Весел хляб се прави от загадъчното зърно лимец

Със 100 грама покълнало диво жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго, научаваме от 24chasa.bg. Калориите са еднакви с останалата храна, която човек би ял седем дена. По това древно еднозърнесто жито са луднали диетолозите по цял свят.

Освен това хлябът, изпечен от това зърно, оправя настроението подобно на веселия кекс от кофишоповете на Амстердам.

Това е лимецът - дивото жито от древността. Расте в Южна България в ниското на Родопите. В община Крумовград е и селцето, което е пренесло през хилядолетията името на това зърно.

Село Лимец днес има 95 жители и аха да изчезнат, но все още се държат здраво, сякаш да напомнят за онзи наш праотец, наречен лимец. И той е устойчив като родопчанин - има набито здраво стъбло и гордо вирнати осили на класа. Лимецът е способен да вирее и плоди при всякакви условия.

Ражда зърна, обвити в люспи.

Това е хлябът на човечеството от 15 хил. години, откогато датират находки от овъглена пшеница, казва билкарят и лечител Емил Елмазов.

Напук на ГМО той върна махалото в другата посока и започна да засява и да жъне лимец. Написа и историята му в книгата "Изначалният хляб лимец, дивото жито на древността". След като ми подари книгата си, Емил намери повод да ме срещне с опечен хляб от лимец и сплит класове с натежало зърно.

Близо 30 години преди това видях лимец в махала Райковци в Балкана край Вонеща вода. "В рода ни има едно завещание - да съхраним житото на прабългарите", каза тогава пред делва с лимец бай Митьо. Заради странния обет селяните го наричаха Митьо Лабавото, сиреч хлопала му дъската.

Убедихме главния агроном на общината да засее поне 5 дка от древното жито. "Нищо няма да пожънете - дивите прасета ще го изядат, затова тук сеем овес и ечемик", рече Пенчо Дурчев, но задели две ниви. В едната Митьо зася лимец, в другата апекато - овес. Заради бодливата обвивка на зърното лимецът остана непокътнат от животните.

През лятото текезесарите прибраха 130 кг овес и 280 кг лимец от декар. Оттогава знам, че хлабави са други, но не и бай Митьо от махала Райковци.

Днес това жито вече се предлага у нас, познато е като "житото на фараоните", с него се хранели и траките по нашите земи. И то е отговорът на ГМО.

"Лимецът е устойчив като катър и колкото се възпроизвежда, по-силен става. Европа намалява, защото се храни с хляб от хибридна пшеница, изпосталяло последно стъпало на своето възпроизводство, натоварено с химическа обработка. След нея повече семе не остава.

Лимецът не дава богата реколта, но пък засища добре и е лековита храна. Той е мощен антиоксидант, богат е на протеини и пази от много болести.

Традицията на неговото отглеждане в Германия, Швейцария и Англия продължава до средата на XIX век, след което е заменена с обикновеното хлебно жито. Причината е, че добивите от пшеницата могат да се увеличават с торене и генни модификации.

"Еднозърнестият лимец е архетип на пшениците, то е най-свидното растение на човешкия вид, негов вечен спътник, неговата вярна храна, която може да вдигне цели групи от хора да тръгнат по нормалния път на битието. Сега той може да върне живота на Балкана", казва Елмазов.

Някои отиват по-далече в прославата на древното жито. Според езотеричните школи то не е продукт на нашата планета, а слънчев плод, тръгнал от Сириус, за да стигне до Земята.

Близко до лимеца е друг стар вид пшеница - спелтата. Древният еднозърнест лимец еволюира в двузърнест лимец - емер. Стъблата му са по-високи и стройни и в една обвивка се оформят две зърна.

След още няколко спонтанни хибрида между диви треви и емер се ражда и спелтата - вид пшеница, който пак е облечен с допълнителна люспа. Зърното е по-едро, но пък добивите пак са малки. Спелтата се среща най-вече в Западна Европа и днес тя жъне своя ренесанс заради хранителни качества. За лимеца по-малко чуваме, тъй като е по-стар и много не е комерсиален", обяснява Емил Елмазов.

Лимец, емер и спелта въобще не се поддават на изкуствено торене и генни модификации. Те са древното жито на фараоните, хлябът на траките и последната храна на Христос. Време е да я възродим, за да възродим здравето у себе си. Засега се предлага само в диетичните магазини на твърде солена цена - близо 4 лв. за 300 г брашно. Опаковка от 100 г зърно от лимец пък струва 2,80 лв.

Той укрепва тялото и възправя волята

Дълбоко в структурата на човешкия геном е втъкан лимецът. Колкото години е имало човечество, толкова години е имало дива пшеница и човекът е израснал с нея. Лимецът се възприема направо от живата природа, така че нямаме друга генетично чиста храна.

Древното жито не изисква почти никаква преработка. Вечер семенца се накисват в кисело мляко и сутрин човек закусва с тях. Най-важното е, че дивата пшеница се поема в естествен вид, нейните лечебни качества са както в зародиша, така и в обвивката.

Лимецът има повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални, което го прави лечебна храна за алергичните към глутена.

От другите видове жито той има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А. С него може да се замести месото и зеленчукът. Ако майка захранва детето си с кашичка от лимец, то ще расте здраво.

Дивото зърно не приема торенето, затова не го долюбват земеделците, тъй като не могат да вдигат добивите. Лимецът не гълта тежките метали, от него бяга и радиацията. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка. Зърното не се подава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря. Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Много малка част от храните могат да бъдат съхранявани така дълго като дивото зърно, без да се променят качествата. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат. Лимецът дава истинско пълноценно хранене, за което сега ни лъжат много производители, които тъпчат храните с консерванти и бои.

Дори и препоръчваните като най-здравословна храна - мюслите, не са здравословни. Те се произвеждат след сваряване на определени видове пшеници, размачкват се между метални валци и се ликвидира всичко природно. После се пекат в метални пещи на 280 градуса и се заливат с изкуствени витамини. Пропагандира се, че мюслите ще спасят хората от стомашно-чревни заболявания. Мит е!

Археолози намериха овъглени семена от еднозърнест лимец отпреди 15-17 хил. години. Тази дива пшеница е останала непроменена. Каквото е намерено в египетските пирамиди, такова и в тракийските могили, същата е и днес. Все това силно стиснато в плевите си зърно с дълбока бръчка по средата. И да го вършееш, не можеш да го съблечеш. Трябва майсторски да го олющиш, все едно че го мамиш, за да го измъкнеш на бял свят, както се измъква диво животинче от дупката му. И да го оскубеш, не можеш да го унищожиш, ще се появи на друго място. И ако тръгнете на юг от Стара планина, ще разпознаете еднозърнестия лимец като плевел покрай пътищата и по синорите на Югозападна България. В Източните Родопи - още по-сигурно. Стъблото му е високо повече от метър, тънко и здраво. Класът му е сбит като свит юмрук, зърното е силно и сплеснато отстрани. А ниският хромозомен състав на лимеца е дал тази вековна издръжливост.

Лимецът е баща на всички по-късни пшеници, които можем да датираме отпреди 7000 г. Затова цяла Европа вече е луднала по дивата пшеница.

Зърно от лимец се стапя в устата, а зърно от сегашното жито остава непроменено. Това показва, че организмът приема древната пшеница като своя, а днешната - не.

Вече съществуват много рецепти в кухните на Западна Европа, а храните от лимец навлизат и у нас. Искам да запаля хората да отглеждат дивата пшеница, за да забравим болести като тежки колити, рак на дебелото черво, ентероколити и пр. Удивителното е, че със 100 грама покълнало жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго. Калориите са еднакви с останалата храна, която човек би ял седем дни.

Днес всеки производител на храни или лекарства успява да помести вредностите на своя продукт в някакви норми. Когато е на горния праг на поредната норма, настават спорове. Споровете се решават с промяна в технологията, ако е възможно, или играят пачки от банкноти за заветното разрешение да произвежда своето. И никой не пита за вредите от храните, трупани в организма.

Отвориха Хлебна къща в Габрово

Във времена на консерванти, стабилизатори и генномодифицирани храни в Габрово изгради Хлебна къща 26-годишната Надежда Савова, докторант по културна и социална антропология в Принстънския университет. Преди месеци Надежда - софиянка с габровски корен, решава да стегне стария дюкянза зеленчуци на своята прапрабаба Стефанка и да го превърне в дом на всички габровци, които искат да се върнат към добрите традиции в храненето, занаятите и православието. Там е иззидано огнище, което два пъти седмично събира разочаровани от бързото и нездравословно хранене хора да месят, украсяват и пекат хляб.

Хлебната къща в Габрово вече е призната като уникален модел от Световната организация за бавна храна (Slow Food), създадена през 1994 г. в Италия като протест срещу "Макдоналдс". Членовете й са главно малки местни производители, които се опитват да запазят самата култура, свързана с храната - да я приготвят с любов и молитва, да я ядат бавно със семейството и с приятели. "Много искам уханието на топъл хляб да се усеща повече в Габрово", казва Надежда. "Хлябът е и най-универсалното творчество, защото то прилича на скулптура и всеки може да го прави".

Надежда се научила да меси самичка, без да ползва рецепти и точни пропорции. "Когато го правиш с любов и смирение, се получава. Хлябът обединява хората по света", твърди антропологът, обиколил повече от 50 държави. Във Виетнам и Корея например за религиозните празници се прави хляб от ориз. Такъв хляб от оризово брашно Надежда месила в една православна църква в Корея.

В Мексико месила хлябот царевица, а в Перу от картофено тесто. И навсякъде се получава нещо прекрасно, твърди младата жена.

Хлябът е и здравата връзка на българина с православните ценности, уверена е Надежда. Затова в габровската "Хлебна къща" не просто се пече хляб, но той е и благословен, тъй като върху питката се слага просфорен печат - щампа, която в православната обредност се поставя върху тестото за благословия. Скулпторът Калин Койчев вече сформирал към къщата кръжок за изработване на просфорни печати. "Ние все по-рядко общуваме помежду си, не произвеждаме сами храната си, забравили сме допира с изконни материали като дърво, вълна, глина, тесто. Това ни осакатява", смята Надежда.

Навръх 3 март италиански майстор замеси в Габрово бял хляб със зехтин и салвия. Надя омеси червен хляб с отвара от характерната габровска билка брош и червен пипер и зелен хляб от лапад. Така се получи хлебен български трикольор.

Надежда мечтае да създаде световна мрежа от хлебни къщи по света.

"Аз ходя постоянно на световни конференции по линия на университета ми, в който координирам подобни на читалищата национални мрежи в цял свят. Много хора се вдъхновяват вече от тази простичка идея на едно място да се прави хляб и изкуство", разказва младата българка. Тя вече е дала модела и концепцията си за изграждането на подобни къщи в Перу и Южна Африка, предстои откриване в Амстердам. Мечтата на докторантката в Принстън е да ги събере скоро в Габрово. Начинанието си финансира с лични средства и с помощта на доброволни дарения - не от заможни хора, а от сърце. Обединява ги посланието, четрябва всичко да се прави не просто с любов, а със скромност, а това е и основната ценност на християнството - смирението единствено носи мир. "Ако имаш покрив над главата си, хляб на масата и вяра, трябва ти само хора, които да обичаш, и творческо мислене, за да бъдеш щастлив", уверена е Надежда.

Още полезни съвети на www.24chasa.bg