съпруга
• Той: Запознахме се на конференция, когато тя ме помоли да говоря с по-кратки изречения заради преводачите
• Тя: Той не ме послуша и тогава, и досега. Вече се разбираме без думи, но нали не си представяте, че той може да е лаконичен

Георги и Галя Лозанови вече две десетилетия споделят щастието, че са се открили в човешкото гъмжило. Медийният експерт за първи път вижда красивата пиарка, дългогодишно пресаташе на Столичния общински съвет, по коридорите на БНТ. Тогава само я зърва, запознанството им е по-късно по време на международна конференция. В онзи момент нито той, нито тя подозират, че стъпка по стъпка се приближават до отпразнуването на любовта си цели три пъти - на три различни дати. Семейството има своята рецепта за щастлив брак. А в бита казват, че не установяват хармония просто защото Гого с бит не се занимава, но е много доволен и въобще не пречи на перфектната домакиня Галя да го прави.

- С римейка на ваша обща снимка отпреди 14 години ни дадохте повод да ви попитаме вече на колко години стана любовта ви?

Гого: Календарно погледната е на 20 години, но психологически винаги е на една, защото, щом е любов, продължава да те "държи на старт", както в началото. Оказва се, че чудото на любовта е като на фотографията - да спре времето. И може да се направи следният експеримент: ако двама души наистина се обичат, когато се снимат - през 14 години да кажем, на снимките трябва да излизат същите.

Галя: Ха-ха, чак същите не сме, особено като външност, но като вътрешност може и да сме по-добри. Със сигурност годините носят повече спокойствие, не в любовта, за да не противореча на Гого, а като поглед навън и навътре.

- Кога и как се срещнахте за първи път? Какво беше първото ви впечатление един от друг?

Гого: За първи път видях Галя през 90-те години на миналия век по коридорите на БНТ и, изглежда, е потънала дълбоко в подсъзнанието ми, защото излезе точно оттам, когато се запознахме доста по-късно на някаква международна конференция в Лайпциг. Тя беше пиар на събитието и дойде да ме помоли да говоря с по-кратки изречения, за да не затруднявам преводачите. Нямаше как да предположа, че в срещите ни оттам нататък изреченията ми ще стават все по-кратки, а нерядко направо излишни.

Галя: Той не ме послуша и тогава, и досега. Вярно е, че вече се разбираме без думи, но когато говорим, нали не си представяте, че Гого може да е лаконичен.

- С какво всеки от вас спечели сърцето на другия, за да се вречете във вечна вярност?

Гого: Не сме се вричали, просто Галя един ден дойде с един сак - мисля, че денят беше 7 септември, и оттогава не сме се разделяли.

Галя: Не сме се вричали, освен пред Бога, Гого. А аз и пред себе си.

- Как се случи предложението?

Гого: Не обичам патетичните жестове и затова отдалеч попитах Галя какво мисли за "белия брак", евфемизъм от моята младост за съжителство без брак. И когато тя ми отговори - "нищо хубаво", приех, че това е "да" на незададения въпрос: ще се омъжиш ли за мен?

- С какво помните най-вече сватбата си?

Гого: С вкус на ракия, червено вино и кюфтета, каквото беше менюто на сватбения ни обяд. И с аромат на борове, защото обядът се състоя в малка кръчма до гората в квартал "Лозенец" и недалеч от Семинарията, в чиято църква се венчахме. Беше обикновен делничен ден в края на юли и Галя бързаше за работа, аз също бързах, макар да нямаше за какво. Просто има моменти, които не се случват в момента, а си ги пазиш за после.

Галя: Гого разказва за венчавката ни, но ние неведнъж отпразнувахме събирането си, така се получи. Първо беше гражданският брак през март в кметството на Връбница само с кумовете и дъщеря ми Биба. През юни направихме във Военния клуб купона за сватбата - дойдоха 500 роднини и приятели, а месец след това и венчавката в Семинарията. Аз помня и трите дати, Гого - не. И все се изненадва.

- Каква е вашата тайна за щастлив брак?

Гого: Бракът не е тайна, а тайнство, което се случва по време на венчавката в църква, когато двама души искат да споделят щастието, че са се открили в човешкото гъмжило, с Бога и Той да ги благослови. Църковният брак няма общо с прокламираното напоследък идеологическо клише "традиционни семейни ценности", а с това, че любовта, с която обичаш човека до себе си и Бога, е все същата любов.

- В бита как установявате хармония?

Галя: В бита не установяваме хармония, защото Гого с бит не се занимава. Но пък е много доволен и хич не ми пречи аз да го правя.

- Как се допълвате като тандем по време на вашите легендарни вечери и кой мие чиниите след това?

Галя: Добре де, и Гого има ангажименти - да не оставя чашите на гостите празни и ако има стриди - да ги отвори.

- А ако Галя не можеше да готви изкусно, какво?

Галя: Не вярвам да ме остави, ама знам ли. Един ден, по време на ковида, се чуваме с Марта Вачкова и ѝ казвам, че съм го ударила през просото и няма да имаме топло предястие за вечеря, а Мартина реагира с типичното си чувство за хумор и артистичност: "Галче, да не те зареже, бе!"

Гого: Вярно е, че вечерите ни, и да сме само двамата, задължително включват студено и топло предястие с аперитива, основно ястие като кулинарна алтернатива на предходните две и накрая нещо сладко за "прекъсване" преди дижестива. Отстрани може да изглежда, че този висок трапезен образец е по мое настояване, но всъщност няма как да е друг заради Галя, която иска всичко по нейните сили да е образцово.

- Кой талант/качество цените най-много у другия?

Галя: Умът, позициите, смелостта да ги отстоява, веселостта, деликатността, иронията... Всичко.

Гого: Не знам дали, както твърди Достоевски, красотата ще спаси света, но знам, че аз намерих красотата, която да ме спасява. Излишно е да казвам, че тя в човека не се вижда с просто око, но нямам нищо против и тази ѝ най-достъпна проява в Галя.

- Карате ли се и за какво най-често?

Гого: Въобще не се караме, дори само защото това изисква да повишиш глас, а ние с Галя не умеем. Тя специално говори толкова тихо, че на моменти ме оставя сам да се досещам какво казва (вероятно тренира въображението ми).

- Бихте ли променили нещо у другия?

Галя: Опитвам се да го накарам повече да се щади, но не съм много настоятелна.

Гого: И дума да не става, по-скоро аз се промених, така че да ѝ отивам повече - от външния си вид (като изключим папийонките) до добронамереното внимание към всеки.

- Какъв е вашият език на любовта? Както е модерно да се пита вече, след като д-р Гари Чапмън раздели израза на любов на пет вида - утвърдителни думи/вербално окуражаване, качествено време заедно, подаръци, жестове на грижа, физическа близост?

Гого: Не съм познавач на Чапмън, но, както са подредени езиците на любовта, очевидно водят към този на физическата близост. Въпросът е, когато двама души веднъж проговорят на него, да не забравят останалите. Ние с Галя сме от поколението, за което сексът е романтично занимание - приятен начин да подсетиш другия, че сам по себе си е "нещо като нож, нещо като цвете, изобщо нещо като нищо на света", както Уилям Сароян беше кръстил един свой разказ.