Дъщерята на Коста Цонев пее джаз в Рим

Виолина Христова, "24 часа", от Рим

Hикога досега не съм се чувствала толкова добре, колкото в момента, казва със сияйна усмивка Теодора Цонева, докато седемгодишният ѝ син Дейвид играе наблизо в парка. Двамата чакат деветгодишната му сестричка Мария, която е на театрален кръжок.

Очите на Теодора са точно като на баща ѝ Коста Цонев, а гласът ѝ е копие на този на майка ѝ Анахид Тачева.

След 25 години живот в Италия Теодора най-после сбъдна мечтата си да се посвети на джаз музиката - нейна страст от дете. Теодора изнесе тези дни концерт на живо в най-известния римски джаз локал “Александър Плац”, а от юни ще има в него всеки месец свое шоу.

Но как стигна дотук? Теодора говори без филтри и без заобикалки за всичките си препятствия в живота, назовавайки нещата с истинските им имена. 

ДЖАЗЪТ

Досега имах много житейски проблеми. Доста време бях без работа и трябваше да се боря с живота, така че съвсем друго ми беше на главата. В момента, в който миналата година започнах работа, се успокоих, а от Америка пристигна и дъщеря ми Мария, която живя там 6 г. с баща си. Така най-после започнах да се оглеждам за едно местенце някъде из града, за да си попейвам джаз. През живота си съм пяла какво ли не, но джазът за мен винаги е бил финалната спирка. Досега обаче не смятах, че съм дорасла да го пея. Бях на 14 г., когато казах на татко, че искам джаз, а той ми беше взел учителка по пиано на “Славянска”. Татко ми каза: “Добре, бе, познавам Йълдъз, нека те чуе.”

Отидох при Йълдъз Ибрахимова,

тя засвири на пианото и аз се блокирах 

тотално. Респектира ме, защото е чудовище в джаза. Казах си: Абе, Теодора, я си налягай парцалите, има още много хляб да ядеш.

Баща ми носеше вкъщи Джордж Гершуин, Ела Фицджералд, Луис Армстронг, имаше усет към джаза. Васил Цонев – също, и когато се събираха тримата братя, това беше музиката, която се слушаше. Джазът и Стиви Уондър съпровождат целия ми живот, те са ми помагали винаги да вървя напред, защото музиката е терапия.

След Йълдъз последваха петте ми години в Хора на софийските девойки. След това влязох във ВИТИЗ, въпреки че баща ми не искаше. Бях при Крикор Азарян и Тодор Колев. Още първата година се разочаровах, защото се чувствах не на място. Във втори курс започнах да ходя на уроци по оперно пеене. Оформих дует с моя приятелка и започнахме да

пеем по софийските барове – обиколила съм ги всичките по хотелите

Три години работихме за Музикална дирекция и ни плащаха добре, това беше разкошен период. В момента, в който с приятелката ми хванахме един договор за Италия, тръгнахме за натам веднага след дипломирането - с един балет. Беше 1 юни 1990 г. Отидохме в заведение на езерото Изео, на 60 км от Милано. Веднага си дадох сметка, че Италия не е Европа, а е Ориент експрес. Оказа се, че това е заведение с консумация. С приятелката ми се чувствахме много некомфортно, защото в България бяхме певиците, носени на ръце.

Решихме да търсим други локали. Но не щеш ли, появиха се двама италиански мъже, един за нея, един за мене. Благодарение на тях приключихме 4-те месеца в заведението. Омъжихме се, но и двете истории не бяха сполучливи. Нейната приключи много по-рано и тя се върна в България (Петя Диманова, пише музика за театър и кино). Аз пък се мъчих 12 г. с моя брак. През това време съм пяла само на приятелски вечеринки. Успях да се явя и на няколко конкурса, един път дори участвах в тв предаване на Канале чинкуе, където изпях 1 минута Don't cry for me Argentina. Хората от телевизията винаги ми казваха едно и също: “Госпожо,

вие сте прекалено

добра, така че не

ставате за телевизия” 

Престанах да се напъвам за телевизията. Имах добрата воля да се опитам да започна наново в България. Една година стоях – през 2003-а, работих в една дигитална печатница, но не се чувствах добре, защото вече бях свикнала в Италия. Така при първия удобен случай пак се върнах с цел да си намеря работа като певица. Подписах един договор за град Асти, където е по-малката сестра на майка ми (тази година ще празнува златна сватба), работих там, а после в Сан Ремо.

След това заминах за Ню Йорк по покана на сестра ми и изкарах 3 месеца. Там пях всяка вечер в различни джаз клубове. Никой не те познава, просто влизаш и казваш, че искаш да пееш. Като ти дойде редът, викат те на сцената и музикантите те питат какво ще пееш. Аз казвам еди-какво си, след което почвам да пея. Дават ти шанс да го направиш и лошо, защото никой не те е слушал преди това. Спомням си как в черните джаз клубове ме питаха какво ще пея и аз казвах – засвирете която и да е песен на Стиви Уондър. Влюбих се в този град и резултатът от това е Мария.

ДЕЦАТА

Родих Мария в София. На няколко месеца я оставих на майка ми и казах, че пак отивам в Италия. Намерих си хубава работа – беше с храна и подслон и трябваше да се грижа за възрастни хора, което много ми харесва. Обичам много възрастните хора – точно толкова, колкото и децата. Това беше в град Империя, където впоследствие се роди Дейвид.

Там изкарах две години и майка ми доведе Мария, която беше станала на годинка. През това време се запознах с бъдещия баща на Дейвид, който управляваше едно заведение. Останахме там до първата година на Дейвид. Баща му обаче един ден изчезна – нали знаеш приказката “Отивам да си купя цигари”. Повече не се върна. Междувременно майка ми беше завела Мария при баща ѝ в Ню Йорк, защото видя, че не се движех в много ясни води. Каза ми да си оправя нещата и после ще мислим. Така един ден

осъмнах в Гросето с едногодишно бебе,

без да знам какво ще правя по-нататък

И тогава си казах - я да се обадя в Рим, голям град е, все ще се намери работа. Взеха ме в центъра “Майка Тереза от Калкута”, където стоях 3 месеца. В Италия все още има механизми, които функционират като този на социалната помощ. Намерих си място във фамилна къща за майки с деца - там ти дават време и възможност да си търсиш работа. Работих 15 месеца в един бед енд брекфаст, после отидох в друга фамилна къща. Не ме оставиха сама, тук се помага много на майките. Ненадейно обаче се появи възможност за работа в посолството, тъй като в консулството беше необходим местен човек, който да познава територията и езика. Тук изведнъж си се почувствах на точното място. Страшно много ми харесва, това е много стимулираща работа, защото служиш на ближния си, разрешаваш проблеми. Така благодарение на тази работа успях да си прибера Мария през есента на 2014 г.

Каква съм аз? Има две противоположности на женския характер. Едната двойка жени са Мария Стюарт и Елизабет и аз съм в графата Мария Стюарт. Другата са Телма и Луиз и аз съм повече като Телма. Импулсивна съм. Гласът, топлата душевност и чувствителност съм ги наследила от майка ми. Когато си ходех в България и вдигах телефона у майка ми, нейните приятелки винаги мислеха, че е тя.

От баща ми съм наследила артистичния талант и музикалността, която той е наследил от майка си, тарторка на църковния хор на “Красно село”. И цоневската лудост ми е от него.

СЕМЕЙСТВОТО 

Майка ми и баща ми бяха двете противоположности. Неговото мото беше “Децата се галят само докато спят”. Майка ми беше олицетворение на идеалната майка - топла, любвеобилна. И до днес ми вика “рожбо”. Половината година е при сестра ми в Ню Йорк, другата половина - в София, като два от месеците са мои, идва, помага ми и за децата, защото нямам отпуски.

Имам само хубави спомени от детството. Баща ми винаги ми казваше: “Много съжалявам за вас, че сте родени като деца на Коста Цонев, защото това име съм го изградил аз. Съответно вие навън трябва да се държите възпитано и да бъдете безупречни, защото всички ще ви гледат под лупа.” Това не ни е тежало.

С брат ми Димитър бяхме различни

поколения и бяхме куче и котка

Осем години разлика са прекалено много, освен това майка ми и баща ми заради работата им ги нямаше по 24 часа вкъщи. Много често в гимназията, когато брат ми е искал да излиза с приятелите си, е трябвало да се грижи за мен вкъщи. Ясно ми е, че никак не му е било приятно. Стартът ни като брат и сестра не е бил от най-добрите. Но сега всичко е наред.

Много често гледам “Дон Кихот” с баща ми. Случайно успях да видя филма, който са направили няколко години преди да почине, за неговия живот, в който той разказва, а малкият Митко – синът на брат ми, играе него как излизат от родилния дом. Много ми беше мило, като гледах този филм. Обичам да гледам кадри от “Сватбите на Иван Асен” и разни интервюта, които жена му Ели качва от време на време. Обичам да гледам негови снимки по интернет. Много ми липсва.

Майка ми в детството

си повече я виждах

по телевизията,

отколкото в действителност. Тя упражняваше своето майчинство и на самия екран. Тогава всичко беше на живо, бяха безброй часове. По-късно установих, че тя е била майка на много от българите, които ѝ пишели писма, че без нейното “Лека нощ” не можели да заспят.

Никога не съм съпоставяла с майка ми говорителките, дошли след нея в телевизията, защото тя беше изключителна класа. Тя е толкова породист кон, че не мога да я сравнявам с никого. Нейната дисциплина я пожелавам на всички, които работят в телевизията. Тя учеше наизуст чаршафи, тъй като едно време не съществуваше аутокю. Естествено, го плати със здравето си, защото има аритмия. Чувствала се е отговорна, защото всичко е било излъчвано директно. Нейният професионализъм не ѝ е позволявал да сгреши нито веднъж.

В Италия нямам сателитна антена и не гледам българска телевизия, за съжаление, не мога да гледам брат ми Димитър Цонев и новото му предаване. Това, което майка ми излъчва, го излъчва и брат ми, наследил го е от нея. У него няма истерия – нещо, което иначе е характерно за повечете телевизионни личности. 

ЕЖЕДНЕВИЕТО

Ставам в 6, защото с децата трябва да излезем в 7,20. Спокойно си изпивам кафето с млякото. Към 7 будя децата. В 8 закарвам Мария на училище на пиаца “Болоня” и я оставям да чака там на стълбите 10 мин, защото трябва да закарам и Дейвид в 8,20. След това отивам до посолството. До 15 часа следобед работя. Вземам първо Мария, после Дейвид. Сега съм оставила Мария наблизо на театрален кръжок. След това ще идем да я вземем, ще напазаруваме за вечеря и с метрото си отиваме вкъщи, живеем до “Ребибия”. Мария иска да пее като голяма, има заложби. Баща ѝ е джазов музикант, въпреки че преподава математика, преподавал ѝ е уроци по цигулка, китара. Дейвид обаче не го виждам като музикант.