Каранга: Готов съм да играя за България

Голмайсторът на ЦСКА-София Фернандо Каранга даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Нападателят прави страхотен фурор. Той вкара два гола на "Етър" (2:2). 

- Здравей, Фернандо! Започваме с поздравления за головата ти серия в първенството и българския ти паспорт, как си на гребена на вълната?

- Доволен съм, няма да крия - приятно е. Но това, което ме радва най-много е, че адаптацията ми към клуба вече е затворена страница. Борих се за щастието си и успехите дойдоха. Полезен съм на отбора си и това ме прави много щастлив.

- Казвал ли ти е някой, че отдавна не е имало толкова добър чужденец?

- Това само може да ме радва, защото е огромно признание от феновете. Това са лъскавите неща от футбола. От другата страна на монетата е големият труд, който полагам както аз, така и моите съотборници. Нашите успехи са следствие на много усилия и благодарение на Бог.

- Какво помниш от трудната адаптация, която имаше в началото?

- О, това вероятно ще ви каже всеки бразилец – студът! Тук на нас наистина ни е много студено. Живял съм и на други места, където температурите са ниски, но не чак толкова. Сега очаквам голямата зима, но се чувствам готов за нея. Вече свикнах с климата и единственото, за което мисля е работата в клуба.

- Вкарваш голове във всеки мач, поставяш ли си го вече като конкретна цел? Излизаш и вкарваш?

- Не, на терена правя това, което иска треньорът. Не летя в облаците. Аз съм просто един бърз нападател, гонещ топката до последно. Качествата ми носят успехи, не само на мен, а и на целия отбор. Винаги съм вярвал в уменията си. Досега не съм си поставял конкретна цел колко гола да отбележа. Така е по-лесно. Просто вкарвам и се радвам. Нямам план или график. И сега само вярвам, че до края на първенството ще забия още попадения.

- Стреляш добре и с двата крака, играеш добре и с глава, кое все пак е най-силното ти оръжие?

- Да, така е. И все пак, предимно използвам десния си крак. Но ... да, когато имам възможност използвам и левия. Най-силното оръжие, както сте забелязали напоследък, е главата ми. Това е защото съотборниците ми центрират много топки, а аз пък не искам да ги разочаровам и вкарвам.

- Имало ли е друг отбор в кариерата ти, където толкова често си отбелязвал?

- Да, имах такъв период в Бразилия в един друг отбор. Там също нещата вървяха много добре и головете валяха. Но, както вече ви казах, приемам всичко това като моята работа и само се моля да продължавам в това печелившо темпо.

- Получи и немалко жълти картони, имаше свалена фланелка…

- Разбира се / смее се/ . Шефовете ми размахаха пръст. След последния такъв случай треньорът ме извика и ми каза: „Ей, момче, имам нужда от теб на терена, не извън него“. Предупреди ме да преценявам как се държа на терена, защото ще се наложи да плащам глоби.

- Няма ли опасност така да пропуснеш важен мач?

- Не, не. Вече си научих урока. Знам, че предстоят важни мачове и отборът има нужда от мен. Няма да сваля пак фланелката си или да отида при корнера, за да празнувам гола с танц с флагчето. Наясно съм, че тази еуфория е наистина много приятна и ме кара да изригвам, но това вреди на работата ми.

- Сърдит ли си на българските рефери, които ти отмениха няколко редовни гола?

- Не, не се сърдя. Прощавам им. Опитвам се да ги разбера, защото вътре на терена ние виждаме мача по различен начин от този, по който го виждат реферите. И трябва да запазваме самообладание в такива моменти, дори да се чувстваме ощетени. Няма да променим нищо, а само ще си навредим за следващите мачове. Трябва обаче да си кажем - имаше две неотсъдени дузпи срещу мен. Имаше и отменен редовен мой гол, но реферите решиха друго. И аз не искам да им се бъркам в работата. Аз съм на терена за друго - да вкарвам голове и да помагам на ЦСКА да е първи.

- Имаше ли големи разминавания от очаквания ти за българския футбол и това, което видя като реалност?

- Това, което ме изненада е колко силов е футболът в България. Много повече контакти и твърди влизания, отколкото на другите места, на които съм играл. Но след като пострадах няколко пъти, аз си научих урока и мога да кажа, че вече съм адаптиран към футбола тук.

- С какво ти беше най-трудно да свикнеш в България?

- Както ви казах, едно от по-трудните неща за мен бяха ниските температури. Но най-тежко ми беше, че когато дойдох в България бях сам, защото на семейството ми се наложи да остане за кратко в Бразилия. Но когато жена ми и детето пристигнаха в България, нещата се подредиха. Всичко си дойде на мястото. Казах си, щом съпругата ми вече е тук, трябва да мисля само за футбол и да вдигна нивото, да покажа какво мога!

- Свикна ли с кухнята, липсва ли ти чураското, намери ли добри ресторанти тук?

- Не, нямах особен проблем с това. Когато дойдох, прекарвах много време с моя сънародник и треньор в щаба Дани Моралес, който ми показа много от хубавите места тук. Харесвам кухнята и ресторантите ви. Липсваше ми много телешкото месо, тъй като в Бразилия то е основна част от кухнята ни и е изключително качество. Но вече намерих точните места и мога да кажа, че и по тази линия вече всичко е наред.

- Чувстваш ли се звездата на А група?

- Не, не обръщам толкова внимание на тези неща. Обръщам внимание на това, което прави целият отбор. Вижте, аз не работя сам. Ако Каранга е вкарал гол, той не го е направил сам! Поздравленията са за целия отбор, който е създал положенията. Аз съм един състезател, но няма и да скрия, че обичам конкуренцията и съревнованието. И знам, че нашите конкуренти имат много добри футболисти. Не се имам обаче за „сеньор По-специален“. Успехите ни досега са резултат от работата на всички в ЦСКА, а не са моя персонална заслуга.

- Как чувстваш отношението на феновете на съперника към тима ти?

- Досега не съм имал никакви проблеми с феновете на другите отбори. Уважавам ги, но не им обръщам специално внимание. За мен са важни феновете на ЦСКА. Толкова са много, че понякога направо е страховито! Много са верни, колоритни. Страхотни са! Едва ли друг отбор в България има толкова много привърженици и е абсолютно удоволствие да играеш пред такава публика. Благодарение и на тях нивото на отбора е толкова високо.

- ЦСКА-София се стреми към титлата на България. Кои ще са основните ви конкуренти и как смяташ, че ще се развие тази битка в първенството?

- Вижда се, че конкуренцията е огромна и битката ще е до края на първенството. Лудогорец ни преследва здраво, но всичко е в нас. Ние държим съдбата си в ръце. И ако успеем да поддържаме това високо ниво и работим усърдно, ще постигнем целите си. Всъщност ние нямаме цели. Имаме само една-единствена цел и тя е шампионската титла в края на сезона!

- Наближава дербито, усети ли тръпката на тази битка вече?

- Чакам го с нетърпение! Постоянно говоря с жена ми за това. Тръпката в този мач е по-различна от всичко, с което съм се сблъсквал досега. Вкарах гол в този мач и изпитах емоцията от попадението. Феновете, тръпката по трибуните, невероятната атмосфера... Всичко това вдига адреналина на макс. Неслучайно питам постоянно в кой кръг е дербито и колко остава до него. Много е специален този мач. Той ми дава онова усещане, заради което играе един футболист. Дава ми тръпка, от която настръхвам, дори сега когато само говоря за дербито.

- След толкова силно представяне, трансфер в чужбина изглежда много реален. Как гледаш на големите първенства в Европа и къде би искал да играеш?

- Сега всичко, за което мисля и живея е ЦСКА. Всички мои цели са свързани с клуба. Честно - не мисля за трансфер. В главата ми се върти само това, което искам да постигна с настоящия си отбор. Господ е с мен и ми помага! И той ще ме насочи по кой път да поема в бъдеще. Но това, което искам в момента е да зарадвам всички в ЦСКА. Всички! От чистачите и готвачите на клуба до съотборниците ми и треньорите, защото благодарение на тези хора аз съм на това ниво. И мечтая, когато един ден си тръгна, да съм спечелил титлата с ЦСКА.

- Футболът в коя страна ти импонира най-много?

- Харесвам много Франция като държава и първенство. От малък мечтая един ден да играя в някой от най-силните шампионати в света. И да, ако това бъде Франция, ще съм най-щастлив.

- Струва ли Неймар 222 милиона евро?

- Разбира се, че струва толкова! Това дори не подлежи на коментар.

Снимка: Булфото