Иво: Яна ми дава детето за по 10 минути

Преди половин година те стягаха сватба, чакаха раждането на първото си дете, а сега живеят в различни градове, въпреки че имат син. Какво се случи с романтичната приказка на адреналинката Яна и бащата на детето й - дизайнера Ивайло-Пикси. Това, което се знаеше досега, е, че двамата остават приятели и поддържат контакт в името на детето, независимо че вече не са заедно. Поне такава беше версията на ексадреналинката. Но как стоят нещата в действителност и какво се случва с живота на младия татко, който сега живее сам с двете си кучета в къщата, построена, за да приюти младото семейство, което така ненадейно се разпадна...

Само тук можете да намерите целия материал - цялата история на Иво, разказана за "Хай клуб". Яна не пожела да коментира неговите изказвания по препоръка на своя адвокат, но ни изпрати съдебни документи. Подробности за тях ще научите в брой 5 на списание "Хай клуб", който ще бъде на 4 февруари на пазара.
 
Иво, благодарим ти, че се съгласи да ни разкажеш вашата история от твоята гледна точка...
 
Първо искам да благодаря, че ме поканихте, защото аз нямаше да ви се обадя. Писна ми от всякакви глупости, писани по мой адрес, въпреки че не ги чета, стигат до мен. Нека да е ясно какво стана. Не искам да злепоставям Яна, въпреки че това заслужава. Не ми е никак приятно да говоря за тези неща, но се налага с оглед безкрайните спекулации по мой адрес и безкрайното некоректно писане и интервюта от страна на Яна. Вие сами като журналисти знаете, че не съм човек, който обича да дава интервюта и да бъде на показ. Аа трите години с Яна мисля, че съм го показал, но в момента, тьй като се касае до сина ми, се налага.

Всички знаем ,че сега Яна е в Бургас, но какъв беше поводът да се стигне до тази раздяла?
 
Поводът беше... имаха някакво парти, на което тя искаше да отиде, беше уговорено всичко, беше ме предупредила, нямаше проблеми... това става лятото, спомням си и датата - 21 юли. В девет вечерта излезе, разделяме се като влюбени родители с целувка, колата й - измита, заредена с бензин, последните пари, които имам в мен, ги давам на нея, за да се чувства добре... казва, че излиза за малко и ще се прибере между 11 и 11:30. Колко да пие, като е отговорна майка - една чаша вино, няма проблем... Яна се прибра в четири часа в недотам адекватно състояние и се държа суперарогантно... стана скандал. А за тези девет часа не благоволи да отговори на повече от петнайсетте ми обаждания. Детото към 12 часа се разплака, нямаше достатъчно оставена храна, нямаше вода. Аз предвидливо към девет часа звъннах на майка ми и баща ми да дойдат, така и така суперрядко идват да виждат детето. Яна е навън, могат спокойно да дойдат, да видят детето, тъкмо ако нещо стане, майка ми ще е там. Добре, че те дойдоха, че имаше възможност да се погрижим за детето, да се вземе суха храна, да се нахрани детето.

Мисля, че като 32-годишен мъж, поел всички ангажименти, отговорности и посрещане на всички нужди, мога да имам изисквания към жена си и да задавам въпроси кога, как и в какво състояние се прибира вкъщи, при положение че вече е майка на двумесечното ни дете. Майната ми на мен, хубаво, не се е сетила за мен, но не може девет часа да не потърсиш... да не зададеш въпрос как е детето, да се обадиш да попиташ: ,,Бейби, как е Емчо, всичко наред ли е.” Аз й звъня към 12 часа да й кажа, че детето се е разплакало, но е добре, и че майка ми и баща ми са дошли и сме се оправили, а друг път, като излиза, да предвиди храна и други неща. Както и да е, оправихме се с бебчо.

Конфликтът стана за това, че тя, като се прибра, на вратата ми вдигна нечовешки скандал - как може да й звъня 20 пъти, какво толкова е станало, че се прибира в четири часа… Опитах се да й обясня, че не става дума за това, че е излязла и аз имам нещо против да излиза и да се среща с приятели, млади хора сме, не се притеснявам абсолютно категорично от това дали Яна е била някъде с мъж, това изобщо не ми минава през главата, а за начина на отношение, защото в моите представи за моето семейство не е нормално тя да излезе в девет часа и да се прибере в четири сутринта, грам да не си вдигне телефона и да звънне да каже: ,,Бейби, аз ти казах, че ще се прибера в 11 часа, много е яко тук, ще закъснея, бебчо каке?” ОК, няма проблем, прибери се когато искаш... колко лесно се решават тези неща, с едно телефонно обаждане. Тя отива някъде, превключва едва ли не на друг канал – ,,аз нямам отговорности и задължения като съпруга и като майка, аз съм си на парти и въобще нищо не ме интересува”... 

За мен това е много елементарно отношение, което не бих търпял към човека, за когото давам всичко, когото обичам и е най-големият ми приоритет. И затова се скарахме, затова стана един суперелементарен скандал, който Яна го превърна в сапунка. Моите родители присъстваха на този скандал, тя се държеше суперарогантно с тях - обиди, псувни, посягане на хора, които са над 50 години... Това не знам какъв човек трябва си, за да можеш да си го позволиш, да се държиш по този начин... но под влиянието на тези неща, прибирайки се в това състояние... гузен негонен бяга. Яна е била освободена от всякакви ангажименти, освен това, което трябва да прави една добра майка. Има си собствен автомобил, закупен от мен, може да излиза където си иска, да се среща с приятели. Никой не я е връзвал и заставял да седи само вкъщи и да бъде домакиня... аз не съм от такова семейство, нито майка ми е била такава.
 
Имал ли си някога преди това съмнения, че Яна е човекът за теб?
 
Наскоро си говорих с един мой приятел антрополог, че понякога Господ ти праща сигнали, които трябва да виждаш и да анализираш. През 2007-а катастрофирах с мотора. Тогава цялата бургаска гилдия беше втрещена от нейното поведение. Аз падам с мотор пред нея, припадам и ме взима линейка, никой не знае какво се случва с мен. Приятели идват отвсякъде, прибират ми мотора, оправят документи с КАТ, а Яна отива на парти... докато аз пътувам към Бургас в линейка. Тя дори не се качи в линейката, а ние преди един месец сме се врекли в любов, сгодили сме се и сме направили план за сватба. Така ми каза моят приятел -  това е било сигнал, който не е трябвало да пропускаш, трябвало е да разбереш, че тя не е твоят човек. И наистина жалко, че не съм го оценил, и простих след време... Така тя видя, че може оттук нататък всичко да бъде простено.
 
Според теб каква е основната причина да се разделите? Все пак само един скандал не е достатъчен?
 
За мен основните конфликти и основното напрежение с Яна се случиха, след като се роди детето. Може да е от родилни депресии, промяна в живота на Яна на 180 градуса, както тя самата казва... липсата на редовен сексуален живот, защото след раждане тези неща се променят. Аз лично имах напрежение във връзка с кризата... работим с адски много хора, на гърба ми тежат над 50 човека, аз съм отговорен към тях, да си получават заплата и по някакъв начин съм имал напрежение може би в себе си, свързано с това. Бях се съсредоточил да направя по-бързо къщата, за да не живеем под наем, както беше преди. За тази детска стая съм дал над 15 хил. лева, осем хиляди лева съм платил за нейното раждане.
 
Можеш ли да кажеш за себе си, че си бил плътно до нея след раждането?
 
Малко или много напрежението е било в повече, може би тя е имала някакъв проблем с моето отношение, може би е имала повече нужда от мен, но най-големият проблем за мен е, че е имало адски много неизказани неща от страна на Яна към мен. Трябвало е да комуникираме повече помежду си, а това не се случи. Яна се промени коренно, след като се прибрахме след раждането с детето, започна да се цупи за почти всичко, да създава конфликти, постоянно за щяло и нещяло да се търси под вола теле, за да се създава някакво напрежение. Без никакво разбиране, без никаква комуникация.
 
Значи след скандала Яна сама реши да си замине... а решението детето да отиде с нея?
 
Замина си по много грозен начин, след 12-часово подиграване и цирк от нейна страна. Тя си замина, тя го взе това решение след този скандал. Никой никога не я е гонил, както се пише в пресата. Решението детето да замине с нея... за съжаление трябваше да се сезират органите на реда за скандала, тъй като дойдоха някакви хора да ме заплашват, трябваше да стане тук някакво жестоко меле и в присъствието на майка ми, която е на 57 години, нямаше как да си го позволя, защото съм достатъчно интелигентен човек... Тръгна си тя, детето трябваше да си тръгне с майката, така е по българското законодателство и това беше... тя си замина за Бургас и оттам се започна едно жестоко напрежение, обиди и заплахи, че няма да го видя.
 
Яна твърди, че вие оставате приятели и се чувате редовно, а май не е така?
 
Нормална комуникация и разговори въобще не е имало. След като тя замина за Бургас, започна “репертоар” от обиди по отношение на мен, по отношение на бизнеса ми, по отношение на къщата ми, по отношение на фирмите ми и по отношение на родителите ми, абсолютно всичко, свързано с мен.
 
Какво се случи, след като Яна замина?
 
Аз не получавах никаква информация за детето и трябваше да се сезират някакви инстанции, за да може страничен човек, независим от нас, да ни даде някаква информация какво трябва да се случи с детето. Сезирах Социални служби и Защита правата на детето в Бургас, от които потърсих някакво съдействие, като, общо взето, мога дакажа, че нищо не са направили, съвсем категорично. Може би приемат нейната страна и след това получих два иска за завеждане на дела, с които тя съди мен и родителите ми за домашно насилие и също така съди мен за отнемане на бащинските права и попечителство над детето. 
 
Стигнало се е до дела, на какво основание са заведени?
 
Основанието е моето поведение. Аз не съм показал с нищо, че не мога да бъда баща, или да съм правил нещо, което да застраши живота, възпитанието или израстването на това дете, и някак си за мен това е една емоционална нейна позиция, която не е добре обмислена и защитена, с което тя затвори много сериозно вратата за възможността ние да си дадем втори шанс в името на доброто на детето. Според мен всеки човек греши и в този конфликт и аз, и Яна имаме вина.
 
Яна неведнъж е твърдяла, че ревността ти е от основните причини отношенията ви да се изострят.
 
Нормално е според мен човек да ревнува, когато обича. Може би трябва да има някакви граници на ревността и мисля, че моята ревност е съвсем нормална. Може би в началото на нашата връзка аз съм бил по-ревнив. Впоследствие, свиквайки и живеейки с този човек, въпреки че ние два месеца след като се запознахме започнахме да живеем заедно, се успокояваш. Имайки и дете, имал съм и доверие в този човек, споделял съм абсолютно всичко, свързано с моя живот, моя бизнес, моите приятели, пътуванията в чужбина. Правил съм го, защото съм я обичал, защото е била човекът до мен, с когото съм си представял, че  ще имам семейство. По една или друга причина не станаха така нещата, което ме... много ме яд за детето, не ме е яд за нищо друго и тъпото е, че има много неизказани неща, които е трябвало да се говорят.
 
Имал ли си някога съмнения по отношение раждането на детето?
 
Аз съм дерзал за това дете и адски много съм го искал и мога за заявя, че глупоси от рода, че не съм бил готов за това, са просто едни изказвания, които не са покрити с абсолютно нищо. Постарал съм се детето да има абсолютно всичко и не само то – Яна също. Постарал съм се тя да роди в частна клиника, което струваше осем хиляди лева, при положение че в “Шейново” струва 500 лв. раждането. Като цяло родихме в частна клиника единствено по желание на Яна. Аз не бях съгласен с това, защото за мен основните места, в които се раждат децата, са родилните домове. Яна казваше, че щом мога да си позволя да карам скъпи мотори, да ходя по състезания, мога да си позволя да дам осем хиляди лева за раждането на детето ми. При което аз като добър човек го направих единствено за да може тя да бъде добре и да няма какъвто и да е стрес.
 
Според теб Яна беше ли готова?
 
За съжаление никога не сме имали този коментар - дали тя да задържи детето или не. Но впоследствие получих информация, че е имала такива мисли, но не го е направила с оглед на факта, че повторно забременяване и може да не се случи повече.
За мен Яна не е готова, а не аз. Яна е човекът, който не е готов на този сериозен начин на живот и на тези отговорности като съпруга и майка след слизането от сцената. Детето в момента се отглежда от майка й и баща й, а тя помага в някои неща, но не е това, което трябва да бъде.
 
В момента тя води няколко дела срещу теб...
 
На първото организирано от нея дело тя не се яви и то беше отложено с 40 дни, което ми удължава ограничителната заповед. На втора инстанция делото се потвърди, сега аз го обжалвам. Ще се обжалва пред Окръжния съд, ако трябва ще се доведе до Върховния съд. Другото дело е насрочено за 20 януари (б.а. интервюто е взимано от Ивайло преди тази дата). По българското законодателство трудно бих спечелил, но аз ще се боря и няма да се предам. Дори и да спечеля делото и аз да поема попечителството, никога не бих се държал по начина, по който Яна се държи, и никога не бих й попречил да вижда сина ни, да го взима, защото това е нещо, от което всеки родител има нужда.

Какво сподели Иво още:

„От октомври Яна има нов приятел. Впоследствие получих заплахи и от него, и от нея...”

„Контакт с Яна и детето не поддържаме. Имам ограничителна заповед. Това са абсолютни лъжи, които тя разказва по медиите, че често го виждам. Ние не сме в никакви отношения. Детето не ми се позволява да го виждам, нито аз, нито моите родители, нито моите близки...”
 
„В момента не подкрепям финансово Яна. Но детето ще има баща и ще се постарая да има повече от това, което аз съм имал - ще получи и образование, и възпитание.”
 
„Аз ходя на всяко 11-о число до Бургас, защото детето е родено на 11-и. Детето ми се сваля пред блока, където живее Яна, и го виждам за не повече от 10-15 мин. Това, ако е виждане... това е една подигравка. Не ми се позволява да го взимам, да го разходя, да спи при мен.”