Марио Николов превръща българските музиканти по света в репортери на БНТ

Водещият на “Вечната музика” е едновременно певец, режисьор и продуцент

Телевизионно предаване за класическа музика и джаз, т.е. некомерсиална музика, което издържа вече трети сезон, увеличавайки постепенно аудиторията си и провеждайки дори национална класация на музикални събития, не е често срещано явление.

Не че през годините не е имало такива опити, и то много успешни – и у нас, и по света. Но да правиш класация на музикални събития в година, в която концертните зали бяха почти постоянно затворени, е голямо предизвикателство. Дължим го на “Вечната музика”, което се излъчва всяка събота от 17 часа по БНТ1. И на неговия автор и водещ Марио Николов.

Класацията се прави по крайно демократичен начин. Всеки може да номинира музикално събитие, което му е направило впечатление: концерт, оперен или оперетен спектакъл, фестивал. Дори само стриймвани събития, каквито имаше немалко през 2020 и 2021 г.

“Сумираме накрая събитията, за които са постъпили предложения, и номинираме три от тях за събития на месеца в категориите “класика” и “джаз”, казва Николов.

Церемонията по обявяване на победителя в тазгодишната класация ще се излъчи на 6 юни, неделя. Ще бъде заснета предварително, въпреки че целият екип е искал да е на живо, но заради ограниченията са се отказали.

Ако човек направи справка в сайта на БНТ кои музиканти са гостували на “Вечната музика”, може да се изуми. На практика няма известен или значим български композитор, певец, музикант, който да не е гостувал под една или друга форма, включително и съвсем млади надежди, които вече разнасят славата на България по света. Често творците изпълняват свои произведения в студиото.

А фактът, че по света почти няма симфоничен оркестър, в който да няма българи, се използва умело от екипа на предаването – те биват превръщани в негови репортери и така тв аудиторията има достъп до световноизвестни фестивали, концерти и всякакви културни събития.

“Всеки работи с любов за това предаване. Аз съм човек, който се учи цял живот и имам нужда цял живот да се развивам. Не съм се задоволил с това да бъда само оперетен певец и артист, станах и режисьор, правя най-различни проекти”, разказва Марио Николов, който дълги години беше солист на Музикалния театър, негов заместник-директор и на два пъти – негов директор.

От излъчването на първото издание насетне предаването увеличава аудиторията си всяка година с по около 20 хиляди зрители, което е доста за некомерсиална музика.

Идеята за “Вечната музика” е осъществена по класическия начин. Марио Николов я носи дълго в себе си, предлагал я е няколко пъти, а от БНТ го канят да представи концепция и проект. Одобряват ги и така започва.

“За мен беше естествено, че предаването намери дом в обществената телевизия, където му е мястото. Българските музиканти имат много големи постижения и би било грехота да не запознаем по-широката телевизионна аудитория с това”, смята водещият.

Целта му обаче не е просто да представи какво са свирили и пели гостите му у нас или някъде по света. А зрителят да разбере, че това не са някакви скучни хора, които могат само да свирят или пеят. Затова ги въвлича в разговори и понякога сам се удивлява какви страни от характера на всеки творец, за които сам той не е подозирал, се разкриват на зрителя.

А самият Марио Николов продължава да пее всеки ден. Което е естествено за професионален певец – той бе дълги години солист на Музикалния тетър, от поколението, което стъпи на сцената непосредствено след това на Видин Даскалов, Лиляна Кошлукова, Донка Шишманова, Анелия Шуманова и т.н.

Донякъде това е физическа необходимост, както за състезателя в някаква спортна дисциплина. Той уточнява, че е по-скоро психофизическа необходимост. Но в същото време има и реална нужда от упражняването, тъй като това лято отново ще излиза на сцена с проекта си “Пътешествие из Средиземноморието”.

Миналото лято серията концерти с музика от Франция до Гърция, в които участваха той, колежката му Валентина Корчакова и гръцкият тенор и пианист Георгиос Филаделфевс заедно със симфоничен оркестър, обиколи цяла България и сега Марио Николов е решен да го повтори.

Всъщност разнообразието от активности на певеца е удивително. Той е завършил и театрална режисура в НАТФИЗ и както казва, нищо не му пречи да постави и “Хамлет” от Шекспир. Поставя оперети в Русенската и в Бургаската опера.

“Непрекъснато имам разни проекти, хрумва ми нещо, поработя по него, после го оставям настрана и стои там, докато не му дойде времето”, казва водещият.

В оперетата човек изразява себе си чрез пеенето, танца и играта и според него то е по-синкретично изкуство от операта, т.е. съдържа в себе си далеч повече изразни средства. Освен това според Николов е и по-трудно изкуство, отколкото операта, защото оперетите и мюзикълите не се изпълняват на оригиналния език, на който са писани и за който авторът е съобразил музиката и оркестрацията. Често е чувал негови колеги от операта, идващи на гастрол в Музикалния театър, да казват “Ама как го пеете това? Невъзможно е”.

И макар да отбягва да говори за директорстването си в Музикалния театър, огорчението от несправедливото му уволнение се промъква в разговора.

През 2015 г. той бе уволнен дисциплинарно от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов заради уж негов гастрол в Румъния, докато се водел в отпуск. Николов отрича това и осъди министерството, но докато делото мине всички инстанции, стана 2018 г. Той бе възстановен на предишния си пост, но междувременно мандатът му изтече и този път министерството прекрати договора му с този мотив.

С днешна дата той не мисли да се кандидатира отново за поста, нито крои някакви планове за връщане в оперетата. Но и не крие мнението си за ставащото в Националния музикален и танцов център, както е официалното наименование на театъра.

Например от 2 години насам публиката му бе сюрпризирана, че не само мюзикълите, но и класическите оперети вече се пеят с микрофони. 

По принцип залата на Музикалния театър е с много лоша акустика и това се дължи на квадратната ѝ форма. Навремето там е бил Кооперативният театър, в който са пеели Мими Балканска, Тинка Краева, Ангел Сладкаров. При съюзническите бомбардировки през Втората световна война сградата рухва, но остават сцената и порталът над нея и в бедните следвоенни години решават да издигнат нова сграда над тях.

Марио Николов е абсолютно против това класическият репертоар да се пее с микрофони. “Класическата музика изисква друга експресия и друга техника на пеене. Аз дойдох в оперетата на 24 години. Тогава съм се учил от най-големите: Видин Даскалов, Минко Босев, Лиляна Кошлукова, Анелия Шуманова, Донка Шишманова – всички те пееха без микрофони в същата тази зала”, казва той.

Разбира се, това не важи за мюзикълите, защото те са писани от авторите си, за да се изпълняват с допълнително озвучаване от уредба.

Проблемът според него само ще се задълбочава, защото младите певци, които са учили класическо пеене в консерваторията, идват в театъра и точно в периода, в който трябва да се развиват, им нахлупват микрофони. “Това убива младите артисти, така те никога няма да се развият, ще станат просто поп изпълнители. А в този занаят най-важното е да си отглеждаш талантите, иначе си за никъде”, казва Николов.

И заключава, че неслучайно напоследък хората отиват в Софийската опера, за да гледат мюзикълите на Пламен Карталов “Мама миа”, “Клетниците”, “Баща ми бояджията” и др. “А това не говори добре за Музикалния театър”, смята той.