Малката дъщеря на Виктор Ангелов му се сърди, ако е много строг в "Мастър шеф"

Цветелина Шенева, "24 часа"

Млад и самоуверен, с коса до раменете и завидно балканско самочувствие и без да знае и дума на немски - ето така пристига във Франкфурт преди 19 г. един българин, за да започне работа там. И е посрещнат с думите: “Здравейте, господин Ангелов. След около 2 часа има полет за София. Или го хващайте, или отивайте във фризьорския салон да се приведете в подходящия вид за готвачи.”

Няколко месеца след това същият господин Ангелов ще проговори перфектно езика, ще стане старши готвач на млади немски колеги и ще вземе категоричното решение готвенето да стане неговата професия. А години по-късно ще отвори собствен ресторант, в който много хора днес искат да говорят или да се снимат с него. И да го разпитват за кулинарното предаване на Би Ти Ви “Мастър шеф”, в което е част от професионалното жури.

Всъщност Виктор Ангелов

първоначално

отказва да участва

във форма̀та,

макар да е одобрен на кастинга, на който се явява с над 30 свои колеги. Има много ангажименти покрай собствения ресторант, така че не е сигурен дали ще се справи с времето. “Но след едномесечно премисляне реших, че ако искам да популяризирам готварството и да променя погледа на българина към нашия занаят, ще трябва да дам и аз своя принос”, казва той. След бърза организация и наемането на още персонал подрежда графика си така, че хем да е на 14-часовите снимачни дни, хем да не изпуска контрола на заведението си. Защото, както сам той казва, не е романтик в кухнята, а държи на немската прецизност. И кариерата му сега в никакъв случай не е сбъдване на детска мечта.

Като малък Ангелов се увлича не по приготвянето на ястия, а по колите. Затова и много иска да се занимава с тях. “Не ме приеха там, където можеше да уча за автомобили и двигатели. Баща ми ме насочи към готварството и аз възприех идеята бързо”, обяснява той. Виктор завършва Техникума за обществено хранене в Банкя, а след това влиза в казармата и първите 3 месеца отбива военната си служба като готвач. Изкарва само толкова в кухнята, защото

го хващат,

че краде

Не че взема продуктите за себе си - дава ги на своите съквартиранти, за да не ги тормозят старите войници. След това влиза в системата на Министерския съвет, която има почивни станции в цялата страна. В началото Виктор готви в базата в Слънчев бряг, после го местят в София, а през зимата - в Банско. “Където имаше най-голям наплив, там бях и аз”, спомня си той.

Един ден баща му идва при него и му казва, че ще го води на интервю за работа. По това време заради спогодба между страната ни и Германия се търсят кадри в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. И макар да не знае изобщо езика, е избран да замине да работи в ресторанта на петзвезден хотел във Франкфурт. “Там видях, че това е уважавана, добра и перспективна професия”, казва шеф Ангелов. Колкото и добре да се справя в Германия, решава да се прибере в София, където работи 3 г. пак в ресторанта на голям хотел. После получава предложението да оглави екипа и да отвори ресторант в нов хотел в столицата на Албания Тирана.

Това означава, че той отговаря за набирането на доставчиците, избирането и обучаването на персонала, съставянето на менюто, организирането на логистиката - всичко. В един от малкото свободни моменти негови приятели решават да го откъснат малко от рутината. Качват се на джипове, пътуват през гора и стигат до прекрасно място, скрито в пустошта - “Вила 21”. Виктор е силно впечатлен от този оазис насред нищото - с ниско строителство, басейни и ресторант с наистина вкусна храна. Така решава, че иска да направи нещо подобно и тук, в България. “Исках да имам собствен ресторант, в който човек да се отърси от градското усещане и в същото време да не е далече от града. Така че човек да стигне до него след работа”, разказва Ангелов.

Прибира се и започва да търси подходящия парцел. Намира го на 17 км от София в полите на Плана планина до Пасарел. Но не иска да има нищо общо с каквато и да е банка, затова

продава всичко,

с което разполага

- апартамента на

родителите си, имота

в село Войнеговци, на който планирал да строи къща, двата си автомобила. Помагат му приятели и партньори и през 2006 г. вече отваря своя ресторант. От миналата година той вече е в центъра на София. И Ангелов няма планове да открива нови. “Ресторантът трябва да е само един. Хората, които готвят, да дават своето отношение и гостите, които идват да се чувстват специални”, обяснява готвачът.

В ресторанта му не се говори за клиенти, а за гости. И са недопустими думите проблем и мързел. “Абсолютно забранено е да има музика или телевизор в кухнята. Ненавиждам някой от готвачите ми да мирише на цигари. На работа се идва поне 10 минути преди работното време в униформа в кухнята, при нас е немска дисциплина”, обяснява принципите си той. На тях държи и в предаването “Мастър шеф”.

Най-важното за него, разбира се, не е кариерата, а най-близките му хора - съпругата Наталия и трите им деца. Най-големите са студенти в чужбина. Синът им Март е на 21 г. и учи мениджмънт по сигурността в Германия. По-голямата им дъщеря - 19-годишната Ива, следва хотелиерство и ресторантьорство в Холандия. И двамата се забавляват с изявите на баща им на малкия екран. Но най-малката - 6-годишната Натали, ги взема присърце. Не един път се сърди или плаче, когато Виктор се скара на някои от участниците в “Мастър шеф” или се държи по-строго с тях.

Вкъщи по-често готви съпругата му Наталия. Тя самата работи в съвсем различен сектор - в телекомуникационна компания. “Съпругата ми готви прекрасно. Тя рядко залита в друга посока от традиционната българска кухня. Прави страхотна спаначена супа и прекрасни мекици. Аз готвя, когато идват гости и очакват нещо по-различно”, обяснява Виктор Ангелов.

Той не е забравил увлечението си по автомобилите. Затова колекционира стари мерцедеси. Има 4 - от 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години, като два от тях са в автентичното си състояние. Ангелов се качва на тях много рядко и даже буди недоверие, когато ги закара на задължителните годишни технически прегледи. “Показват, че съм изминал между 200 и 500 км с тях, което е нереално. Но тия стари баби, както ги наричам аз, се нуждаят много повече от грижи, отколкото от разхождане напред-назад.”