Защо се разделят Стефка Берова и Йордан Марчинков

През последните години Стефка Берова е ту римлянка, ту софиянка. Когато е в Рим, помага на дъщеря си Косара в отглеждането на сина й.

Той още с раждането си бил толкова буен, че на баба Стефка й заприличал на Атила и искала така и да го кръстят. Слава богу нарекли го Максим и сега е на 5 години. “Толкова е палав, че... да е жив и здрав!”, казва Берова.

Когато е в София, певицата се вижда с малкото останали приятели и все се кани да ремонтира жилището си. Е, посещава и доктори, но не иска да говори за това. Наскоро си беше тук, но бързаше да приключи с прегледите и да се върне в италианската столица, защото Косара изнемогва сама с хунския вожд Атила-Максим. Най-любимото му място за игра било леглото на майка му, поради което тя се сдобива с хроническо безсъние.

Стефка Берова му говори на български, в детската ясла - на италиански, а майка му чете книжки и му дава да гледа детски филмчета на английски.

И кашата в главата му е пълна. Засега знае думите “мама”, “баба” и ...“цица”. Защото майка му още продължава да го кърми!

Стефка Берова е много известна като певица

в дует с Йордан Марчинков и не толкова като актриса, макар че има диплом от ВИТИЗ. Тя уточнява, че едновременно е учила и за двете си професии.

Първо завършва Школата за естрадни певци към БНР заедно с Йорданка Христова и Борис Гуджунов. А след това през 1964 г. и първия випуск на естрадния отдел в Музикалната академия при Ангел Заберски. Във ВИТИЗ неин учител е проф. Кръстьо Мирски.

Берова никога не се е чувствала раздвоена между двете изкуства, защото ги обединява едно и също нещо - сцената. И за двете трябва да имаш глас, очарование, характер и интелигентност. “Нямаш ли ги, изобщо не стъпвай в изкуството, защото нищо добро не те чака!”, казва с тънък апломб Стефка Берова.

Завършва ВИТИЗ като отличничка на класа заедно с Николай Николаев. Вече пее, дори ходи с Лили Иванова на турне в Съветския съюз. Разпределена е във Велико Търново. Когато след години се връща в София, разбира, че като отличник на класа не е трябвало да бъде пращана в провинцията, а да си остане в столицата. Вместо нея оставят друг човек.

Стефка обаче има шанса да играе в много пиеси и да развива таланта си. Директорът на Варненския театър я кани в трупата си и тя приема това като израстване - от старопрестолната към морската столица. Там обаче не е щастлива въпреки любовта, с която я дарява публиката, защото изпитва на гърба си завистта на колегите. Докато са в гримьорните, рядко някоя от актрисите ще я заговори.

Проф. Кръстьо Мирски я вика в София за да се яви на конкурс в Народния театър. Трупата има нужда от млади актриса и актьор. Когато го спечелва, се чувства

не на седмото, а на седемнайстото небе от щастие

В Народния театър е пълно с големи актьори и актриси, но Стефка твърди, че е оцеляла, защото звездите воюват за роли помежду си, в техните очи тя е едно пале. Всяка година обаче минава на художествен съвет, който трябва да я одобри или любезно да й покаже вратата.

На четвъртата година директорът ген. Александър Гетман я уволнява по политически причини. Баща й, когато е на 22-23 години, бил втори пристав в Карловска околия. Но Стефка не иска да говори и по тази болезнена за нея тема.

Рядко я снимат и в киното. Дебютира с малка роля в “Хитър Петър” (1960). Във “Вилна зона” е съседката Михайлова - красавицата, която иска да съблазни новобранеца Емо.

За ролята я предлагат нейни колеги актьори, след като чуват, че режисьорът Едуард Захариев търси жена, която да играе прелъстителка.

Стефка Берова си спомня снимачния период като един хубав епизод от живота си. Участват няколко натуршчици, а режисьорът кара професионалните актьори да се държат като непрофесионалистите. “Еди, зеленоок един такъв, беше винаги усмихнат, ведър. Знаеше какво да иска и го прави по такъв начин, че сякаш налива допълнително самочувствие във всички. И никой не казваше, че това не може да го изиграе”, разказва Берова..

Във “Великден”, десета серия от поредицата “На всеки километър” има няколко епизода с младия красавец Стефан Данаилов, който тогава набира популярност като бате Сергей. Тя обаче твърди, че е по-правилно да се каже как Ламбо си партнира с младата красавица Стефка Берова.

13 години трябва да минат, докато Людмил Стайков я снима в епоса си “Време разделно”, после още 6 години до сериала “Хотел "България”...

Но актрисата Берова не преживява много драматично всичко това, защото певицата Берова набира все повече популярност. Още докато е във Варненския театър,

започва любовта им с Йордан Марчинков

Женят се, ражда се дъщеря им, влизат от концерт в концерт, печелят награди и признание...

Но не мислете, че всичко тръгва толкова лесно. В началото нямат собствен репертоар и Стефка ходи при почти всички композитори и ги моли да напишат нещо за тях.

Това й струва много нерви и известно унижение, но го прави, защото е дълбоко убедена във възможностите на двамата. Повечето от композиторите предпочитат да работят с вече известни певци и утвърдени имена.

Пробивът е през 1975 г. с песента “Семеен спомен за Поморие”. Тази песен на Недялко Йорданов и композитора Атанас Косев тябвало да изпълни Тодор Колев. Той обаче е възпрепястван по причини, които Стефка сега не си спомня.

Косев я предлага на дуета с думите: “Ако вземете награда с тази песен, кариерата ви ще тръгне рязко нагоре”. На което Берова му казва: “Наско, ама да не забравиш после!”

На Стефка и Йордан се налага да поработят много върху песента, защото музиката е написана като за даденостите на Тодор Колев. Докато двамата имат по-ниски гласове.

И ние дай, дай... много труд хвърлихме, докато по някакъв начин я направихме. Не, не по някакъв начин - направихме я така, както искахме!”, спомня си певицата.

“Семеен спомен за Поморие” печели награда на тогавашния конкурс “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” и се превръща в тотален хит. А в репертоара на дуета влизат песни като “Моряци”, “Летим по пътищата бели”, “Има една светлинка” и др. Всичките много мелодични и запеваеми са и с красиви смислени текстове.

Освен Атанас Косев песни за тях пишат Тончо Русев, Мишо Ваклинов, Найден Андреев, Зорница Попова и др. Текстовете са на Недялко Йорданов, Калин Донков, Найден Вълчев, Надежда Захариева... Днес Берова казва: “Спечелихме публиката и авторите на песни с дарба, интелигентност, красота и глас!”

През 1980 г. дуетът печели втора награда на конкурса “Песни за морето” в Рощок, Германия. Заедно с оркестър “Сезони” тръгват и по чужбина - пеят при огромен успех в Съветския съюз, ГДР, Чехословакия, Кипър, Италия, Португалия, Близкия изток, Мароко, Алжир и др. Понеже имената им са трудно произносими,

зад граница стават извести като Дан и Кора

През 1990 г. дуетът и... бракът се разпадат, но Стефка Берова не изневерява на музиката и продължава да работи самостоятелно.

“Защото си омръзнахме - простичко отговаря певицата. - Ние не живяхме един живот, живяхме много животи. На сцената - заедно, вкъщи - заедно, на път - заедно. Никой от двамата не е виновен. Накрая, когато чувах стъпките му, че се прибира, ме заболяваше стомахът. Пак идва?! Ами къде да отиде, това му е домът...”

Берова признава, че никога не е притежавала женското чувство да бъде домакиня. И до ден днешен се чувства добре в хотели и по пътищата. Не се уморява, напротив. Не може да готви. А един мъж трябва да бъде погален и с уют посрещнат.

Сега певицата силно съжалява, че не е изпратила подобаващо родителите си. На другия ден след смъртите им, тя вече е на сцената. Не разбира кога и как расте дъщеря й. Стефка пее на сцената, а малката е до входа за сцената. Отначало като бебе в количката, после като момиченце с играчките си. Седи там и гледа...

Тук гласът на Стефка леко потреперва. Но само за миг. Овладява се и казва: “Не можах да се нарадвам на Косара като майка, но сега се радвам на внука си и разбирам колко е сладко да имаш малко дете. Ръчички, очички, гласче...”