Много мразя да пазарувам. Толкова много, че направо е цяло чудо, че имам какво да облека и обуя. А липсата ми на каквото и да е любопитство към мол културата, е на път да бъде обявена за ерес от женската ми хайка.
Как да обясня на тези иначе интелигентни същества, че безспирното обикаляне от Карфур на Карфур и от ЦУМ на ЦУМ ме кара да се чувствам като в песен на Кристина Димитрова и Орлин Горанов. Симпатичният дует, който преди известно количество години, възпя пророчески съвремието на търговските центрове с „вървях един следобед, без цел и посока, вървях, а беше пролет и бе красив денят...".
Безкрайното лутане из магазинерските площи ми е най-противно заради масовките. Целият този народ, изсипал се да позяпа знайни и незнайни марки, ме кара да се чувствам като на концерт на Джъстин Бийбър в килера на бабината къща.
Но за всяко мъчение си има лек. В моя случай - онлайн пазаруването.
Преди няколко лета запретнах ръкави, седнах пред монитора и започнах да блъскам заявки в Гугъл за бюстиенца и чепички. Бях убедена, че няма нищо по-лесно от виртуалното пълнене на кошницата. Да, да, ама не!
В мрежата „моловете" се оказаха дори повече.
След като чинно ги изследвах в продължение на завидно количество време, си набелязах някои шопинг дестинации. И аз като най-емблематичния герой на Алеко Константинов хукнах из Европа, за да си пълня потребителската кошница. Не че презокеанските интернет магазини не стават - точно обратното.
Но родните ни митничари с доволство чакат някой да направи грешката и да си поръча бански от Victoria's Secret за цена над 15 евро. Вадят калемите и прилежно ти обясняват как Америка не била в Европейския съюз и стоките извън него ги товарили допълнително с един финансов параметър, наречен ДДС.
Но явно само този досадно добавен данък не е достатъчен. Ако случайно онлайн пазаруването ви надхвърли 150 евро, то се пригответе да се бръкнете допълнително за държавната хазна и да платите и мито.
Да кажем, че за гъзарията пречки няма и едни допълнителни столевки все се преглъщат. Но висенето по митници е трудно смилаемо.
Преди да напълнете потребителската количка, не забравяйте да долеете малко гориво в банковите си сметки. В повечето сайтове кредитната карта е на мода. Но, Слава Богу, има и добри люде, които предлагат разплащане с дебитни карти. Други пък са доволни и на интернет банкиране, превод по банкова сметка, дори и пощенски запис.
Регистрацията в онлайн магазините е бърза и лесна. Всеки виртуален универсален магазин предлага експресна и стандартна доставка. Първата варира от порядъка на 3 до 7 дни, на цената на 14 евро. Но ако не бързате толкова много с фукането, стандартната е между 6-11 дни и е на половин цена.
Нека пазаруването да започне сега!
Коментари (0)
Вашият коментар