Майка ми живее в друг град и винаги очаквам с нетърпение нейното идване, за да прекараме време заедно с децата. Въпреки любовта и привързаността ми към нея, при всяка нейна визита усещам как лесно ме изкарва от равновесие.
Просто изглежда, че не може да се въздържи да не се отнася с мен така, сякаш още съм дете.
Това ме ядосваше дълго време. Ако трябва да съм честна — направо ме побъркваше. Ставах раздразнителна, отговарях остро, държах се зле. „На колко мислиш, че съм – на десет?" – питах я с раздразнение, гледайки я как влиза у дома с огромен пакет тоалетна хартия „за всеки случай". Изглеждаше така, сякаш си мисли, че не мога сама да се погрижа за домакинството. И аз го приемах като съмнение в моите способности.
Но един ден всичко това се промени. Моят седемгодишен син ме изненада. Изглеждаше сякаш е пораснал за една нощ. Погледна ме и каза: „Мамо, не е нужно да ме изпращаш до вратата на училището. Паркирай и ще сляза сам." Сърцето ми се сви. Как стана това толкова бързо? Кога спря да има нужда от мен? До този момент не осъзнавах колко дълбоко искам някой да разчита на мен. А пред мен вече стоеше уверено момче, което предпочита да върви сам.
Престорих се, че плача, уж за да го разсмея. Усмихвах се, но вътрешно бях съсипана. „Добре, мамо, изпрати ме... ако наистина трябва" — каза той след кратко мълчание. А аз отвърнах: „Трябва." И паркирах. Отидох с него до входа. Върнах се с очи, пълни със сълзи, осъзнала, че синът ми вече не е онова малко момче. И в същия момент се сетих за майка ми. Може би и тя още не може да приеме, че и аз съм пораснала.
Сега разбирам: това е част от майчинството. Вероятно и аз ще дразня децата си с прекомерната си грижа. Ще се опитвам да им помагам, дори когато няма нужда. Ще се тревожа прекалено за всяко кихане, ще питам дали са гладни, ще давам съвети, които не са поискани, ще им напомням за неща, които вече знаят. Ще ги питам дали имат нужда от пари, макар да знам, че се справят добре.
И независимо колко големи станат, всеки път, когато си тръгват, ще ми се насълзяват очите. Защото, колкото и да пораснат, за мен те винаги ще си останат моите деца.
СНИМКА: Image by Cortex Zone from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар