Вижте дъщерята на Иван и Александра

София Ласкин - дъщеря на Александра Сърчаджиева и Иван Ласкин, прави дебют в обществото на четири месеца. Прелестната госпожица се справи като професионална актриса по време на 15-минутната фотосесия, която й направи Дядо Щрак, както й се представи фоторепортерът Виктор Гилтяй. В София вече е влюбена и Люба - дъщерята на Иван от първия му брак.

- Иван и Александра, как се промени животът ви с появата на София Ласкин?

Александра: Коренно се промени. Стана още по-прекрасен, още по-смислен. След първата дъщеря на Иван - Люба, сега дойде и малката София - най-хубавото нещо на света. Тя е кротка, усмихната, лъчезарна.

- Доскоро смятахте Иван за най-прекрасното нещо, сега мина ли на заден план?

Александра: Сега имам две най-прекрасни неща - София и Иван.

Иван: Имах доста труден житейски преход. След развода започнах да търся новия си живот. Аз не мога да живея сам - чувствам се изключително беден и нещастен. И намерих това момиче. То доста дълго се дърпаше от мен и в един момент в Созопол Александра реши да ме приеме с всичките ми недостатъци. А те са: агресивност, лов, пиянства с ловци и приятели... Прие ме такъв, какъвто съм - идиотин, 12 г. по-голям от нея. Сега се опитвам да си гледам момичетата. Те са три - две дъщери и една жена. Доскоро имах баба, тя много ме обичаше. Но почина за съжаление и не можа да види това детенце. Оттук-нататък се надявам да имам още момичета, защото един истински мъж трябва да е баща на момичета.

- Иване, стреснахте ли се, когато разбрахте, че ще ставате баща за втори път?

- Беше доста стресиращо. Когато тестът за бременност на Александра показа 2 чертички, бяхме в Дряново. Качих се на колата, дълго карах из горите наоколо, за да възприема новината, навсякъде виждах чертички.

Александра: Хилеше се, махаше с ръка и викаше: "Мани, мани, мани..." Ние вече искахме това дете. София не се е появила случайно. Тя е чакана и зачената с любов. Смятам, че така трябва да се правят деца. А не: "Ами, мамо, случайно стана."

Иван: Баща ми се разведе с майка ми, когато бях на 7 г. След което изчезна, създаде друго семейство. И 30 г. по-късно се появи като рицар в моя живот, за което се радвам. Радвам се и за това, което ми се случва с Александра. И що се отнася до думата БАЩА, нека този, който сега чете това интервю, да се замисли какъв е.

Александра: Иван има прекрасен баща, независимо че са се раздели с майка му. Докато бях бременна, ми звънеше всеки ден да пита как съм, имам ли нужда от нещо. Откакто се появи София, не е спрял да се интересува, да я вижда.

- Как са разпределени родителските задължения при вас? Какви са ангажиментите на безотговорно артистичния на вид Иван?

Иван: Саше, не ме хвали много, защото никой няма да повярва.

Александра: Двамата с Иван се оправяме съвсем сами. И ако не е той да ми помага, сигурно досега да съм се хвърлила от балкона. Нямаме баби, нямаме си никого. Иван е поел всякакви отговорности - готви, пазарува, грижи се за София, къпе я, храни я. Когато се прибрах от болницата, той ми каза: "Сега, приготви ми едно шише с кърма и отиди да пиеш кафе." Много се радвам, че има желание да се грижи за детето. Виждала съм какво се случва в семействата на мои приятелки - в момента, в който се роди детето, мъжът си намира спешно работа, започва да живее в другата стая, да не се прибира... При нас, слава Богу, не е така. Иван живя десет дни в хола просто защото беше болен. Това бе единствената ни раздяла. Когато се прибрахме от болницата, той взе София, изкъпа я, облече я, нагласи я.

Иван: Това е вярно, но кого ще впечатлим? Не искам да ме изкарват ангел. Ситуацията ме притиска да съм такъв, нямам избор. На нас няма кой да ни помага и слава Богу, защото в природата е така. Щъркелите нямат баби и дядовци, гледат си сами рожбичките. Така е и по цивилизования свят.

- Александра, тази роля по-трудна ли е от другите?

- В началото е стряскащо, защото не знаеш дали се справяш. Всеки ден със София ми е толкова интересен. Не искам да се отделям от нея. Когато Иван се върне след представление, ми се сърди, че съм я изкъпала - той го прави всяка вечер. Прави й масаж, аз я нахранвам, после я взема до него в спалнята, гушка я. Когато се доближа, той започва да ми ръмжи като животно. Много е грижовен.

Иван: Стига ме хвали, бе!

Александра: Аз, слава Богу, случих на мъж, другите да му мислят.