Здрасти, Ани! Вече от месец излизам с едно момиче... Първоначално бяхме само приятелки, после открихме страшно много общи неща помежду си и впоследствие нещата се превърнаха в нещо повече. Дотук добре, но още в деня, в който си казахме как се чувстваме, решихме да не казваме на приятелките си от класа. И по-скоро на едно момиче. Двете са приятелки още от старото у-ще и тя се притеснява дали няма да я намрази или нещо такова, ако й каже. Честно казано, ако й е истинска приятелка, не би го направила, но се съгласих. И така започнахме на у-ще да се държим като едва ли не непознати, а когато сме сами (случва се само 2 пъти седмично, и то за няколко часа) е много по-различно. Аз искам малко повече внимание! Едно от нещата, които харесах в нея, беше, че не й пука за хорското мнение, но не съм сигурна дали още е така... Не си представях, че с първото си гадже ще се крием от света... Опитвам се да й го покажа по някакъв начин, но тя изобщо не се досеща и накрая спря да ме забелязва!
littlehebi, 15 г.
Littlehebi, как си представяш връзката ви в училище? Да се показвате пред всички, да демонстрирате близостта си, връзката си? Смяташ ли, че това е реалистично? На хетеросексуалните двойки им създават проблеми учителите, камо ли да приемат хомосексуални. Просто няма как да стане. Ще ви изядат с дрехите - и не говоря за учителите, а за съучениците ви. Но най-основният въпрос е дали искате тази връзка? Защо имаш нужда да я афишираш? Какво всъщност компенсираш с това си желание? Намери някакво компромисно решение - поговори с нея и всъщност се опитай да разбереш какво иска тя от теб, какво иска от тази връзка. Тогава може би ще ти се изяснят и на теб някои неща.
Влюбена в най-добрия си приятел
Здравей, мила Ани, не знам вече към кого да се обърна за съвет. Не знам колко още сълзи ще пролея, а не мога да се отърва от чувството за вина! Влюбих се в най-добрия си приятел! Познаваме се повече от 7 години и сме неразделни - на кафе, в училище, компания... Стана така, че миналата година беше у дома и гледахме филми, имаме навика много да се закачаме, но неусетно как започнахме да се целуваме. Лошото е, че не беше само един път, а се повтори и потрети. Чувствата ми са много силни към него, но не смея да ги призная, защото знам какъв ще бъде неговият отговор. Преди три години нещата се повториха, пак изпитвах чувства към него, но той си хвана приятелка, преди аз да му кажа. Майка му и баща му са се разделили, като е бил на 3 годинки. Той ме има като сестра - толкова близка. Наистина не знам какво да правя! Моля те, Ани, дай ми някакъв съвет!
Сам, 17
Отговорът на този и други въпроси към психолога Анна Жукивская четете в новия брой на списание "Хай клуб".
Коментари (0)
Вашият коментар