Елена от "Мастър шеф" пребори анорексията без хапчета

Една вечер 27-годишната Елена Петрелийска е седнала да вечеря с най-близките си хора. От дума на дума те я питат дали е чула, че и у нас ще тръгва кулинарното предаване “Мастър шеф”. Въпросът не е случайно подмятане - всички около нея знаят колко хубаво готви тя. Така че започват да я подканят да се запише да участва. “Абсурд. Там вероятно ще има много по-подготвени хора”, отговаря им тя. Но само след няколко дни е кандидат за участие в шоуто, а сега вече е сред осмината финалисти, съобщава 24 часа.

Елена никога не се е занимавала професионално с готвене, но от дете обича да прекарва доста време в кухнята. “Когато бях във ваканция от училище и гостувах на бабите и дядовците ми, будех моя дядо Славчо в 2 ч през нощта да ми прави палачинки. И той всеки път ставаше и с огромна усмивка започваше да прави сместа и досега си спомням как подхвърляше палачинките в тигана високо”, разказва Елена. И тя се включва в готвенето - обича да се върти около майка си, докато тя приготвя 3- или 4-степенното меню за обяда или вечерята. Бащата на Елена също обича да се вихри в кухнята, а неговите родители са работили като готвачи. Така че изобщо не е учудващо откъде идва любовта на Елена към приготвянето на вкусни ястия.

Тя самата открива, че може да готви, далече от дома - в Холандия, където учи висшето си образование по мениджмънт на туризма. Там готви за себе си и вижда, че всичко ѝ се получава. Престоят и обучението ми там бяха едно от най-прекрасните събития в живота ми. Обожавам тази страна, обичам всичко в нея - лалетата, въздуха, храната, хората, подредеността, хладното време, колелата, всичко. Холандия беше моето “лекарство”, казва Елена. И употребява думата наистина сериозно - защото тогава трябва да преодолее и един от най-тежките моменти в живота си - борбата с анорексията.

Тя не минава бързо. Много време отнема на Елена да разбере, че наистина има сериозен проблем, а след това и че не иска да продължава повече така. Всичко започва, когато тя е ученичка в професионална гимназия и учи банково дело и финанси. Елена постепенно започва да изключва от менюто си много храни. “Докато дойде момент, в който

моя основна храна

бяха ябълките,

киселото мляко,

понякога мед и чай. Не правете това! Опасно е! Вредно е!”, казва тя сега. Елена умело се крие от родителите си - освен на училище ходи и на курсове, на различни извънкласни занимания. А когато се прибира вечер, обяснява, че е яла много през деня.

“Майка ми започна да разбира, гледайки ме как ставам доста слаба. Имах един тежък период след това, но не искам да разказвам за него, защото това няма да помогне на никого”, казва Елена. Семейството ѝ проявява пълно разбиране към проблема и нито веднъж не я упреква, а ѝ помага да се справи с него. “Истината е, че човекът, който е в това положение (в случая аз), трябва да прояви невероятна воля и издръжливост, защото да започнеш да се храниш, е в пъти по-трудно, отколкото да спреш”, казва тя.

Част от справянето ѝ с проблема е решението да не използва медикаменти. Единственото ѝ лекарство е храната. Малко по малко започва да включва различни продукти в менюто си, които преди е изключила. “Признавам си, много ме болеше, дори съм имала доста случаи, в които

ям и плача от болка,

обаче ям! Аз ям! И това беше важното! Свикнах - сега, няколко години по-късно, мога да ям каквото си поискам”, разказва Елена.

Когато успява да качи 2-3 кг., решава, че иска да се отдели да живее сама и да види дали наистина се е излекувала, или разчита изцяло само на близките си. Говори с родителите си и ги моли да ѝ гласуват доверие да замине извън страната, да учи в чужбина. Така заживява в Холандия и там разбира, че наистина може да се справя сама. “Изградих си режим на хранене, който старателно спазвах.

Не си позволих

да отида на

нито един купон

- не позволявах на нищо и никой да ме разсейва. Прекарвах колкото мога повече време в университета. И така, докато се дипломирам, аз вече бях качила 6-7 кг и бях готова да се върна в страната си”, обяснява Петрелийска.

У дома тя се включва в семейния бизнес и паралелно с това учи втора магистратура. Майка ѝ Катя и баща ѝ Александър са от Хаджидимово, Гоцеделчевско, но тя самата е родена и живее в София. Родителите ѝ държат хотел в Огняново, а Елена им помага с каквото може. Има по-малка сестра – Александра. “Тя е най-прекрасното и слънчево момиче, което можете да срещнете. Нямам много приятели, но пък тези, които имам, са истински”, казва Елена.

Сред тях е и певицата Поли Генова. Двете са неразделни още от ученички в първи клас на 22-о СОУ “Георги С. Раковски”. Като малки си купуват дори едни и същи дрехи и ходят еднакво облечени на училище. Оттогава си споделят всичко, Поли е сред малкото хора, които знаят и са до Елена в борбата с анорексията.

В свободното си време Петрелийска обича да ходи пеш, да плува, да пътува.

Баща ѝ я учи

да шофира, когато

тя е на 13 г.

“Понякога просто влизам в колата и карам. Това ме кара да се чувствам добре”, казва тя.

Сега рядко се гледа, когато излъчват “Мастър шеф”. Забавно ѝ е да вижда реакциите си отстрани. Всички от семейството са доволни от представянето ѝ. Баба ѝ често ѝ разказва как, като излиза навън, я разпитват за Елена и тя с гордост обяснява. “Много случайни хора ми казват , че “камерата ме обича”, а най-много ме радват децата- толкова искрена подкрепа усещам от тях, толкова истински показват положителните си емоции към мен- на тях най-много се радвам, защото са неподправени в реакциите си. Е, има и хора, които не ме харесват - да са живи и здрави и те - това е нормално, усмихва се Елена.

Тя е решила да използва участието си в шоуто като заявка за промяна в начина и културата на храненето на подрастващото поколение. Иска да положи всички възможни усилия тази тематика да влезе като учебен предмет в образователната ни система. “Аз много обичах да ходя на училище, но не отричам факта, че там се учат някои неща, които са неприложими в живота. А в същото време децата не знаят как изглеждат някои зеленчуци и варива, не знаят какво са мазнини, въглехидрати, не знаят какво е полезно и какво – не, казва тя. И дава пример за продукти, които са изключително полезни, но малко деца знаят за тях – суперхраните. “Нека ние - по-големите, нека ние - осъзналите се, намерили отговорите по трудния начин, им помогнем още сега – веднага”, категорична е Елена.