Скъпа Ани, от няколко месеца насам се чувствам празна и негодна. Нямам си истински приятели и отдавна не съм се смяла и радвала от сърце. Ежедневието ми е просто банално от една година. Страдам и от липса на самочувствие. Например като отида на шопинг и пробвам някоя готина блузка си, мисля че не трябва да ми принадлежи и че ще отива на някое по-хубаво момиче. Това е адски тъпо. Когато навлязох в пубертета, започнах да гледам тъжно и всичко като че ли започна да ме дразни! Всички мои познати ходят на кафе, на дискотека, но на мен ми доставя удоволствие да чета. Нормално ли е?
Мило момиче, радвам се, че има някой, който с удоволствие чете. Май е рядкост. Но книгите не могат да изместят реалните преживявания, които ежедневието може да ти поднесе. Художествените герои са прекрасни в допълнение на нашия живот, но не биха могли да го заместят. Твоите приятели предпочитат да излязат и да общуват помежду си, независимо колко лишени от смисъл могат да бъдат баналните разговори в ежедневието. Общуването като процес винаги ти носи нещо хубаво, а понякога зависи и от теб самата дали ще ти поднесе нещо скучно или неприятно. Прочети писмото си отново и ще видиш онези фрази, които съществуват като постоянни мисли в ума ти и ти пречат пълноценно да изживяваш живота си. Да кажем, че пубертетът е виновен, ОК. Но ти трябва да намериш волята в себе си, която да се опита да спре "тунелното" ти мислене - само в черно-бели окраски. Отвори се към света, недей да бъдеш негов съдник преди да си го опознала. Приеми себе си такава, каквато си - ти си момиче с качества и недостатъци, както всяко друго. Запиши се в някой литературен кръжок, спортувай, излизай навън повече - сега е лято и нищо освен теб самата не би могло да те спре. Приятелите ще дойдат тогава, когато се отвориш към тях. Успех!
Злобарите пускат слухове
Привет, Ани! Аз съм 6-и клас. И проблемите ми както и на повечето тийнове са момчета и приятелство. Има едно момче, с което сме само и единствено приятели - нищо повече. Знам, че мога да му споделя всичко и го познавам като на длан, а го познавам единствено от два месеца. Но има много злобари и лицемери, които пускат какви ли не клюки и слухове. Аз и той знаем, че не са верни, но всички останали вярват. Заради тези слухове той постоянно си има проблеми с приятелката си (която честно казано не ме харесва). Има и едно момче, което ме харесва и не ме оставя на мира. Опитах се по всякакъв начин да му обясня, че сега не ми е до момчета, но той не и не! Какво да правя? Писна ми постоянно да получавам СМС-си, в които да пише колко много ме обича и т.н.. Писна ми постоянно да ми пише в скайп, импулс, фейсбук и всичко, което може да съществува. Просто това ме подлудява! Моля те, помогни ми! С обич 3xt!nc7i0n !n t|-|e 7\/\/!L!gh7
Отговорът на този и други въпроси към психолога Анна Жукивская четете в новия брой на списание "Хай клуб".
Коментари (0)
Вашият коментар