Златната Стилияна пребоядиса синьото в зелено - шампионка от корема на мама

На 15 г. владее 4 езика, обича да рисува и танцува. Мечтае да стане актриса

Шампионският й дух се заражда още в корема на майка й. Още преди да се роди, “чува” подхвърлянето на уреди и е пленена от магията на художествената гимнастика...

Тя е Стилияна Николова - най-новото златно момиче на България.

2020 г. - лъчезарна девойка пее с гордост химна на България. Пее и грее - показват го и усмивката, и очите ѝ, докато българското знаме се издига над другите в нейна чест. И то във времена, в които и спортът е под сериозна заплаха. Във времена, в които много деца на нейната възраст дори не могат да спортуват. Във времена, в които българите имаха нужда от положителна енергия, каквато често може да подари само спортът.

Е, българите получиха положителна новина. Подари им я 15-годишната Стилияна Николова, която стана шампионка на европейското първенство по художествена гимнастика в Киев при девойките. Нещо, което

българка не бе

постигала от 25 г.

За последно евротитла в индивидуалната надпревара извоюва Теодора Александрова през 1995 г., когато става шампионка в многобоя и във финала на обръч. В края на предизвикателната 2020 г. Стилияна Николова спечели златен медал на лента и сребърен на топка. Друга талантлива 15-годишна българка - Ева Брезалиева, взе бронз на въже.

Златната Стилияна е дъщеря на големи спортисти. Майка ѝ Паулина Николова е бивша националка по художествена гимнастика, световна шампионка с ансамбъла на България, воден от Нешка Робева - през 1983 г. в Страсбург и през 1985 г. във Валядолид. Баща ѝ е Илия Дяков, който е в състава на националния отбор по футбол за световното в Мексико през 1986 г. - бивш футболист на “Добруджа”, шампион на България с ЦСКА и вицешампион със “Славия”.

Колко амбициозна е дъщеря ѝ, дори майка ѝ Паулина разбира в пълнота миналата година на световното първенство за девойки в Москва: “Стили не се представи в най-добра светлина. За мен такива състезания и уроците от тях винаги са били важна част от бъдещите успехи. Но историята е друга. След състезанието майките се бяхме събрали на трибуните и гледахме награждаването. Стили ми стоеше в скута. Всички златни медали бяха за Русия. В индивидуалното - на лента, бухалки, топка, въже и отборно, както и в двете съчетания и многобоя при ансамблите. Гледахме как най-високо се вдига знамето в бяло-синьо-червено. В част от разговора се обърнах към друга майка и ѝ казах: “Ех, по наше време беше същото, но синьото беше зелено.” В този момент, както си седеше в скута ми, Стили се обърна към мен:

“Мамо, дай ми

малко време и ще

го пребоядисам

в зелено...”.

Година и половина по-късно Стилияна изпя “Мила Родино” с бляскави очи, вперени към бяло-зелено-червеното знаме и бъдещето.

Паулина и Илия имат 3 деца - по-големите Денис и Паола и най-малката Стилияна. През 1993 г. след второто си майчинство световната шампионка Паулина Николова е съкратена и остава без работа. Получава предложение да стане треньор в Египет. Илия прекратява кариерата си и се впуска в предизвикателството със своя най-верен съотборник - съпругата си. Заедно с двете си деца - на 4 и 3 години, заминават за Египет. В началото с идея за временна работа. Паулина получава договор за 2 години. А онази временна възможност трае вече 27 години... За да се роди в Египет и своеобразната приказка за една българска принцеса на художествената гимнастика.

И с днешна дата Паулина е треньор по художествена гимнастика в клуб “Ню Гиза”. Илия е треньор в детско-юношеската школа на футболния “Ню Гиза”.

2005 г. - на бял свят се появява една истинска българка, па макар и в Кайро. Тя расте и е възпитавана с идеята, че да си българин, е призвание и състояние на духа, неподвластно на граници и местоположение. Това е началото на историята за златното момиче - шампионка още в корема на майка си и носеща гордо и навсякъде името на баща си - СтИЛИЯна.

“По време на бременността не спирах да работя.

От залата тръгнах

за родилния дом

После си останах вкъщи само месец. Стили си растеше в залата. Беше около какичките. Бухалки и различни уреди падаха около нея. Докато самата тя не започна да си играе с тях и да се забавлява, каквото всъщност прави и досега”, разказа пред “24 часа” от Египет щастливата майка Паулина Николова.

“Първият ми спомен от залата е, когато съм била на 4 г. Играех си с лентата. Врях се постоянно между големите. Не знам кога реших, че искам да стана гимнастичка, то си дойде от само себе си. Тръгнах по пътя си и започнах да се състезавам”, разказва Стилияна. А пътят ѝ е ясен, макар да е ходила и на стадиона при баща си. “По едно време даже

ходих да тренирам

футбол”,

допълва тя. Но изборът на топка е предопределен - онази за художествена гимнастика.

“Стили беше на 5-6 г., когато се яви на първия си турнир. И

спечели златото.

Но ѝ забраниха

да се състезава,

защото е чужденка

Напълно сходна беше и ситуацията с по-голямата ни дъщеря. Паола също имаше изключителни заложби. Тренираше при мен. Но тогава заради работата и ангажиментите нямахме възможност да пътуваме с нея до България и за международни състезания. Когато Стили беше на 5 г., Паола започна да се занимава с нея в залата. Впоследствие се редувахме - която от нас можеше, пътуваше със Стили, другата оставаше в залата в Египет”, споделя Паулина.

“Първото ми международно състезание беше в Пазарджик. Бях на 7 г. От клуб “Елит” (Велико Търново) ни предложиха да играя за тях, защото съм им направила впечатление на турнира. И започнах да се състезавам. След 2014 г. започнаха и по-сериозните състезания. През октомври 2018 г. ме избраха в националния отбор след тестуване. След като играхме, събраха всички треньори и съобщаваха кой е приет. Бях много щастлива”, разказва Стилияна.

Признателна е на своята треньорка в националния отбор за девойки Валентина Иванова, а за най-първите си стъпки е благодарна на сестра си, която я тренира от малка, и на мама, която винаги дава напътствия.

“Влязла” в залата в Кайро още преди да се роди, Стили продължава пътя си, живеейки в залата - вече на “Раковски” в София.

Семейството ѝ е

в Египет, тя -

в България

Заради пандемията от коронавирус не се бяха виждали 9 месеца, преди да им занесе усмивката и медалите си от европейското в Киев, веднага след края на първенството.

“Тези 9 месеца бяха най-тежкият ми период досега. Толкова дълго не можех да виждам семейството си”, споделя Стилияна.

А златният ѝ медал е още по-ценен - освен много заслужен, си е и изстрадан. Самата шампионка е сред хората, които не са подминати от коронавируса. Заразяването нарушава подготовката ѝ. По време на карантината и изолацията тренира сама в стаята си, но всички знаят, че това изобщо не е същото. Връща се в залата на 6 ноември. Двайсетина дни по-късно печели златен медал на лента и сребърен на топка на европейското първенство.

“Искам да изразя своята най-искрена благодарност към Българската федерация по художествена гимнастика за грижите през този период. Стили беше затворена в една стаичка, а госпожа 

Илияна Раева

ѝ се е обаждала

всеки ден, 

изпращала ѝ 

плодове, ядки

Оказвала ѝ е пълна подкрепа - и морално, и физически. В такъв момент, в който родителите на едно дете са далече и нямат никаква възможност да бъдат до него, да намериш грижи и отношение като от второ семейство, си е наистина безценно”, каза Паулина.

Мама решава да не гледа на живо съчетанията на дъщеря си на европейското в Украйна. “Не гледах умишлено, защото нервите ми не издържат. Водила съм националния отбор на Египет на младежки олимпийски игри, където завършихме на второ място, ходили сме на световни първенства, но такова притеснение като изживяното покрай участието на Стилияна на световното първенство миналата година, просто няма. Не съм се притеснявала изобщо и като аз бях в ансамбъла на България, такова напрежение не съм изпитвала и преди световните ни титли през 1983 и 1985 г. Тогава просто излизаш с мисълта, че си подготвена, и усещаш радостта от самото съчетание. Минаха толкова години, но онова чувство не се забравя. Сега, когато играе Стили, наистина нервите ми не издържат”, споделя още Паулина.

Е, разбира се, на запис веднага са изгледани всички съчетания на дъщеря ѝ в Киев. А след новината за европейската титла за безкрайно щастливите родители следва най-логичното: “И аз, и баща ѝ се разплакахме.”

Стили описва нещата до качването ѝ на най-високата стълбичка на европейското първенство, сякаш ѝ е било много по-лесно: “Забавлявах се и си сбъднах мечтата!”. Просто си мечтаела да изпее българския химн. А дали следващата мечта не е да е световна шампионка за жени като мама? “Може би. Имам много мечти. Ще продължа да се забавлявам и да ги преследвам!”

“Много сме си говорили вкъщи за годините, в които се състезавах аз, за световните ни титли с ансамбъла. И няма да забравя думите ѝ от един наш диалог преди време: “Мамо, винаги съм ти се чудила - как световна шампионка може да си живее така, да си бъде сякаш е обикновен човек?” Тогава ѝ казах: “И какво, като съм световна шампионка, аз съм си нормален човек.” И сега, когато се прибра след европейската титла, направо ме изуми. Дойде при мен и ми каза: “Мамо, разбрах те, и какво, като съм европейска шампионка, аз съм си нормален човек”, споделя още Паулина.

“Имах чувството, че да си със световната тила е неземен успех. Велик шампион! Но сега наистина осъзнах, че човек не се променя от един успех. И не трябва да се променя. Ето, абсолютно същата Стилияна съм си”, казва с усмивка по темата най-новото златно момиче на българската художествена гимнастика.

А как едно дете, родено и отраснало в Египет, може да излъчва българското със сърцето си и да разплаква сънародници, докато пее химна с плам? “Ние вкъщи си говорим само на български, гледаме българска телевизия. Аз съм си българка и винаги съм искала да печеля медали за България.”

Гимнастичката, която харесва най-много, също е българка. При това само с 5 г. по-голяма от нея и настояща най-добра състезателка в националния ни отбор за жени.

“Любимата ми

гимнастичка е

Боряна Калейн”,

казва Стили - българско момиче с родители български шампиони с български идоли и с български мечти.

Стилияна се развива и извън спорта. Доскоро учи в руско училище, а откакто е в София - в училището на "Раковски". На 15 г. вече владее 4 езика - български, руски, английски и арабски.

“Обичам да рисувам, това ми е любимо хоби. Много обичам танците. Мечтая един ден да стана актриса”, разкрива още пред “24 часа” Стили. А като гледаме как преследва мечтите си, след кариерата ѝ в художествената гимнастика очевидно ще има и разкази за актрисата Стилияна Николова...