Ако попитате някой потребител на Linux колко браузъра има инсталирани в системата си, вероятно ще ви отговори, че са поне три - Firefox, Chrome или Opera...
Една от причините за това, е, че различните графични среди, като Gnome и KDE например акцентират на различни браузъри. Но още една, може би по-важна причина е, че никой от тях не е перфектен. И често потребителите се принуждават да инсталират минимум още един в системата си, за да си подсигурят работата на даден сайт или приложение.
Без да имам цел да споря кой е по-добър ще ви споделя, че според редица известни световни IT специалисти Firefox e „мъртъв", за сметка на Google Chrome. Искрено се надявам това да не е така, аз лично от години използвам първия, обичам го, но... от месеци наред аз също преминах на Chrome. И ми е сложно да ви обясня защо...
Защо всъщност Firefox губи битката?
Когато феновете на „Лисицата" защитават браузъра си обикновено посочват на първо място възможността му за добавка на разширения, плъгини (extensions, add-ons). Но ако ви се е случвало да отваряте някой уебсайт, използващ новости в тази област, които той все още не поддържа ще ударите на камък. Тогава тези разширения дори може да се обърнат срещу вас - да започнат да работят неправилно и дори да „счупят" някои други, вече инсталирани. А и защо след всяко ново сваляне и чиста инсталация на браузъра се налага да започвате „отначало" и да сваляте поред всичките разширения, докато получите желания пълен набор? Защо да инсталирате отделно поддръжката на Flash, PDF и т.н.? Защо тези масови формати не са включени по подразбиране и дали това е с цел да се „олекоти" браузъра или просто разработчиците от Mozilla не реагират достатъчно бързо на съвременните тенденции?
Да не говорим за честите случаи на досадното ъпдейтване на разширенията. Не стига, че трябва да чакате търпеливо всички те да се опреснят, но ако случайно инсталацията на някое не протече успешно целият плъгин спира. Или още по-страшно - крашва браузъра. В най-безобидния случай просто „не се откриват ъпдейти", а в междинния се оказва, че инсталирайки по-нова версия на самия браузър половината плъгини не работят, защото... не са пригодени за по-новата версия. Класика...
На фронта е тежко
Още едно от качествата на Firefox, с което навремето той спечели огромна популярност е, неговата бързина. Да, ама вече не. Днес в много случаи той е доста по-тромав от съперниците си - ако не вярвате просто инсталирайте на една и съща машина последните версии на „Лисицата" и Google Chrome и сравнявайте. Тогава ще разберете, защо той губи войната. На всичко отгоре на някои Linux платформи е по-лесно да инсталирате Internet Explorer, отколкото Firefox. Въпреки всичко последният работи по-добре от IE на собствената си операционна система.
Отново повтарям - не искам да натрапвам на никого някакви заключения и да давам препоръки, но си заслужава да видите последната версия на Chrome, да се запознаете с неговите екстри (които липсват в други браузъри), да изпробвате разширенията и скоростта му. Може би той е толкова добър, защото е дело на най-голямата IT империя в момента - Google. Което ще рече хиляди разработчици по цял свят, подкрепа от множество отделни проекти и Linux инициативи. А най-ценното нещо е цялостната интеграция на Google услугите, които получавате в един-единствен „фирмен" браузър - Gmail, Picasa, Google Calendar, Google Apps, Reader, Blogger и т.н. Пази се IE! Лидерството е нетраен плод...
Коментари (0)
Вашият коментар