Някога хората са възприемали аутизма като нещо крайно, почти като присъда – „нелечимо разстройство". Но с всяка година, с всяко ново изследване, това мислене се променя.
Научаваме повече, разбираме по-добре. А докато четете тези редове, някое дете с аутизъм доказва, че може да надмине очакванията – да се адаптира, да напредва, да изгради живот, който е пълноценен.
Онова, което хората около тези деца разбират – или не разбират – може да направи огромна разлика. Ако учители, роднини, приятели знаят дори малко повече за това какво всъщност е аутизмът, това може коренно да промени пътя на едно дете.
Аутизмът е сложен и многостранен. Но за да го разберем по-добре, можем да го сведем до четири основни области, в които децата изпитват трудности:
чувствителност към сетивни стимули (звуци, светлина, миризми)
затруднения с речта и езика
предизвикателства в общуването с другите
трудности със самочувствието.
Ето десет важни неща, които всяко дете с аутизъм би искало да знаете:
1. Преди всичко, аз съм дете.
Имам аутизъм, но това не е цялата ми същност. Не съм просто „аутист". Както не бихте нарекли някого „дебелия" или „очилатия", не наричайте и мен по този начин. Ако усещам, че не вярвате в мен, защо да се опитвам въобще?
2. Светът понякога ми е твърде силен.
Обикновени неща – като шум, светлини или докосване – могат да ме изтощят или да ме изплашат. Ако ви изглеждам затворен или раздразнен, това не е защото не искам да общувам. Просто се опитвам да се предпазя.
3. Различавайте „не мога" от „не искам".
Понякога изглежда, че не ви слушам, но истината е, че не ви разбирам. Говорете просто и ясно, директно към мен. Това ми помага да знам какво се иска от мен и какво следва.
4. Мисля буквално.
Фрази като „Я карай по-кротко" ме объркват. Кажете направо какво имате предвид – „Спри да тичаш". Така разбирам по-добре.
5. Имам нужда от помощ, за да изразя как се чувствам.
Често не намирам правилните думи. Мога да съм разстроен, гладен или уплашен, но да не мога да го кажа. Следете езика на тялото ми. А понякога може да говоря като възрастен – това е защото повтарям неща, които съм запомнил, без винаги да разбирам напълно смисъла им. Това се нарича ехолалия.
6. Уча най-добре чрез гледане.
Обясненията с думи не са достатъчни. Покажете ми. И покажете пак. Ясни визуални схеми и графици ми помагат да се ориентирам и да се чувствам сигурен. С времето ще се променя как изглеждат тези схеми, но нуждата от тях ще остане.
7. Вижте какво мога, не какво не мога.
Ако ме карате да се чувствам „недостатъчен", ще загубя желанието да опитвам. Всеки има свои силни страни – открийте моите и ме подкрепете да ги развивам.
8. Помогнете ми да общувам с другите.
Не че не искам да си играя с другите деца – просто не зная как да започна. Ако някой ме покани, може да се включа с удоволствие. Помогнете ми да разбера социалните сигнали и ми покажете как да реагирам.
9. Разберете защо понякога имам изблици.
Когато съм претоварен – от шум, от бърза смяна на средата, от емоции – може да реагирам бурно. Това е моя начин да кажа, че нещо не е наред. Водете си бележки – може да откриете повтарящи се причини. И не забравяйте, че някои видове поведения може да се дължат на физически дискомфорт.
10. Обичайте ме такъв, какъвто съм.
Не си мислете „ако само беше по..." или „защо не може да...". Това съм аз. И не съм избрал да имам аутизъм. С вашата любов и подкрепа мога да се развивам и да постигна повече, отколкото подозирате.
И помнете най-важното:
Търпение. Търпение. Търпение.
Аутизмът не е пречка – той е различен начин на възприятие. Може би не гледам в очите и не говоря много, но няма да ви излъжа, няма да бъда злобен, няма да ви осъдя. Може би няма да стана спортист, но с фокуса и вниманието си към детайла мога да направя велики неща. С вашата подкрепа – кой знае докъде мога да стигна?
СНИМКИ: Freepik
Коментари (0)
Вашият коментар