Коя е тя
Популярната певица Джина Иванова е завършила Българската държавна консерватория, специалност „Пеене“. Като солистка на група „Трамвай №5“ заедно с Петко Петков записва всички популярни хитове на групата. След 1990 г. е солистка нa група „Кукери“, с които записва и концертира до 2000 година. Сега работи като соло изпълнител, но продължава да пее и с „Трамвай №5“. Освен многобройните записи за радио и телевизия и издадените плочи и дискове Джина е пътувала на концертни турнета в Англия, Дания, Германия, Швеция, Норвегия, Финландия, Съветския съюз, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Тунис, Алжир и Мароко.
Лили АНГЕЛОВА
- Джина, какво се е случило с вас, вярно ли е, че сте били нахапана от кучета?
- Така е, това е дълга история. Случи ми се този месец два пъти да ме нахапят животни. Аз по принцип обичам да се грижа за бездомни животинчета. Ден преди Великден спасих коте, което се беше скрило под едни стълби. Докато го водех при ветеринаря, то от уплаха зверски ме нахапа. После се надух, получих инфекция и почнах да пия антибиотици. За съжаление имам алергия към тях и трябваше да ги спра. Сега след Великден спасих едно куче, което отдавна познавам. Но в кабинета на докторката то от стрес почна да я хапе и аз се намесих, за да я спася. Нахапа и мен. Наложи се отново да пия антибиотик, защото не знаех дали ще мога да държа микрофона в дясната ръка, толкова се бях издула. Слава Богу, промоцията на албума ми мина успешно и бях във форма.
- Това е втори самостоятелен ваш албум. Как попаднахте в групата "Трамвай №5"?
- Да, това е втори мой албум. Но ние като група продължаваме да изнасяме концерти - другата седмица отиваме в Русе, после в Силистра. Иначе аз се присъединих към „Трамвая“ през 1984 г. по покана на Митко Щерев, който искаше да направим женски дует. Свърза ме с Петко Петков и тримата с Ади Митрева започнахме. После се присъедини Оля Лечева, която Петко случайно видял на Пловдивския панаир и я харесал като визия. За щастие се оказа, че тя може и да пее, и така дойде при нас.
- Вярно ли е, че Петко пръв е разделил всяка от вас за определена целева група, нещо като „Спайс гърлс“ - едната е спортистката, другата тузарката, третата екстравагантната?
- Ха-ха-ха, в началото не е било търсен ефект, след това се получи. И да, може да се каже, че „Спайс гърлс“ са нещо като наше копие, но ние си имахме фронтмен.
- И този фронтмен ви е пазил ревностно от ухажорите?
- Точно така. Петко винаги ни е държал като в казармата. Никога не оставахме сами в дискотеките, пазеше ни от по-напористите и нахални фенове. Наистина костюмите, с които пеехме, бяха много разкрепостени за онова време - изрязани къси панталонки, полуголи излизахме, но всичко беше само за сцената. В интерес на истината бачкахме здраво - по цял ден имахме концерти в различни точки на страната. Помня, че когато се запознах с мъжа ми от група „Кукери“, Петко беше много ядосан. Когато му обяснихме, че нещата между нас са сериозни, се успокои. Иначе много ревностно се държеше с всяка една от нас. Пазеше ни като орел.
- Но е странно как толкова красиви жени на едно място не са имали скандали като „Тоника“ например?
- Оооо, при нас не може да се случи сценарият на „Тоника“. Слава Богу, че не сме скандални като тях. Досега никога не сме се карали, защото всеки от нас умее да прави компромиси и никой не се прави на шеф на другия. Петко беше шефът, той не позволи да се разцепим. Беше като ревностен татко и се грижеше за нас.
- Но Оля се махна, нали?
- Да, защото пое по друг свой път. Тя завърши банково дело и започна да се занимава с това. Понеже не й е свободна професията, не можеше да пътува с нас на концерти. Но на последния на групата участва. Тя се разведе с Иван Лечев, макар че и двамата се грижат невероятно за детето си. Но в нашите среди да намериш сродната душа е много трудно.
- Вие сте я намерили в лицето на музиканта Джон от „Кукери“?
- Да, ние и до днес сме заедно. Запознахме се, когато двете групи почнаха да работят заедно. Първоначално бяхме само колеги, имахме неуспешни първи бракове и затова не бързахме нещата между нас да се получат. Джон обаче твърди, че като ме е видял, си е помислил, че аз съм жената за него, че друга няма. И така се е случило. Оженихме се по любов, кумове ни бяха „Ритон“ - Катето и Здравко. И до днес се виждаме често с тях. После се появи първата ми дъщеря Мартина и след това втората. Сега Джон е мой мениджър, тъй като групата им се разпадна, а аз се пробвах в самостоятелна кариера.
- Джон е всъщност Иван, нали?
- Да. Той е учил в английска гимназия в Русе и оттам му тръгна името Джон.
- А вашето е Гинка, празнувате ли на Гергьовден?
- Да, едва ли има друг певец с толкова имена като мен. Гинка е истинското ми име, българско е и не се срамувам от него. В първите години на „Трамвай номер 5“ бях Ина, защото всички момичета имахме имена с по три букви, като повечето сегашни фолкпевици. Само моето име не можеше да се съкрати лесно. След много турнета в чужбина всички започнаха да ме наричат Джина, защото така им звучеше по-добре и по-лесно за произнасяне. Колегите ми също почнаха така да ми викат и така запазих този псевдоним. Фамилията ми е Жекова, Иванова съм по съпруг, но честно казано, името ми носи късмет.
- Бъркат ли ви с фолкпевицата Джина Стоева?
- Оооо, постоянно. Дори колеги, които ме познават от години и примерно презентират мое участие, се е случвало да ме извикат на сцената с фамилията Стоева. Не познавам това момиче, макар да сме се засичали, но не сме близки.
- Имало ли е куриозни случаи с имената ви?
- Постоянно ме бъркат и на участия с другата Джина. В Сливен например съвсем скоро бях поканена да изнеса концерт в центъра на града. На плакатите си пишеше Джина Стоева и хората явно очакваха фолкпевица. Стана объркване, което много ме притесни. Бяха се събрали страшно много хора - основно тийнейджъри. Изведнъж излязох и им казах, че нямам общо с попфолка и ще им пея естрадни и поп песни. Почнах да пея със страх, мислех, че ще ме замерят с разни неща, а то се получи точно обратното. Изведнъж голяма част от младите хора почнаха да танцуват, излязоха на сцената при мен и заподскачаха. Стана голям купон. Голяма част от младите хора знаеха само Васил Найденов и Лили Иванова и се радвам, че и аз ги впечатлих.
- Вие продължавате да се издържате, но голяма част от възрастните ви колеги се оплакват от ниските си пенсии. Какво е отношението ви към исканията им за помощ от Министерството на културата?
- Честно казано, всеки заслужава достойни старини. Ние сме имали концертни изяви по цял свят, както и в телевизионни предавания. В чужбина парите бяха отчислявани чрез импресарска дирекция, в „Концертна дирекция“ не знам да са отивали нашите отчисления. Ние бяхме на договорни отношения за всеки ангажимент, наистина изкарвахме пари, но аз лично не чакам само на държавата за пенсията ми. Е, все пак ми е рано за този период (смее се).
- Чувала съм за вас, че често помагате на по-възрастните си колеги да оцеляват?
- Така е, защото тук, у нас, когато човек слезе от върха, много бързо го забравят. Много черногледи сме станали и всеки се спасява както може. Затова се опитвам и аз да помагам когато и с каквото мога.
- На дъщерите си с какво помагате?
- Кристина и Мартина вече са големи и двете са музикантки. Те сами избраха с какво да се занимават. Едната от тях в момента заедно със своя съпруг имат група и пътуват в чужбина. Дай Боже, скоро да стана баба. А Мартина, по-малката, учи в музикалното училище класическа китара при Етиен Леви. От този месец тя е и новото попълнение на групата „Айс крийм“. Смятам, че и двете ми дъщери имат визия и талант за тази професия. В нашето семейство музикант къща не храни не важи. Дано така е и занапред!
Коментари (0)
Вашият коментар