Искам да стана лошо момиче

Здравей, Ани! Не ти пиша, за да те питам нещо от сорта на „Ще ме зареже ли, ако на го направим или „Защо си нямам гадже". Пиша ти за нещо, което не мисля, че ще се промени. Чувствам се като изоставена от времето. На нашата възраст днес децата правят неща, които не трябва. Като да пушат, пият, вземат дрога, не слушат никого, сменят гадже на една седмица и още един куп простотии. Защо аз не мога да бъда като тях? Когато пробвах да пуша Някакъв вътрешен глас ми каза "Не го прави! Това е лошо!". Е вече се уморих да бъда затвореното послушно детенце на мама и тати. Чувствам, че те искат да си остана такава. Иска ми се да имах приятелка, с която да седя в час, да хапваме през междучасието, да се разхождаме, да си споделяме. Е имах такава приятелка, която ме иzползва и после ме захвърли все едно съм боклук. Стана в средата на миналата учебна година. Ами тази? С кого ще бъда? Просто всички пораснаха. Имах един приятел, с когото живеехме в една и съща кооперация. Играехме като малки, но годините минаваха и с всеки изминал ден започвахме да се отдалечаваме един от друг. Искам да стана лошо момиче, но не мога. Защо? Много ще съм благодарна, ако ми отговориш! Много целувки!
Анонимка 13

Здравей, Анонимке13, твоето послание е изключително интересно и ценно. Ти си на 13 години и описваш какво се случва с твоите връстници, сякаш наистина си извън времето и пространството. Не си участник, а страничен наблюдател. Усещаш потребност да се изправиш срещу родителите си, срещу нормите за поведение, налагани от тях (и от други авторитети около теб най-вероятно), за да можеш да изживееш по един различен начин тийнейджърските си години. Юношеството е мост между детството и живота като възрастен, през който можем да преминем функционално и ефективно, ако утвърдим себе си като автономни (самостоятелни) личности. А за да се случи това обикновено е нужно да се дистанцираме от авторитетите около нас, за да можем да създадем други изключително важни за нас връзки - приятелства, романтични взаимоотношения. За това се изисква и кураж. Изграждането на самостоятелност е изпълнено с много препятствия, много въпроси, някои от които нямат отговори, много търсене, експериментиране (жизнеутвърждаващо). Да, необходимо е да имаш поне един приятел, който да извърви с теб този процес. Отвори се към света без да се губиш в него. Това, което имам предвид е да се опиташ да изживееш тийнейджърските си години с цел да намериш себе си, но това не означава да пропушваш (щом не искаш и смяташ, че е нещо лошо), да се пропиваш или да използваш наркотици. Можеш да се утвърдиш като личност и без да използваш тези поведения. Първо намери смелост да поставиш граници между себе си и авторитета. И след това ще можеш да станеш активен участник в тийн-живота.

Не мога да затворя очи
Здравей Ани, казвам се Лили от Сандански, на 14 години. Преди две години, докато със семейството ми пътувахме към морето, направихме катастрофа. Колата ни беше в доста лошо състояние. Слава Богу ние се разминахме с драскотини. Тогава бях на 12 и непрекъснато сънувах катастрофата. Бях изпаднала в нещо като депресия и дори трябваше да остана в болница за известно време, докато се успокоя. Просто бях в шок от всичко, не можех да повярвам, че това се случи точно на нас. Ставаше ми още по-гадно като гледах как мама и тате се съсипват, заради мен. В последно време започнах отново да сънувам случката. Всичко се появява пред очите ми. Плаша се, че може отново да изпадна в предишното положение. Страх ме е да затворя очи. Как да избегна депресията? Лили

Отговорът на този и други въпроси към психолога Анна Жукивская четете в новия брой на списание "Хай клуб". В четвъртък - на пазара в цялата страна. Само за 1 лв!