"Възродителният процес" ПРОГОНИ Наим от България

Турският президент го осиновява, а държавата го позлатява

"Смениха ми името и това беше основната причина да избягам. Трябваше да го направя, защото един човек не може да живее до 19 години като Наим, а след това да стане Наум! Такова нещо не помни човешката история!"

Това признава през далечната вече 1986 Наим Сюлейманоглу, който предпочита да смени България с Турция вместо името си. И, разбира се, парите, които от южната ни със1едка му обещават.

Най-великият щангист за всички времена е роден на 23 януари 1967 година в кърджалийското село Птичар. По време на т.нар. възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов.

Той е трикратен олимпийски и седемкратен световен шампион. Автор е на цели 46 световни рекорда.

По време на световното първенство в Мелбърн, Австралия, през 1986 година Наим бяга в Турция Ц държавата, за която носи и трите си олимпийски титли. Наим печели златни медали на олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера.

Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст, като през 1983 г. за пръв път подобрява световен рекорд. На следващата година няма възможност да вземе участие в олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от СССР и съответно и от България и другите соцстрани.

Тук трябва да се отбележи, че в основата на успехите му е самият Иван Абаджиев, който го забелязва отрано и му изготвя програма за подготовка и развитие. Дори като турски състезател Наим винаги е признавал, че без Старшия е нямало да постигне нищо.

Всичко за случилото се в Мелбърн е предварително скроено и подготвено. 19-годишният щангист е запознат двайсетина дни по-рано с тайния план. Двама мъже го изчакват след поредната тренировка в София и му разкриват всичко.
В австралийския град възпитаниците на Абаджиев правят небивал фурор - печелят 7 титли и 2 сребърни медала. Основният съперник СССР си тръгва с едва две титли, а една остава за румънската легенда Нику Влад в кат. до 100 кг. В кат. до 60 кг Шаламанов поставя два световни рекорда.

Всъщност ето какво се случва в Мелбърн: Вечерта на закриването е организиран банкет, на който присъстват всички щангисти. Малко преди полунощ Наим отива при треньорите и им казва, че не се чувства добре и иска да се прибере в стаята си. Той се качва горе и си събира багажа. После излиза навън, където го чака автомобил. Вътре са трима български турци емигранти. Те откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Три дни след изчезването си Наим е качен с турски документи на самолет от Мелбърн за Лондон, където го очаква президентският самолет на държавния глава на Турция Тургут Йозал. Чудото на щангите е посрещнат като национален герой, а Йозал го осиновява.

Той получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българското правителство не се опитва да попречи на участието му в олимпиадата в Сеул през 1988 г. и получава парична компенсация от 1 250 000 долара.
Животът на Наим тръгва да се срива, след като започва да взима "допинга на богатите" - кокаин, отбелязват турски медии. През 2009 г. истанбулската преса гръмна, че всенародният любимец е приет в болница в изключително тежко състояние. Най-популярната версия гласи, че често употребявал наркотици, които буквално съсипали черния му дроб.

Баща му го набил за "отрепки"

Голям кьотек изял от баща си Наим Сюлейманоглу година преди да отиде в Истанбул, свидетелстват някогашни комшии на семейството.
Според турски вестник Шаламанов нарекъл турците "отрепки" след едно състезание, на което станал отново герой. В България още при завръщането му го направили почетен гражданин на Кърджали и Момчилград. Отивайки си у дома, баща му, здрав миньор, го посрещнал с гьостерицата и яко го отупал, тъй като се почувствал обиден от "отрепки".
Оказало се, че Наум не е казвал такова нещо, а журналистите си го измислили. После заклали три коча, а в кожите им увили младия щангист да го лекуват.