Ивайло Христов: Каръкът е тих, скромен човек, системата е за тепегьози

Филмът на актьора
и режисьор получи
най-високото отличие
- златен “Св. Георги”,
на кинофестивала
в Москва

Ивайло Христов е театрален и киноактьор, режисьор и професор в НАТФИЗ, където сегашният му клас е във втори курс. Завършва ВИТИЗ през 1980 г. в класа на проф. Сашо Стоянов и заедно с режисьора Пламен Марков и с колегите си Атанас Атанасов и Йорданка Стефанова постъпват на работа в Сливенския театър.
След поредица от успешни роли през 1986 г. го канят в Театър “Българска армия”. По-известните му роли там са в “Господин Пунтила и неговият слуга Мати”, “Носорози”, “В очакване на Годо”, “Вишнева градина”, “Секс, наркотици и рокендрол”. Играе и в много от новите български филми от 80-те години насам - “Парчета любов”, “Акатамус”, “О, господи, къде си”, “Нещо във въздуха”, “Черната лястовица”, “Приятелите на Емилия”, “Посетени от Господ” и др. Към 2000 година започва да снима като режисьор - “Емигранти”, “Стъпки в пясъка”, “Приятелите ме наричт Чичо” и най-новия - “Каръци”, който спечели най-голямата награда на 37-ия кинофестивал в Москва - златна статуетка “Св. Георги” за най-добър филм. Журито начело със световноизвестния режисьор Жан-Жак Ано изтъкват в мотивацията за наградата, че Ивайло Христов умело превръща тъгата и тежките проблеми в комедия, така че филмът му се прояснява от светли чувства.

- Ивайло, къде беше, когато научи, че вземаш най-голямата награда в Москва?

- На репетиция в НАТФИЗ. Аз отидох в Москва за един ден да представя филма и се върнах. В София ми се обадиха организаторите на фестивала. Казаха ми, че трябва да бъда в Москва за церемонията. Имал съм билет за самолета и да тръгвам веднага. Тогава разбрах за наградата.

- Това е голям успех, трябва да се фукаш. Явор Гърдев има сребърен “Св. Георги”, ти го “биеш”.

- Теорията на Емил Христов е, че в разговорите в Москва и въобще в отношението към нас се усеща едно натрупване. Явор спечели награда с “Дзифт”, след него в Москва гледаха “Кецове” на Валери Йорданов, когато шефката на журито Жералдин Чаплин се появява с вечерен тоалет и кецове на краката, за да покаже, че много харесва българския филм. Сега сме ние с “Каръци”. Но аз искам да подчертая, че освен избора на журито “Каръци” спечели и наградата на кинокритиците, и на филмовите фенове. Особено важна е последната. Ако четеш техните писания в специалния сайт в мрежата, ще се изненадаш какви дълбоки анализи правят. Да ги впечатлиш, е голямо постижение.

- Как реагираха на прожекцията?

- Тя беше в страхотна зала. Представи си зала 1 на НДК, само че без горния балкон. Прекрасна техника. Аз не бях гледал филма при такива условия -

70 метра екран и

страхотен звук.

Залата беше почти

пълна, започнаха да

ръкопляскат

още от самото начало. Изненадах се, за първи път гледах филма със зрители. Свърши прожекцията и пак много ръкопляскаха при надписите. Аз излязох пред зрителите преди прожекцията. Бях с Ованес и Иван Савов.

-Усети ли от старите симпатии на руснаците към нас?

-Да, усеща се привързаност към България. Особено у руснаците, които по една или друга причина работят с българи. Шофьорът, който ме закара на летището, ми каза: “Много поздрави на България.” Отговарям му, че ще предам. Той продължава: “Пет години идвах в България, тази няма да дойда.” Защо, го питам. “Аз съм войник - където има натовски танкове, или се бия с тях, или ме няма въобще!” Казвам му: “Танковете не са важни, хората са важни!” “Махнете ги, ще дойда!”

-Как “Каръци” замина на фестивала като българския представител?

-За това трябва да благодарим на Стефан Китанов - когато прави “София филм фест”, той кани селекционери от други фестивали. Прожектират им наши филми, които още не са завършени, намират се в работен вариант. И те ги канят, ако ги харесат. По този начин тръгна по фестивали и “Стъпки в пясъка”. “Каръци” беше сред 12-те финалисти от 1500 кандидати.

Китанов е адски

полезен за

българското кино

Мисля, че в последните години българските филми по световните фестивали тръгват от “София филм фест”. Включвам и късометражните.

-Твоя ли беше идеята за филма?

-Не идея, имах една историйка - сещах се за нея, още когато снимах “Стъпки в пясъка”. Разказах на Емил (Христов - оператора на лентата - б.р.) и на Асен Владимиров (продуцента - б.р.). И сега имам още едни истории, ще видим какво ще излезе от тях.

-Чувствал ли си се карък?

-Отстрани изглежда по друг начин. Но човек сам си знае. Имал съм периоди, когато си казвам: “Животът не е лош!” В други периоди си казвам: “Абе, телешка работа!”

-Няма ли милост към каръците?

-Трябва да има. Сигурно по-късно, друг път. Каръкът е чувствителен, интелигентен човек. Системата не ги допуска такива. Системата е за тепегьози. Докато каръкът е тих, скромен човек.

-Освен Жан-Жак Ано имаше ли други известни в журито?

-Жаклин Бисе е популярната, другите са известни в професионалните кръгове. Мнозина, дошли на прожекцията на филма, ми казваха, че са гледали “Стъпки в пясъка”. И затова са дошли на следващия ми филм.

-Кое ти е по-сладко - да правиш театър или да правиш филм?

-Много е различно.

-След като вече си режисьор лауреат, преставаш ли да играеш като актьор?

-Не, бе, как ще престана! Ето, сега Маврото (Стефан Мавродиев) ме покани в “Иванов”, негов спектакъл в Младежкия. Но вече го няма онова влизане от роля в роля, без значение дали го искам, дали ми харесва, дали имам други ангажименти. Само ако се събере хубава група, приятни хора, и аз може да съм там.

-Значи достигна до аристократите в киното?

-Аз моето съм си го дал, даже съм го надхвърлил. В някои месеци съм имал по 34-35 представления.

-В театъра, като видят такъв всеотдаен и дисциплиниран като теб, и го изсмукват.

-За този, който клати гората! Доста години бях дневален.

-Има ли още тайни за теб тази социална категория - каръците, лузърите, както са нарекли руснаците филма? Още първият ти филм “Емигранти” е за тях.

-Да, така излиза. “Стъпки в пясъка” също беше за тях. Ще видим наесен как ще го приеме българската публика.

-Защо не пускате филма на екран сега, когато е още топъл от фестивала?

-Сега е слаб сезонът, хората са по морето.

През септември

филмът ще отиде

на фестивала в

Сан Себастиан

И след него ще тръгне по нашите екрани. Продуцентите имат стратегия за разпространението.

- Какви бяха конкурентите ти в Москва?

- Имаше два руски филма, по един ирански, датски, испански, сръбски, ирландски. Много ми се искаше да погледам нещо, но нямах никакво време.

- Актьорите ти са модерни, едни от най-добрите на поколението си. Ованес е много интересен със своята непреднамерена загадъчност. Елена Телбис направи впечатление в “Заешка дупка” и “Жана”. Естествена, находчива, бързо мисли за себе си на сцената.

- Актьорите във филма са ми студенти от предишния и от сегашния клас във втори курс. Другите са Деян Донков, Тодор Близнаков, Рут Рафаилова, Кристина Янева, Ненчо Илчев.

- В Москва си казал, че проблемите на младото поколение са еднакви навсякъде. Кои са тези проблеми?

- Най-важният е реализацията им, намирането на работа. А напоследък проблем им е и липсата на желание да се реализират. Публикуват статистики с такива данни.

И на всеки 24 май,

вместо да празнувам,

аз страдам

Излизат от НАТФИЗ подготвени хора с надежди, с умения, с хъс. И няма къде да се реализират. Миналата година направихме с класа “Кавказкият тебеширен кръг” на Брехт. Борислав Чакринов, директорът на Бургаския театър, ни помогна с декора, после играхме десетина представления в Бургас. И веднъж озвучителят на театъра се приближи към мен, посочи студентите и ми каза:

“Гледай, гледай

очите им

Такова нещо в театъра не можеш да видиш!” Те хвърчат, сменят дрехите, излизат на сцената, ще изровят земята от енергия! Става ми мъчно. В Русия ми казаха за добър клас от тяхната академия, взели ги накуп в МХТ да играят. А през това време някакъв баровец им построил в Москва театър. Ако го видиш театъра, ще паднеш. Последна дума на техниката във всичко. Този театър ще направи чудеса, преди да ги налегне рутината. Добър театър се прави от младите! Преди 1989-а поне имаше хубаво нещо - след ВИТИЗ заминавахме в провинциален театър цяла група. Така започнах и аз в Сливен. Пак ще повторя - мощен, истински театър се прави от младите.

-Това ли искаше в Модерен театър?

-Да, това ми беше намерението. Не се случи. Важното е, че опитахме.

-Как е синът ти Юлиян?

-Учи медицина в Германия. Лекар ще става. Говорим си по скайпа, не е както едно време с писма.

-Какво четеш?

-У дома имам един висок куп книги, приготвени за четене. Като бях наскоро в Америка един месец на турне със “Секс, наркотици и рокендрол”, си казах, че там ще имаме дълги преходи със самолет, да си взема нещо за четене. И не си взех някоя нова книга, а Колдуел, който не съм чел от 11-ти клас. Тогава го открих и всичко от него изчетох.

-Той пише за каръци.

-Да, само каръци са героите му. Когато играхме в Атланта, минахме през Джорджия. Казах си - ето, тук е минавал Пътуващият проповедник. Особено усещане беше.