Двама студенти от НАТФИЗ си поделиха стипендия “Стефан Данаилов”

Разговор с Елеонора Иванова и Боян Фърцов

“Не успяхме да дадем стипендията на името на Стефан Данаилов на Деня на будителите, нито в деня на годишнината от кончината му, но може би на рождения му ден 9 декември стана по-добре”, каза Росица Обрешкова - племенница на големия актьор. Тя допълни, че според статута се награждава един студент, но журито не е могло да се спре само на едно име при толкова силни постановки в Учебния театър.

Първите, които ще се възползват от помощта от името на Мастъра, са четвъртокурсниците в НАТФИЗ Елеонора Иванова - ученичка на проф. Ивайло Христов, и Боян Фърцов от класа на проф. Пламен Марков.

Те са отличени от комисия от техни състуденти, оглавявана от голямата актриса Силвия Лулчева. Стипендията на Ламбо е учредена от фестивала “Сцена на кръстопът” - Пловдив, който е основан по идея на големия актьор. Церемонията символично се състоя в гримьорната му в Народния театър.

И пред 2-ма души

да е, трябва да се

играе всеотдайно

Това отличие отваря врати за младите, убеден е стипендиантът

- Г-н Фърцов, напоследък нашумявате с ролята на четник на Ботев в новия филм на Максим Генчев. Сега взехте и стипендия “Данаилов”...

- Чак да нашумявам... Вече има заснет материал, чакаме пролетта да продължим.

- Вашият герой Георги Апостолов дълго ли ще живее на екрана?

- Той е сред падналите за Отечеството жертви. Смъртта му е красива като цел, с идеята, която той носи за тази смърт. Бленувана смърт, ако може така да кажа.

- Вие се възпитаник на Варненската школа. Сега, когато сте студент в НАТФИЗ, усещата ли се на място в театъра?

- Да, усещам една топлина в театъра. Необяснимо е. Хората, които се занимаваме с изкуство - не говоря само за артистите, тази топлина привлича, но и хората, с които общуваме. За нас се говори, че сме затворен кръг, но това е така, защото намираме общ език. Изпитвах трудност с общуването с мои връстници, преди да вляза в школата “Златното ключе”, в театъра... Мен ме вълнуваше едно - тях съвсем друго, липсваше пресечната точка.

- Драма или комедия - накъде клоните?

- О, не мога да кажа. Велко Кънев, светла му памет, е казал, че най-трудното нещо в театъра е да разсмееш публиката. Така че двете са много различни неща и като жанр, и като търсене и емоция. Като кандидатствах и късметът изигра своята роля, че приемаха класове тези двама професори (Пламен Марков и Ивайло Христов - б.а.), които много харесвам и уважавам. Всяко едно нещо, което ми се изправи на пътя, го приемам и се впускам в предизвикателството. Наскоро ми попадна един израз на алпинистите, които изкачват Еверест. Като ги питат защо изкачват Еверест, те отговарят: “Защото е там”.

- Да се върнем към повода за това интервю, макар че вече ни давате още поводи за нови разговори - как оценявате факта, че сте единият от първите носители на стипендия “Данаилов”? Надявахте ли се на нея?

- Изобщо не се надявах, защото не знаех, че има такава стипендия. Никога не съм и подозирал, че някой ни пресява. Когато научих от Росица Обрешкова (племенницата на професора - б.а.), изпитах смесени чувства - и на изненада, и на радост. Надявам се тази стипендия да отключи врати за студентите в НАТФИЗ. Актьор не се става в академията, а след като излезеш от нея. Когато те погълне светът на театъра и киното, но трябва да ти се отворят възможности.

- Познавате ли Елеонора Иванова, с която си делите стипендията?

- Разбира се. Много талантливо момиче, добра актриса. Има огромна харизма на сцената. Симпатично момиче.

- Вас за коя роля ви отличиха?

- Не знам. Играя в пиесата “Вечерята” от Херман Кох, постановка на моя професор в театър “София”. Влязох и в режисирания от неговата ученичка Елица Йовчева спектакъл “Кукли сме ние”. Може би за някоя от тези роли, а защо не и за двете?

- Какво ви липсва в тази обстановка?

- В момента репетирам в дипломни работи за НАТФИЗ. Липсва ми публиката, която е в театъра, но човек трябва да играе еднакво всеотдайно и пред двама, и пред 2000 зрители.

- Какво ви се играе?

- Гледам да се съсредоточавам върху това, което в момента правя, защото за мен е важно да влагаш много енергия в едно нещо, отколкото да се разпиляваш. Да се върнем към този Еверест, който споменахме. За мен всяка една роля е един Еверест. Не казвам “тази роля е едно малко хълмче” - всяко едно нещо трябва да е важно и покорено. Трябва да се чувстваш удобно на сцената. Тя е място, което лесно може да те изхвърли. Избутва те и все едно ти казва, че мястото ти не е там.

- Как оцелява един студент?

- Трудно. Но аз много се радвам, че до мен е майка ми, която в нито един момент не ми е казала: “Откажи се, какъв е смисълът...”.

Елеонора Иванова:

Всичко е

толкова

чупливо

сега!

Малка съм за героиня на Бекет, казва 22-годишната актриса

- Нори (така приятелите наричат 22-годишната Елеонора Иванова), не може да се отрече, че стипендия на името на Стефан Данаилов, и то първа такава, едновременно радва и задължава.

- Не бих казала, че задължава, но нейният носител трябва да стане по-отговорен при изявите си и на сцената, и в живота. Усещам, че при всяка поява на сцената трябва да се представям на все по-високо ниво. Щастлива съм, че трудът ми е бил оценен, и то от колеги от академията (в журито влизат и двама студенти - б.а.). А една такава стипендия е начин да се стимулират младите артисти.

- “Съперникът” ви Боян Фърцов, с когото си поделяте стипендията, се изказа много ласкаво за вашите изяви. Вие как го оценявате?

- Боян е в много силния клас на проф. Пламен Марков. Различните преподаватели подготвят студентите си по свой начин, според своите разбирания за театралното изкуство и присъствието на сцената. Затова и тези колеги играят различно, но много интересно. Боян е достоен “съперник”.

- А вас какво ви учи проф. Ивайло Христов?

- На първо място бих искала да кажа, че бях много щастлива от първия ден, щастлива съм и до днес, че съм в класа на проф. Ивайло Христов. Един прекрасен клас! Това си е направо късмет! Той ни учи на много неща - не само за актьорската професия, но и за живота. Какви хора да сме.

Човек трябва да е добър

и достоен и това е

най-ценното знание,

казва ни той. Професорът е опора за целия клас.

- В момента времето е трудно за актьорски изяви, но имате ли ангажименти и вие, и вашите състуденти?

- Да, много от нас вече са се снимали във филми, направили са дебют на професионална сцена. Това са хора, които се развиват и се борят, търсят смисъл и вдъхновение, целеустремени са.

- На този пандемичен фон все пак да ви попитам дали имате оферти от театри, от продукции?

- Това е въпрос, на който малцина от нас имат сигурен отговор. Може да се каже, че в НАТФИЗ преживях и много трудни, но и много приятни моменти. Благодарна съм на начина, по който всичко се случва. И аз съм в очакване накъде ще отиде светът, ако мога да си послужа с това клише, но наистина не знаем накъде ще тръгне той. Както е казал великият Джон Ленън: “Животът е това, което се случва, докато човек си прави планове”.

- Участвате в пиеса, наречена “Отровата на любовта”. Каква е любовта за вас - горчива, сладка...

- Просто трябва да има любов.

- А какво ви насочи към актьорската професия?

- Завършила съм испанска гимназия. Била към част от различни театрални колективи и школи. Да открия пътя си към театъра и киното - запален киноман съм, особено ми помогна научено от Ралица Паскалева и Зафир Раджаб в школата на Башар Рахал, които ме накараха да видя магията на изкуството, да повярвам в себе си. Родителите ми безусловно ме подкрепят и са винаги до мен. Чуваме се всяка вечер с тях.

- Какво си пожелавате за новата 2021 г.?

- Да се забавлявам и да не се вземам твърде на сериозно.

Всичко е толкова

чупливо

в днешно време...

И, разбира, всички да са здрави.

- Къде играете в момента?

- Дипломният ни спектакъл “Пътят към ада” е постановка на Ованес Торосян - ние го поканихме, а да се работи с него е интересен и различен процес. В Театър 199 играя в постановката на моя професор “Времето е спряло” - започнах уж по заместване.

- Мечтана роля?

- Смело казвам - Уини от “Щастливи дни” на Бекет. Играх в един откъс и тогава проф. Христов ми каза: “Всичко хубаво, моето момиче, но още си много малка”. Ще изчакам да порасна за тази роля.