Дъщерята на Стоянка Мутафова: Мамо, не ти казвам сбогом, защото ще се видим пак

Една година от кончината на голямата актриса

Стоянка Мутафова си отиде от житейската сцена на 6 декември преди година. Но никога няма да си отиде от истинската си сцена - театралната. Не научи, че Стефан Данаилов я е “изпреварил” по пътя с няколко дни, а тя го последва 3 дни преди рождения му ден.

Днес (5.12.) най-близките ѝ я почитат на гроба ѝ на Централните софийски гробища, където почива до любимия си съпруг Нейчо Попов, който пък утре, на имения си ден Никулден, ще бъде обявен посмъртно за почетен гражданин на родния си град Бургас. (Ако някой почитател пожелае да положи цвете, гробът е на първата алея вляво срещу сградата, в която се прощаваме с близките си. Може да си спомним за нея и пред паметната плоча на дома ѝ на ул. “Люботрън” 96 в кв. “Лозенец” - б. р.). Както при повечето подобни възпоминания в това пандемично време, и този път COVID-19 ще попречи пред таланта ѝ да “ръкопляскат” заедно зрителите от препълнен салон, както винаги е било щом тя е на сцената.

Голямата актриса не беше забравена през тази тъжна година. В Сатиричния театър вече има стол на нейното име. “Това е жест, но е скромен, а Стояна е сред основателите на трупата - убеден е нейният личен менажер Евгени Боянов. - Смятам, че трябва да има награда на нейно име. Нека се връчва на 5 години веднъж, но наистина да бъде отличие, равно на сатиричен “Оскар”.”

Когато през лятото паднаха някои противоепидемични забрани, Муки представи в няколко града новото допълнено издание на книгата си “Добър вечер, столетие мое”, което се търси много. Защото тя е истинска и искрена пред живота и изкуството на майка си.

Мария Грубешлиева издаде подписан от нея некролог, събрал голямата непрежалима загуба: “Преживях най-тежката година в живота си - първата година без теб. Никой не умира на земята, докато живее в сърцата на тези, които остават. Не ти казвам сбогом, защото ще се видим пак... Някъде... Някога...”

Скръбта ѝ споделя и Боянов. Двамата написаха: “Живота си достойно щом преминеш ти, спокоен ще си в сетния си час. Животът се измерва не с годините, а с дирята, оставена след нас”.

Заедно с Боянов Муки работи по

идеята да се направи

паметник на

Стоянка Мутафова

Това би било добре да се случи в навечерието на 100-годишнината, която е след малко повече от година. Обмислят се два варианта - или на бул. “Витоша”, или на Централните гробища, близо до мястото на вечния ѝ покой. “Хората идват тук нажалени, изпратили близки... Един паметник на голямата комичка би ги накарал да се усмихнат, припомняйки си какво стихийно бедствие беше на сцената. Би била за тях слънчев лъч”, защитава този вариант Боянов.

Стоянка Мутафова почина във Военна болница два месеца преди 98-годишнината си. (Диагнозата е възпалена жлъчка, довела до некроза на целия мехур, и като следствие сепсис, тежка пневмония и некрози по краката - б.р.). Така се сбъдна най-лошото ѝ предчувствие - че ще си отиде точно на 97 години! Фиксацията й идва от факта, че майка й, за която тя се грижи предано до края на дните ѝ, умира точно на тази възраст, и то след лошо падане. В лични разговори Стояна е признавала, че се страхува от това число, направо го мрази, че все още пред очите ѝ е жизнената и интелигентна майка, която внезапно угасва. (Баща ѝ - известният интелектуалец Константин Мутафов, умира много млад - б.а.) Екатерина Мутафова е една от най-образованите жени за времето си. Завършва история в Софийския университет, владее френски и латински. Почти до края на дните си дава частни уроци по пиано и езици.

Стояна

се оказа по-добра

пророчица от Ванга, на която за разлика от много свои колеги не вярва. “Просто беше една неука, но много хитра жена, която знаеше как да манипулира хората. Нищо не ми позна, ама нищо! Пълни глупости изговори. Каза ми, че имам син и зачака няколко секунди, явно да потвърдя. Аз си мълчах. По това време вече беше родена дъщеря ми Муки. Тя дори не разбра, че Стоянка Мутафова е при нея, чак на края на срещата каза: “Ама това ти ли си, мари?” Ами аз съм ами, нали си голяма проницателка?! Никакъв контакт не направи с мен. Тя просто налучкваше някои неща, един по-образован и начетен човек веднага би я хванал. Но в крайна сметка всеки избира да вярва или не - човек понякога не е лошо да си мисли, че съдбата му е писана някъде горе”, спомня си Мутафова.

Във филма на Рангел Вълчанов “Бягство в Ропотамо” Стоянка Мутафова играе ролята на циганка, която врачува по морето. Седи на плажа и предсказва. В един момент камерата я дава в едър план и тя казва: - Слушай, ма! Ти си Стоянка Мутафова, ма... - Верно е. Много познаваш - отговаря истинската Мутафова в едър план в следващия кадър (тя е и клиентката - б.р.). - Познавам! Че живееш 95 години... Пустата му врачка не позна с 2 г...”

Стояна

често се шегува,

че цифрата 100 ѝ се

вижда леко комична

“Ама, моля ви се, виждала съм какво представляват хора на тази възраст. Не знам дали бих искала да изглеждам като тях”, твърди Мутафова. Тя не съжалява за нищо. Понякога обаче се чуди какво би станало, ако се беше отдала на любимата си археология. “Някога се отнасях подигравателно към баща ми, който ме убеждаваше, че това е моето призвание - да копая делви и черепчета. Той ми казваше: “Ще попадаш на неочаквани светове”. И беше прав. И винаги, когато ме е било яд на театъра, съм си мислила: “Боже, защо не съм някъде, където мога да открия нов град.”

“Много пъти съм си задавала въпроса: Ако има рай (и ако Бог ми е простил всичките щуротии и аз отида в рая), знам, че ще срещна и Нейчо, и Роберт (двама от нейните съпрузи - б.р.). Каква ще бъде тя?!? Айде, викам си, не мисли за това ма, Стояно! Никъде не е лесно. И в рая няма да е лесно”, споделя с близки в последните си дни Мутафова.

За нея

Кажем ли Стоянка Мутафова, разбираме Сатирата. Кажем ли Сатирата, разбираме Стоянка Мутафова. Тя е първата дама на българския смях. Тя е сред групата актьори, командировани от Народния, за да създадат нов театър - Сатиричния. Това става през 1957 г. Мутафова играе на сцената му до 1991 г. След това гастролира там. Изключителна популярност ѝ носи творческият тандем с Георги Парцалев.. “Стояна е най-шантавата жена, която познавам. Дарбата, проклетията и енергията ѝ нямат свършване!”, казваше за нея нейният колега, приятел и съсед Георги Калоянчев.

По-известните ѝ роли през годините са в пиесите: “12-те стола”, “Михал Мишкоед”, “Ревизор”, “Тартюф”, “Смъртта на Тарелкин”, “Големанов”, “Януари”, “Игра на котки”, “Г-жа министершата”, “Кошници”, “Вчерашни целувки”, “Квартет” и др.

В киното дебютира през 1956 г. с епизодична роля в “Точка първа”. Тя е първата българска актриса, снимала се гола - в “Привързаният балон” (1967). Играе още в “Бялата стая”, “Специалист по всичко”, “Кит”, “Бягство в Ропотамо”, “Топло” и др.