Поглеждаш от високо и бeлият склон те очаква. Няма следи от ски, няма стъпки в снега. Загърбваш страха, спускаш се надолу и се оставяш на удоволствието. Това е извънпистовото ски и сноуборд каране. Не е за всеки, но вкусиш ли от него, тръпката те кара да повториш отново и отново.
Лавинен профил показва риска при спускане
Някои смятат фрирайдърите за луди и безразсъдни, но не е така. Преди всяко спускане те проверяват метеорологичните условия, тръгват винаги добре екипирани и с пълното съзнание къде отиват. "Извънпистовото ски и сноуборд каране е нещо красиво и приятно, което обаче изисква много знания и опит. Необходимо е непрекъснато да се интересуваш от новите технологии в ските или сноуборда, който караш, да знаеш кога може да се появи опасност от лавина, да не подценяваш планината по никакъв повод и да не се спускаш безразсъдно в опасен участък, колкото и да искаш да минеш през този пръхкав сняг", обяснява Данаил Ангелов, който практикува извънпистово каране на ски и е член на БАССЕС (Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил). Той обяснява, че на тези склонове не се ходи сам, защото винаги имаш нужда от помощ. Докато се спускаш, някой те наблюдава от върха и ако ти се случи нещо, реагира на момента.
До мястото на спускане обикновено се стига със ски ходене, наречено пантене, или се ползва лифт до най-близкото възможно място. На върха е добре да се направи лавинен профил, за да се изследват пластовете сняг и се прецени степента на риск от лавина. В чужбина това се извършва от специални служби, но в България такива все още няма.
Всички крещят от удоволствие
Фрирайдърът Данаил Ангелов разказва, че кара ски от 28 години. Тренирал е ски, но в един момент пистата му става тясна и започва да търси нови усещания. За емоциите си, когато попада извън нея, споделя: "Чувството е много по-различно, мекотата на снега също. Усещането да прокараш бяла следа на място, където никой преди това не е стъпвал, на моменти е по-добро дори от секса. Привлича те свободата, това, че нищо не те ограничава и най-вече планината и чистият въздух. Ти си с приятели и всички около теб крещят от удоволствие и щастие". Данаил обяснява, че ако преди спускане застанеш на стръмно място, изпитваш доза страх, но той е до първите два завоя, след това влизаш в ритъма и до долу изпитваш само и единствено удоволствие. Неговата приятелка Ема Паунова, която кара сноуборд, добавя: "Когато погледна надолу стръмния склон, винаги има доза страх, но си казвам "край", спускам се и неповторимото усещане променя всичко. Аз карам сноуборд сериозно от последните две-три години и ми е много приятно. Това усещане е неописуемо".
Двамата ми обясняват, че няма стопроцентово безопасно място за спускане, но има зони, за които се знае, че в определени моменти на годината опасността е много малка.
Още по темата в новия брой на списание "Всичко за жената"!
Коментари (0)
Вашият коментар