Мечтая си да свиря на китара или на барабани и един ден да си имам група. Преди няколко дни споменах това пред майка ми и тя каза: ''Не си мечтай, няма да стане. Когато аз бях на твоите години и аз исках да свиря, но бързо се отказах.'' Когато чух това, много се натъжих. Не знам защо го каза, защо иска да ме откаже от мечтите ми. Аз вярвам в тях и се стремя към тях, колкото и далечни да ми се струват. Обаче едно не ми е ясно - защо мама си мисли, че каквото е ставало с нея, това ще стане и с мен? Сигурно ще помислиш, че не се разбирам с майка ми, но не е така - в перфектни отношения сме (за което много се радвам). Но понякога казва неща, които много ме натъжават.
Отговорът на психолога Анна Жукивская:
Мило момиче, първо те съветвам да споделиш с майка си емоциите, които нейните реплики са провокирали у теб. И въпросите, които повдигаш пред самата себе си, но директно включват нея. Обективно мога да кажа, че родителите се страхуват за децата си - да не правят същите грешки, които те някога са правили. И това е съвсем обичайно. Но всеки трябва да измине своя път. Аз навремето исках да рисувам. В началото родителите ми отказваха, защото беше свързано с отделяне на финанси за курсове. Но впоследствие се съгласиха и тръгнах. Ходих няколко месеца и разбрах, че рисуването всъщност е било едно идеализирано от мен понятие и в действителност не ми се отдаваше много. Нищо не пречи да се запишеш на уроци по китара, ако родителите ти могат да си го позволят. Пък оттам нататък не се знае какво може да се получи - със сигурност ще се успокоиш на тази тема.
Мила Ани, много ме е страх какво ще стане през 2012 г. Някои казват, че нищо няма да стане, други, че е краят на света. Вече не знам какво да мисля. Поздрави, Дани!
Отговорът на този и други въпроси към психолога Анна Жукивская четете в новия брой на списание "Хай клуб".
Коментари (0)
Вашият коментар