Здравей, Ани! Родителите на моята най-добра приятелка се разведоха и на нея й е трудно да приеме новия си баща! Непрекъснато му отговаря и му крещи, изхвърля дрехите му навън и се моли на майка си да се върнат при баща й! Аз, разбира се, съм съгласна с нея и я подкрепям! Според мен разводите са тормоз над децата! Този мъж даже си позволява да я обижда, а пред майка й се държи мило с нея! Не знам какво да правя. Моля те, дай ми съвет!
С много обич: tobleroncheto, на 15 години.
Все по-често се случва децата да имат разведени родители и да се адаптират към разширени семейства - с по един доведен родител и неговите синове или дъщери. Със сигурност не е лесно. Но има много деца, които се опитват да извадят положителното от ситуацията. Имат повече приятели, повече подаръци, винаги се случва нещо интересно. Невинаги обаче е така. Докато твоята приятелка не приеме, че родителите й са разведени, тя ще счита всеки мъж в живота на майка си като пречка за това тя да се върне при баща й. И независимо дали мъжът отсреща е светец, той пак ще изглежда по-черен и от въглен в нейните очи. Разводите не са тормоз над децата, ако са продиктувани от неразбирателства и скандали в семейството. Мислиш ли, че е по-добре на всяка цена тези хора да останат заедно „заради децата" и да има поне трима нещастни души под един покрив. Твоята приятелка ще трябва да разбере, че баща й продължава да я обича независимо от раздялата с майка й. Важно е да има ясни правила кога да се виждат, колко време могат да прекарват заедно. Понякога се случва така, че тези моменти, в които те са заедно, са много по-концентрирано хубави от миналото. Нека се фокусира върху бъдещето, но да сподели с майка си притесненията относно новия й партньор.
Всеки път се разтрепервам, като чета "Здрач"
Здравей, Ани! В един от броевете на списанието прочетох, че на едно момиче са й забранили „Здрач". Моят проблем е почти подобен. Става въпрос не че са ми забранили „Здрач", напротив, майка ми ме насърчава да чета книгите, но всеки път, когато взема книгата, нещо ми става, започвам да треперя и очите ми се насълзяват. Споделих с майка ми и тя каза, че това е увлечение и ще премине. Аз си мисля, че съм в нещо като депресия, не мисля, че съм за психолог или за някаква лекарска намеса, но просто и аз не мога да го обясня. Приятелките ми също харесват филма, но ми казаха, че те не изпитват такива чувства, стори им се странно. Ако можеш, дай ми съвет.
С обич: Спуки :)
Какво отговори Ани на Спуки може да видите в брой 01 на "Хай клуб"
Коментари (0)
Вашият коментар