Моята история звучи като приказка, но не е. Тя е случваща се - в този свят, на този континент, в тази страна, може би дори във вашия град, ако не и в съседния вход. Аз съм на 16 г. и имам съвсем нормален живот. Сигурна съм, че дори някои биха ми завидели - няма драми в семейството ми, разбирам се чудесно с родителите си, дори с по-малката ми сестра.
Изглеждам нелошо, а нашите изкарват достатъчно пари, за да мога да се обличам прилично и да имам стандарт на модерен български тийнейджър. Разбира се, няма хора без проблеми. Особено тийнейджъри. Сякаш сега ни е времето за всички тюхкания, много сме капризни и го знаем, но не искаме да променяме това, защото имаме нужда да ни се обръща внимание.
Моят проблем се казваше, да го наречем, Росен. Стандартна ситуация - той е батко от по-горния випуск, почти не ме забелязва и въпреки че направих всичко възможно да му се набия на очи, той продължи да гледа на мен като на досадната ученичка „от малките". Това беше миналата година. По това време течеше Music Idol - предаване, което харесвах много и следях до най-дребен детайл. В едно от изданията забелязах, че моята любимка Ели чете една книга.
Корицата беше лесно запомняща се и на следващия ден слязох до книжарницата под нас, за да я потърся. Порових половин час, но открих точно тази книга - с една жълтеникава корица, като дъска от корк. Казва се Wishpin. Не знаех нищо за автора Джеймс Соул, нито пък за книгата, но започнах да я чета още същия ден. В началото ми тръгна трудно, защото книгата е написана на висок стил и сякаш е предназначена за по-зрели хора. Много скоро обаче се убедих, че това е точно моята книга. И тя наистина промени живота ми.
В Wishpin се описва метод, по който можеш да постигнеш абсолютно всичко, което желаеш. Зная, че звучи невероятно. След като я прочетох един път, прочетох я и втори, като подчертавах най-важните указания на автора. Правейки го, сякаш нещо в мен се променяше вече. Получих толкова непозната допреди увереност в собствените си сили, в собственото си право да постигна всичко. ВСИЧКО! Методът е, колкото съвършен, толкова и семпъл. Месец по-късно реших да изпробвам него и своите сили в това да си пожелая нещо.
Да „възнамеря", както се казва в книгата. Излишно е да уточнявам, че „възнамерих" Росен да се влюби в мен. Беше трудно в началото, защото методът изисква да забравиш това, което си си пожелал. Не можех да забравя какво искам, защото го исках всеки божи ден, всяка минута от живота си. И се случи чудо. В класа ни постъпи нов ученик. Още когато влезе в класната стая, щях да припадна на чина. Приличаше на момчето, което бях сънувала десетки пъти и за което бях убедена, че никога няма да срещна. Бързо се сприятелихме. Оказа се умен, мил, възпитан и много прекрасен кавалер. Приятелството ни се разгоря с такава сила, че забравих за желанието си спрямо Росен. Наистина забравих и за Росен.
Един ден на лафката срещу училището някой ме потупа по рамото. Беше Росен, чакаше сам зад мен на опашката и ми се усмихваше широко. Попита ме как съм, аз понечих да се запознаем, а той каза нещо от сорта: „Ти луда ли си, нали се познаваме?" Плати ми сандвича и кафето и ме покани да го гледам след училище как играе с приятелите си баскетбол.
Не мина много време, преди Росен да се влюби в мен. Другото момче - Явор, се оказа гей. Нещата се подредиха. И точно когато бях абсолютно щастлива и на път да забравя как си доставих това щастие, започнах да изпитвам неудовлетвореност от фигурата си. Искаше ми се да съм най-готиното гадже, което Росен може да има. За да се гордее с мен, а и аз да се чувствам по-добре. Wishpin, която никога не преместих от нощното си шкафче, една сутрин просто ми се наби силно на очи. Знаех идеално какво трябва да направя. Възнамерих да бъда по-слаба и по-стегната.
Направих всичко по указанията на книгата. Говорих с Росен за проблема с теглото ми, а той по най-милия и влюбен начин ме увери, че това са глупости и че изглеждам страхотно. Затова и забравих какво си бях пожелала. Месец по-късно си дадох сметка, че то обаче ми се случва. Изведнъж, вероятно бе от щастливата приказка, в която започнах да живея, апетитът ми намаля, а междувременно Росен ме запали по баскетбол и колоездене. Обикаляхме заедно по десет километра на ден. В момента имам фигурата на топмодел и гадже, за което и сама си завиждам.
Wishpin промени живота ми в още толкова много аспекти. Реших да споделя това, защото да го пазя само за себе си, а толкова много хора да не знаят за метода на възнамеряване, е егоистично. А мен, честно казано, ме е страх да не загубя знанието и умението за това. Вярвам, че споделяйки го, доброто ще ми се върне отново. Или по-скоро, че никога няма да ме напусне.
В крайна сметка философията на книгата е в основата на всички модерни вярвания - първо трябва да промениш себе си, своя светоглед и вяра, след това съдбата ще „работи" за теб. Аз го изпитах. О, да, аз го изпитах!
Аделина Георгиева, 16 г., София
Коментари (0)
Вашият коментар