Мария Райчева, "24 часа"
От няколко седмици Камен Воденичаров е сред участниците в шоуто “И аз го мога” по Нова тв. Получавал е покани за всякакви риалити формати, но приема предизвикателството за втори път. Първото му участие е в дебютното издание на “Сървайвър”. Във всеки лайф на сегашното предаване Камен и останалите участници трябва да изпълняват различни сложни номера. Много от тях са изключително екстремни. За подготовката имат само по една седмица, като всеки ден репетират поне по четири-пет часа. Въпреки тежките тренировки Камен не си е дал почивка в “Шоуто на Канала”, така че ежедневието му е доста натоварено.
- В предаването “И аз го мога” правите изключително екстремни неща, защо се включихте, г-н Воденичаров?
- Гледах италианския и руския вариант и бях наясно, че ще има доста трудни задачи. Но тъй като е формат, който не е правен и се случва за първи път в България, реших да участвам. Все отказвам някакви покани, но сега приех. Това е нещо ново и ми се стори много интересно заради различните превъплъщения. Наистина е доста екстремно и трудно.
- Кой от номерата дотук беше най-сложен за изпълнение?
- Скачането на ластика - слаг лайн. Беше изключително екстремно, въпреки че усетих колко е красиво, когато успееш да балансираш. И явно ненапразно е много модерно по летните курорти навсякъде по света.
Пантомимният танц, който направих с Метин Енимехмедов, беше много хубав. Свиренето на гайда беше готино, успяхме да извадим три мелодии. За нас си беше постижение. Всички номера са интересни.
- Усеща ли се състезателен хъс между вас?
- Лично аз не съм го усетил, по-скоро, когато сме по двама, се получава екипна работа. Пък това кой ще го изиграе по-добре на лайфа е божа работа и ние самите осъзнаваме, че освен предварителната подготовка и репетициите
има шанс
на мига нещо
да се случи,
да стане гаф
Журито е натоварено с тежката задача да прецени кой от двамата се е представил по-добре.
- Получават се доста контузии.
- Това са неща, за повечето от които ние нямаме двигателната култура. В номера със слаг лайн при опит да скоча от седнало положение на гърди например така си натиснах ребро, че ме боля две седмици. Имах синини и по краката. Когато въртях легените, ми се беше схванал вратът от усилията да държа легена над мен. Обадиха се мускули, които не са били включвани в действие никога. Не съм подозирал, че ги има (смее се).
- Отдавна сте в телевизията и я познавате добре, защо риалити форматите се радват на толкова голям интерес?
- През последните 10-15 години с излизането на форматите на “Ендемол” те непрекъснато се доизмислят и доусъвършенстват. Явно хората предпочитат да гледат различни екстремни ситуации. Както знаете, участвах и в първия сезон на “Сървайвър”. Зрителите обичат екзотичното, непривичното. Форматите вече
до някаква степен
се доближават до
границите
на човешките
възможности
“И аз го мога” е пример за това. Интересно е както за участниците, така и за публиката. Според мен е полезно и това, че се популяризира отново цирковото изкуство. Много е красиво и интересно, особено за детската публика. В залата има все повече малки зрители, това страшно ми харесва, още повече че съм куклен актьор и съм започнал кариерата си с такива представления, много е хубаво да се срещаш с детска публика.
- Бихте ли се заели да реализирате подобен проект?
- Дали бих правил - да, но това иска много голям екип и огромно усилие. В това отношение хора като Маги Халваджиян, Слави Трифонов, Нико Тупарев, които отдавна се занимават с тези формати, са едни гърди напред. Ако аз и моите колеги се опитаме да създадем нещо подобно, ще трябва доста крачки да извървим. Сигурен съм, че можем да го направим, но засега доверието от телевизиите се гласува на тези, които са се доказали.
- Споменахте Слави Трифонов, дълго време работехте заедно, сега поддържате ли контакти?
- Да, чуваме се от време на време, обикновено по празници. Разбрах, че концертът е минал много добре, залата е била пълна. Независимо че не бяхме там, им се радвам, защото през годините показаха, че са много стойностен екип.
- Очаквахте ли покана да участвате в концерта?
- Аз лично очаквах. Но не се чувствам огорчен, след като са решили да се фокусират в онези 16 години, в които работят активно заедно и ние не сме в този екип, това си е тяхно право. Мислех си, че може би щеше да е по-хубаво,
ако за една
песен време
се бяхме явили
да ги поздравим
Но в крайна сметка те си решават какво да правят. Със сигурност няма горчилка.
- Бяхте сред пионерите в забавните предавания, сега вече има много такива в ефира. Как се промениха във времето и отразява ли ви се тази конкуренция?
- Хубаво е, че я има, мотивира всички екипи да работят по-качествено. От телевизионна гледна точка днешните издания са много по-добри от предишните. Но духът на времето от 90-те години беше различен, когато правехме “Ку-ку”, “Каналето” и аз с екипа - тв ММ, който сега работи активно в Нова тв. Откривали сме много неща за първи път, правили сме ги емоционално. В крайна сметка всяко десетилетие си ражда своите формати, своите лица, маниери, начини на подражание.
- Какво се случи с музикалния канал ММ, защо не продължи да съществува?
- На негово място върви “Нова спорт”. След като продадохме 66 процента от дяловете си на тази група, която сега държи Нова тв, в един момент те решиха, че е по-добре да имат спортна, отколкото музикална телевизия.
- Все пак на пазара не липсва ли такава медия, тя беше доста популярна навремето?
- Има няколко на пазара, които се опитват да презентират българска музика, но не са толкова популярни, така че липсва, да. Но в радиоефира също няма кой знае колко голямо присъствие на българска музика, като изключим БГ радио.
- През последните години се забелязва известно завръщане на нашите изпълнители.
- Слава на бога и те ще си намерят пътя, защото
хората обичат
българската
музика
Винаги ще искат да я слушат и гледат.
- Какво не знаят хората за вашите проекти извън “Шоуто на Канала” и “И аз го мога”?
- Продължавам да кандидатствам и да се опитвам да реализирам най-различни късометражни, документални и игрални проекти. Но с финансирането през последните години е много трудно, конкуренцията е голяма, а парите са малко. До одобрение за финансиране се добират малък брой продукции и там борбата продължава.
- Честна ли е?
- 50 на 50. От това, което излиза на екрана и в телевизиите, се вижда, че има много добри филми. А това означава, че до финансиране са се добрали качествени проекти. Може би има някакви уговорки и екипи с връзки.
- Кой е проектът, който най-много искате да види бял свят?
- Има един страхотен разказ, който искам да направя на новела, като силна драматургия. Опитах с едно кандидатстване, не стана, надявам се в някоя от следващите сесии да се получи. Попаднах на силен авторски текст, който дойде от проекта на Гери Турийска “Пощенска кутия за приказки”. Ходя и чета там от време на време. Та от него може да стане късометражен филм. Иначе добре вървят кратките филмчета - “5 минути София”. Надявам се
с Елина Кешишева
да направим
българо-френска
продукция
Тя напоследък освен че снима, вече и режисира. Направи няколко клипа, кратък филм, живее в Париж, но обикаля по цял свят. Надявам се да имаме време и финанси, за да можем, ако не лятото, то поне през есента да го реализираме.
- Какво се случи с Георги Торнев, защо се отдели от “Шоуто на Канала”?
- В момента работи с Мира Добрева. Няма драми, просто с Тончо си разделиха двете предавания.
- Какво ви липсва от времето на първите тв шоута?
- Да ви кажа честно, напоследък нищо не ми липсва. Преминах този етап на носталгия, много се бях фокусирал назад във времето, пък то си тече и няма смисъл. Може би имахме по-голям ентусиазъм и надежда. Сега сме по-разумни, пресметливи и точни в движенията си. В крайна сметка в нашия бизнес нещата са тук и сега. Няма минало, дори и бъдеще, а само това, което в момента се прави.
- Струва ли си да сте политически ангажирани?
- Да, мисля, че
във времето сме
показали
позицията си
чрез скечовете и това, което правим като пародия на заобикалящата ни действителност. Някои неща сме ги казвали още през 90-те години на миналия век и чак сега се случват.
- Хамалите ли са героите, чрез които успявате да отразите най-злободневните теми?
- През всички тези години хамалите си останаха най-лесният ключ и най-достъпният начин да изречем това, което искаме, като коментар на седмицата.
- Доколко имате лично участие в репликите им?
- Заедно със сценаристите набелязваме темите и някои от думичките, които бъркаме, но коментарът и изводът от дадена случка са изцяло наши. С Тончо Токмакчиев обсъждаме преди снимките, преправяме и донаписваме даденото от сценаристите, така че половината от темите и коментарите са си наши. Даже сме опитвали да импровизираме в радиоефир, набелязвайки само темите, и ни се получава добре, сработили сме се във времето.
- Когато засягате някакъв проблем, къде слагате точката, докъде си позволявате да стигнете?
- Всеки проблем може да се нагнетява, но не прекрачваме границата. За съжаление, много често колегите в телевизиите се занимават не с жертвите, а непрекъснато показват виновните. Започваме да търсим защо и как да оправдаем престъпника и насилника, това е безумие. Ако е сгазил дете, изнасилил, убил някого,
директно трябва
да отиде в затвора
Няма какво повече да се занимаваме с неговите драми и нещастия. А ние правим обратното, едва ли не жертвите са виновни.
- Как се опитвате да се отърсите от целия този негативизъм, който ни залива отвсякъде?
- Гледам хубави филми, ходя на театрални постановки, чета книжки, събираме се с приятели, пускаме си хубава музика.
- Къде предпочитате да се забавлявате?
- Вкъщи, на вилата при майка ми и баща ми, при приятели. Гледам да си създавам положителни усещания от живота. Хубав е, пък и е кратък и няма смисъл да се занимаваме само с трагедии и драми. Когато има нужда, помагаме с благотворителни акции и концерти. Но реката е излязла извън коритото си, сами се заливаме с помия.
- Върнахте се в театъра с постановката “Който трябва”.
- Чувствам се много добре, пътуваме из страната. Отдавна имах такава идея, но все нещо не се решавах, уж не намирах най-добрия текст, идея, драматургия. Но в един момент младият режисьор Митко Стефанов ме убеди, че няма какво толкова да се чака и е по-добре да се направи постановка. Пиесата е българска, готина, политическа сатира, играем с Жоро Спасов. Той е страхотен актьор и се превърнахме в страхотен тандем. Четиримата студенти от класа на Стефан Данаилов, които също участват, ни дават силна емоция, провокирана от тяхната младост.
Вече обсъждаме
следващ
театрален проект
Има три пиеси и ще мислим. Хем ми се прави нещо сериозно и драматично, но, от друга страна, публиката се товари с всички проблеми, които са около нас, и предпочита да влезе на по-усмихнато и забавно представление. Невинаги това, което на теб ти се прави, ще има живот и ще се хареса.
- Какво ви се пее?
- Герасим ми изпрати една много хубава лирична песен. Иска ми се и някакво купонджийско парче за лятото. Имам опит с “Ела изгрей”, “Без кофеин”. Бих се захванал да го направя. Но така или иначе до края на май съм изцяло зает с форма̀та.
- Къде ходите през лятото?
- Вече две лета излизам в отпуск много рано - от средата до края на юни и ми се отразява божествено. Миналата година бях в Испания, по-миналата - във Франция. След това юли и август минават по-леко и спокойно. Покрай театъра и документалните филмчета работим активно през лятото и за да имам енергия, предпочитам да си дам почивка в началото на сезона. Сега мисля да отида в Турция, обещал съм на моята любима братовчедка и племенниците ми да ги водя в Истанбул и Мармарис. Ще отида за 3-4 дни до нашето море - Лозенец, Созопол и Каварна, обичам тези три места.
Коментари (0)
Вашият коментар