Скъпа Ани, писах ти поне два пъти, но така и не получих отговор. Дано този път имам късмет. Моят проблем е, че краят на седми клас дойде. Ще се пробвам да остана в същото училище, но кандидатствах и в други гимназии. И все пак основният проблем е, че не спирам да плача само като помисля за една учителка, за класа си, за всичките си приятели. ИСКАМ ВИНАГИ ДА СМЕ ЗАЕДНО! Моля те, помогни ми. МОЛЯ ТЕ!
Мила Нещастна, не се страхувай от това, което ти предстои. Не знаеш колко много нови приятели те чакат, ако от 15 септември си в ново училище. Да, ще има и тревоги, но това е напълно нормално. Вкопчила си се в сегашните ти приятели, защото ти дават усещане за топлина, сигурност, задружност, история. Но това ще го има винаги. Дори и да се поотчуждите малко (което понякога е неизбежно), това не значи, че няма да поддържате връзка. Едно кликване във Fb и ще знаеш какво се случва с всеки един от тях. Няма как да спреш вятъра на промените! Затова по-добре им се наслади! А нищо не ти пречи да посещаваш старото си училище и да поздравяваш учителката, към която имаш толкова топли чувства. Дано винаги бъдеш толкова емоционална и истинска!
Как да помогна на сестра ми
Здравей,Ани! В семейството ми сме три деца. Аз и сестра ми, която е с година по-голяма от мен, и брат ни, който е на 17. Аз съм в идеални отношения със сестра ми и брат ми. Не се караме както повечето други. Много се обичаме. Сестра ми е на 13, а аз скоро ще ги направя. С нея си споделяме всичко. Стана така, че един ден преди три години брат ни се премести в ново училище. Там се запозна с едно момче и въпросното момче щеше да спи в нас една вечер. Запознахме се. С него не се харесахме, но със сестра ми се държа много мило. Брат ми и той станаха неразделни, но забелязах, че нещо става на сестра ми. Спря да се храни, да говори. Много се притесних за нея, направо се побърках. Помолих я да ми каже защо е такава, макар че подозирах, че е заради онова момче. И се оказах права. Тя се влюби в него. Той често идваше в нас и винаги се държеше много мило с нея. Но той си хвана гадже и всеки път, когато идва, говори за нея. Сестра ми се прави на ударена и го слуша, но само аз виждам колко много я боли от това. Не можем да кажем на брат ни, колкото и да сме го обмисляли и колкото и да го искаме. Защото вече те няма да идват у нас и това още повече ще я нарани. Опитвам се да й помогна, но не мога. Умолявам те, дай ми съвет.
С обич, А.
Отговорът на този и други въпроси към психолога Анна Жукивская четете в новия брой на списание "Хай клуб".
Коментари (0)
Вашият коментар