Преживях го!

Един ден както си седях пред компа, се запознах с едно момче в интернет. Той беше страхотен, много си допаднахме, но бяхме от различни градове, а аз не вярвах във тези "виртуални връзки", които бяха на мода. Не съм си и представяла, че може да има нещо между нас. Писахме си редовно, гледахме се на камерките в skype, а по-късно започнахме да си говорим и по телефона. Разбирахме се перфектно. Мога да кажа, че го чувствах по близък от приятелите и семейството си. Така беше в продължение на месец, докато той ми се обади един ден и ми каза, че е в моя град.

Не можах да повярвам. Беше прекалено хубаво за да е истина. Разбрахме се да се видим, така и стана. Целият ден прекарахме заедно. Разхождахме се, говорихме си, но стана късно и той трябваше да тръгва. Това беше най-прекрасният ден в живота ми. Прекарахме си страхотно. Когато се прибра, продължихме да си пишем, както и да си говорим по телефона. Но въпреки това много ми липсваше.

Постепенно той започна да идва все по-често да ме вижда. И аз ходех когато можех. Моментите, които прекарвахме заедно бяха прекрасни. И двамата не искахме да свършват никога. Това беше началото на една стабилна връзка, в която нямаше тайни и лъжи, а само доверие и любов.

Изминаха пет месеца откакто бяхме заедно. Мога да кажа, че дотогава не се бяхме карали нито веднъж. Но дойде един момент, в който се отчуждихме. Карахме се за дреболии, вслушвахме се в хорските приказки, макар и да знаехме, че само искат да ни разделят. След като го постигнаха ми беше много зле.

Трудно го преживях, а на него не му пукаше. Не знаех по какъв начин да намаля болката, която изпитвах, а имах нужда. Една вечер той поиска да се видим, за да поговорим. Мислех си, че всичко ще се оправи и пак ще сме заедно, но НЕ! С думите си той продължаваше да ме наранява. Прибрах се разплакана, не знаех какво да правя.

Първото нещо към което се насочих беше ножа. Рязах, виках, плаках, но никой не разбра. С времето нещата се оправиха и разбрах, че съм направила грешка. Преживях го! Дори и до днес сме приятели.