Ревността уби тяхната любов

Ще Ви разкажа една история, в която се разказва за любовта на едно момиче и едно момче. Момичето ще нарека А., а момчето Б. Както повечето тийнейджъри, те се запознаха в сайт за запознанства. Харесаха се, размениха си скайповете и така започна техният романс...

А. и Б. много се харесваха. Бяха постоянно заедно, неразделни. Тя обичаше да прекарва времето си с него и беше загърбила повече от ежедневните си задължения. А. тръпнеше в очакване да получи SMS или обаждане от Б. Разговорите продължаваха дълго... говореха си за всичко - за тях, за любовта, за това как е минал денят им в училище... А. осъзна, че се е влюбила в Б., но не искаше да му го признае, за да не развали всичко между тях още в началото. Дълго време мислеха постоянно един за друг, не минаваше и ден, в който да не са заедно. А. обаче имаше проблеми - заради Б. беше загърбила училището, а от там и проблемите с родителите й. Те не бяха съгласни да проваля живота си заради едно момче.

Но А. не искаше и да чуе съветите им, за нея в този момент беше важен Б. Всичко вървеше толкова добре между тях, но А. започна да ревнува много Б. и постоянно му задаваше въпроси за това къде и с кого е бил... Б. не можеше да понася това отношение, не искаше тя да се съмнява в него безпричинно. Не след дълго А. и Б. се разделиха... Той й каза, че не може да бъде с човек, който се съмнява в действията и чувствата му. А. беше съкрушена, проля много сълзи... съжаляваше за действията си, но нямаше какво да направи. Беше лято и дойде време за море.

Преди да замине, А. написа дълго писмо на Б., в което му се извиняваше за държанието си и му обясняваше, че го обича прекалено много и не може да приеме, че не могат да бъдат заедно... На следващия ден, А. получи SMS от Б. и разбра, че той се чувства по същия начин. След завръщането си, А. и Б. можеха да бъдат отново заедно. Но Б. вече беше различен - държеше се по-студено от обикновено. А. усещаше, че нещо ще се случи. Вече не бяха толкова близки, не прекарваха толкова време заедно... бяха се отчуждили. А. много тъжеше за връзката си с Б., но въпреки всичко мислеше оптимистично и вярваше, че рано или късно всичко ще бъде както преди.

След време, Б. каза на А., че вече е с друго момиче и не може повече да си пише с нея или да говорят. А. остана стъписана, не можеше да повярва, че момчето, което тя обича й забива нож в гърба за втори път, въпреки че й беше обещало цялото щастие на света, докато бъдат заедно. А. го прие добре, очакваше го. Да, плака, но след време й мина. До нея имаше хора, които да й помогнат да преодолее загубата на човека, когото обича. А. продължи напред, рядко поглеждаше миналото и се надяваше, че бъдещето й ще бъде по сполучливо. Да, А. се надяваше и продължава да се надява, че някога Б. ще осъзнае какво е загубил в нейно лице и отново ще се върне при нея!