Живот като на кино

Цялата ми история, започва през не много далечната, но и не много близката 1991 година. В малък град, в България се ражда момченце, в едно от най - добрите семейства в света. Обичано, от родителите си, и сестра му, то растяло, и се радвало на всичко което го заобикаля.

Баща ми, работеше в строителна фирма, и не се застояваше много в къщи, да не кажа голяма дума, но на месеца е бил със семейството си за максимум пет дни. През всичките години, съм живял с майка ми, и сестра ми. Годините минаваха ужасно бързо, в училище бях от ония деца, които са любимци на учителите, само защото знаят всичко и разсъждават различно... Задачите в училище, ми се виждаха малко, и за това натоварих на раменете си спорт (ако мога така да го нарека). Първокласника, се записа в клуб по спортни танци, и започна да гради мечти за бъдещето си в тази област (детско мислене нали?). Две години в клуба, и прекъснах всичко, но не по свое желание. Откриха ми Астма ( втори клас) .... нямаше как да продължа с танците, взеха ми всичко, което имах - мечтите. Може би в продължение на една година, се възстановявах от това, че всичките ми приятели ходят на състезания и на тренировки, а аз седя в къщи пред телевизора с помпичка в ръка.

Трети клас всичко, сякаш отново потръгна по вода! Бях преодолял танците както и много други неща, които ми носеха радост и щастие. Но съвсем скоро небето се срина повторно върху главата ми. Баща ми трябваше да замине за чужбина. Искаше да работи там, защото щял да изкарва повече пари. Забравих да спомена, че сестра ми вече се беше изнесла от нас и живееше при мъжа си. Речено - сторено, татко тръгна а аз сестра ми и майка останахме загледани в мястото, на което до преди секунди, баща ми е стоял и ни се е усмихвал.
Прибрахме се, в апартамента бе по пусто от всякога. Сестра ми трябваше да отиде в новия си дом, а аз и майка останахме самички, срещу всичко, което ни очакваше за в бъдеще. Трети клас мина, четвърти също и дойде ужасния Пети клас.

Детето, вече изправял се безброй пъти срещу трудностите в живота, осъзна, че може би не трябва да е щастлив, защото всеки път когато това се случеше нещо съсипваше щастието му. Този път не само небето сякаш цялата вселена се срина върху мен. Месецът беше ноември, датата 21 - 22, новината беше - Тати е на небето! Намразих всичко, което ме заобикаля, намразих Бог, намразих хората намразих себе си. Затворих се в света на Хари Потър (колкото и забавно да звучи това), не исках нищо от никой, освен спокойствие в света на магията!

Годините започнаха да минават бавно, и мъчително. Няколко години след това разбрах друго нещо, което беше удар под кръста. Истината започна да излиза пред очите на превърналото се дете в тийнейджър. Осъзнах, че съм различен с много неща едно от тях, и най - трудното за приемане, бе хомосексуалната ми ориентация. Всички ме обиждаха, тормозеха и т.н. Но тогава сякаш аз станах по силен от всякога.

С високо вдигната глава, усмивка на лицето силен грим и нетипично за момче облекло, започнах да ги провокирам. Малкото добросърдечно дете, сякаш се бе превърнало в някакво същество, което бе решило да помете целия свят заради това, че когато е имало нужда от помощ, то е било ритано и мачкано. С години наред мачках, ритах и създавах скандали. Сега доволен от всичко, което съм сторил седя, и споделям с вас историята си.

На всичките си приятели искам да кажа, че ги обичам ужасно много, и че винаги ще ги обичам. На майка ми и сестра ми (с която живеем отново заедно), искам да им благодаря за всичко, което са направили за мен, и което продължават да правят. Държа да отбележа, че споделих историята си с вас като фон на всичко ми бе Tokio Hotel - World Behind My Wall

Пожелавам на всички, весели празници, една успешна нова година, и повече смелост - споделете и вие вашите истории!