65 години се навършиха на 9 декември от кончината на Адриана Будевска, една от основоположниците на професионалния театър в България и сред най-големите наши изпълнителки на трагични роли. На 13 декември пък се навършиха 142 години от рождението й.
Будевска е родена в Добрич. Завършва гимназия във Варна. Когато е само на 17 години, по настояване на близките си, се явява на конкурс, обявен от Министерството на просвещението, което отпуска четири стипендии за драматично изкуство в чужбина - в Москва и в Прага. Явява се без никаква подготовка и страшно притеснена, но така изиграва една сценка от комедията "Женитба" на Гогол, че цялото жури започва да се смее. А това не са случайни хора. Председател на журито е Иван Вазов, а негови членове - маститите професори Иван Шишманов и Иван Мърквичка.
Адриана Будевска и Гено Киров печелят конкурса и заминават да се учат в Императорското театрално училище в Москва - Малий театър при прочутия режисьор Александър Ленски. Там Будевска общува с неотразимата Мария Емолова - най-великата руска актриса на XIX век, запознава се и със самия Чехов. Предлагат й да остане в Москва, но тя смята за свой дълг да се върне в София и заедно с Кръстьо Сарафов и Вяра Игнатиева поставя началото на професионалния театър у нас.
На сцената на Народния театър играе от 1906 до 1926 г. в над сто роли. Превъплъщава се еднакво успешно и в Рада от "Под игото", и в Костанда от "Свекърва", и в лейди Макбет, Дездемона и Офелия на Шекспир, и в библейските Юдит и Далида. Освен тях изпълнява роли от Островски, Гогол, Чехов, Молие, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Пейо Яворов, Кирил Христов. Театралните критици я признават за "най-забележителната българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски актриси". Сравняват я с французойката Сара Бернар и с италианката Елеонора Дузе.
И изведнъж през 1926 г.
я уволняват. Какво се случва?
Има няколко версии за уволнението й. Официалната е, че забравя текста си по време на представление. Другата версия е, че била ексцентрична. Има се предвид, че на премиерата на драмата "Далила" от Владимир Мусаков дръзва да се появи в тоалет, който според нейните завистнички е по-подходящ за лека жена в публичен дом. Изключително красива, царствена и в същото време сексапилна, Адриана наистина се повява на сцената в прозрачен костюм, обсипан с бели и черни перли и аквамарини, а на главата си носи перлена диадема във вид на корона. Тази вечер тя играе така, че и най-заклетите й критици са принудени да признаят в рецензиите си, че е блестяща. Но нито тя, нито публиката знае, че е в много тежка депресия след смъртта на мъжа си - актьора Христо Ганчев, и 4-годишнита си дъщеричка Галя.
Мара Белчева, която
вече е научила трагичната
новина, изпада в ужас
как да й съобщи, че Христо е починал, бурно я прегръща и започва неудържимо да плаче...
Адриана и Христо се запознават през 1903 г. Тя току-що се е завърнала от Москва, а той, също руски възпитаник, играе в различни частни трупи. Често сменя театрите, понеже вече има славата на вечно недоволен и сърдит на посредствеността актьор, който не се съгласява на никакви творчески компромиси. Адриана е същата по характер и затова се обикват веднага и скоро създават семейство, което е пример за уникално разбирателство между двама големи творци. Двамата репетират заедно новите си роли, а той е най-строгият й критик. Разправят, че я карал с дни да повтаря: "Обичам те!", докато открие най-вярната интонация.
Една година след сватбата им Адриана получава страстно обяснение в любов от един неин почитател. От 28 август до 27 септември, 1908 г. трупата на Народния театър е на гастрол в Македония с пет постановки, между които е "Дамата с камелиите" от Александър Дюма-син. Будевска играе Маргарита Готие толкова вдъхновено, че цялата публика плаче, докато я слушат от сцената. Изведнъж, след края на спектакъла в Битоля, при нея изтичва на сцената един младеж и пада в краката й.
"Кажете, Адриана, имате
ли враг. Ако имате, искам
да го намеря, където
и да е, и да го заколя",
крещи той, прегръщайки нозете й. За разлика от останалите актьори, които гледат с ужас обезумелия младеж, Адриана го милва по косите и го успокоява: "Мили момко, ще ме направиш безкрайно по-щастлива, ако вместо да убиваш, извршиш едно добро дело. Пиши ми в София, като го сториш, и аз няма да те забравя никога!". След което му дава чантичката си за спомен.
Драматургът Владимир Мусаков разказва в спомените си, че веднъж в София, по време на антракт, един млад и блед мъж хваща Будевска за рамото, а в другата си ръка държи изящно изработен малък пистолет, на чията дървена дръжка е инкрустирана буквата "А". Охраната на театъра се нахвърля върху него, но актрисата ги спира и обяснява на присъстващите, че момъкът е от Битоля и само иска да й подари за спомен пистолета.
Три месеца след смъртта на съпруга й Христо Ганчев, Будевска, която вече е майка на две момчета, ражда момиченце - Галя, което умира само след няколко месеца. Тогава играе Далила и записва в дневника си: "Когато съдбата ми изпрати най-големите страдания, на сцената трябва да се претворявам в кокетки или роли, които не отговарят на душевното ми състояние - Далила, Галатея, баронесата от "Адам, Ева и змията" и други. Личното страдание в моя живот ми помагаше да разбера героините си".
Будевска е седмото, най-малкото дете в рядко интересно семейство. Нейна баба е прочутата в Тревненския край баба Буда - ербап жена, за която има дори пословици. Турците съсичат мъжа й и тогава единият й син - Кънчо Будевски, "буен като ат и силен като Карли Марко", забягва в Добруджа. Там отвлича и се жени за красивата Василка - "кипра като самодива", щерка на легендарния Чакър Ангел и полугъркинята Янула.
Дъщеря им Адриана се ражда в Добрич. "Като малка всичките ми роднини ме молеха да им представям нещо като на сцена. Любимата им тема беше "Пепеляшка", защото всички плачеха - и малки, и големи, когато куклата ревеше от безмилостния бой на мащехата", разказва след години актрисата.
Третата версия за
изгонването й от Народния театър
е - заради убежденията й
и гражданската й позиция,
която смело изразява в печата. Правнукът й - режисьорът Ганчо Будевски, има и своя версия. Според него, режисьорът Николай Масалитинов, който иначе говори със суперлативи за Будевска, искал да прокара една нова психологическа школа в българския театър и смятал, че трябва да се освободи от онези, които най-грубо казано, не му вършат работа.
"Останах без криле, без дух, без красота, слънце и въздух", пише в дневника си актрисата дни след като е уволнена от Народния театър.
Заедно с нея е прогонен и Васил Кирков, ненадминатият български Хамлет. Разправят, че когато излиза в паузите между отделните действия, често пъти трябвало да сменя ризата си, прогизнала от пролятата пот. След пенсионирането му се поболява и умира на 61 години. Адриана Будевска казва на поклонението му: "Напусна ни, защото тук беше студено и страшно, по-страшно, отколкото в студената и влажна земя. Той беше светец в изкуството си и му служеше с цялото си същество".
Повече от 10 години,
в разцвета на творческите си сили,
Будевска стои извън сцената.
Десет години страдания след раздялата с публиката. Овациите не са суета, а жизнена необходимост. И когато те забравят, чувствата са неописуеми.
Накрая, унизена и съсипана, поема тежкия път на изгнанието със скътани до сърцето семена от латинка - любимото й цвете в градинката й в Добрич. Най-напред отива в Цариград при брат си Ганчо, койтот има пиротехническа фабрика. Нейни близки разказват, че за да не притеснява никого, не се оплаква от съдбата си, но понякога нощем я чуват да вие от мъка като куче в градината.
Скоро я връхлита още едно нещастие - най-големият й син Гани, студент по химия в Италия, е убит при престрелка в Торино. Гани е с леви убеждения, участва в антифашисткото движение и затова е следен от полицията. Заради леви убеждения е преследван и по-малкият й син - Вили Ганчев, дори срещу него завеждат съдебен процес, но той успява да избяга чак в Южна Америка. Съсипана от мъка и от клюките в обществото, на 20 август, 1937 г. Будевска заминава за Аржентина, при сина си Вили, който вече е един от най-добрите пилоти на самолети там.
Будевска говори свободно английски и есперанто, но в Аржентина учи и испански, за да може да ходи на театър и да общува с тамошните си колеги. Тя е заобиколена от грижите за син, снаха и внуци, но носталгия я мъчи денонощно и затова след 11 години приема с безкрайна радост личната покана на тогавашния министър-председател Георги Димитров да се върне в родината. Оказва се, че Димитров е неин възторжен почитател още от младини.
На 22 юни,
1948 г. Будевска стъпва
отново на родна земя.
Не е забравила, разбира се, че е изгонена от Народния, но не може да измени на България: "Аз нося в душата си много следи и белези от раните, нанесени ми от стария свят, от стария живот. Преживях много изпитания, но в най-тежките дни от моя живот аз живях с моята родина, с нейния трудолюбов и надарен народ", казва Будевска.
Там, в далечна Аржентина, тя пише и стихотворението си - "Песента на добруджанеца", посветено на родния Добрич и неговите хора. То започва така:
Безстрашен, горд, обхождам голите чукари
в сърцата на вразите ни, студени по душа.
Спокойно чакаме часа ни да удари,
да благославяме часа, когато стъпим в нашата земя.
Ех, вий врази, които тъй безмилостно убихте
в засада мойте братя, мойта вяра, чистота,
помислихте в заблудата, че стрихте
духа на племето на родната страна?
Когато стъпва на родна земя, всички ахват: времето не е изличило хубостта й. На летището пръв я притиска до гърдите си Кръстьо Сарафов, по лицата и на двамата текат сълзи.
На 20 февруари, 1949 г. тържествено отбелязват в Народния театър нейната 70-годишнина и й връчват златен орден и златен пръстен за изкуство. А после в нейна чест Георги Димитров дава разкошна вечеря в бившия царски дворец Врана.
Сега в Буенос Айрес
живеят внуците на Будевска
- Адриана и Гилермо и правнуците - Алехандра, Адриан, Айлин и Федерико. Гилермо Ганчев се пенсионира като бригаден генерал от аржентинската полиция и на няколко пъти идва в България.
Когато знаменитата Адриана напуска Аржентина през 1948 г., цялата българска общност се изсипва на пристанището да изпрати видната си сънародничка. раздялата е мъчителна. Почитатели и приятели на Будевска си дават сметка, че повече едва ли ще я видят.
Адриана Будевска си отива от този свят на 9 декември, 1955 година в София. На нейно име днес е наречен драматичния театър в Бурас.
Коментари (0)
Вашият коментар