Манол Пейков, който издаде “Под игото” на шльокавица, се бори ксероксите да плащат на писатели

Преди да стане депутат, е пял в бар в Гватемала и записвал песен на Шиниъд О'Конър в България

Тaia prohladna mayska ve4er 4orbadji Marko, gologlav, po halat, ve4eria6e s 4eliadta si na dvora. Така започва най-ценената българска творба “Под игото” на Иван Вазов, но преведена на т.нар. шльокавица. Нестандартното издание излиза преди 4 години и повдига много въпроси за това накъде отиват езикът и културата ни. Зад издаването на провокативната книга стои едно от новите лица на 45-ия парламент. Името му е Манол Пейков и навярно е най-артистичният депутат в новото Народно събрание, или поне най-артистичният в редиците на “Демократична България”. Той е издател, преводач, певец и собственик на музикално студио.

Като син на поетесата Божана Апостолова и журналиста Костадин Чонов по наследство езиците и литературата се оказват голямата му страст.

Превежда от

английски още

от гимназиалните

си години,

и то най-вече поезия. Носител е на награда “Пловдив” за художествен превод, както и на специалната награда на Съюза на преводачите в България. По негова покана у нас идват над 40 чуждестранни писатели от 25 националности като Едгар Керет, Давид Албахари, Рей Клуун и др,

Расте в културната ни столица Пловдив и по-конкретно в квартала “Кючук Париж”. Научава се да чете още на три години и половина, а едва на шест години прочита за пръв път “Под игото”. Признава, че като 12-годишен губи интерес към литературата, а за това обвинява тогавашната образователна система. Въпреки това не оставя книгите и кандидатства с литература в Софийския университет, и то 2 пъти - преди и след казармата.

На изпитите

му се падат

Ботев и Йовков,

но и двата пъти

получава двойка

По тази причина образователните му опити финишират в Американския университет в Благоевград. Щом завършва вуза, не се отказва отново да атакува Софийския университет. На третия опит го приемат в специалност “Японистика”, но завършва само първата година. Както се случва в неговия род, интереса към японския сега наследява дъщеря му Божана. Тя е на 12 г. и освен че свири на арфа, ходи на езикови уроци, а желанието ѝ е след 7-и клас да влезе в столичното 18-о училище с японски.

“Мечтите на родителите по някакъв начин се пренасят. По същия начин бе и майка ми. Тя имаше огромен комплекс. Тя е от много бедно потекло и голямата ѝ мъка беше, че не знае езици, а като поет тя постоянно борави с думите”, разказва Пейков.

Влечението му към редките езици се появява още през 1995 г., когато заминава за 5 месеца в Гватемала, за да учи древния език на маите киче. “Беше романтично приключение”, спомня си Пейков. В южноамериканската страна открива таланта си да пее. Среща се с уличен музикант, който пее на испански старо танго, добре познато у нас като старата градска песен “Жени има много по света”. Щом го чува, Манол запява заедно с него, но на български. “Той много се учуди на какъв език я пея и ми каза: “Защо не дойдеш с мен в едно кафене, където пея всяка сряда. Там ходят най-вече чужденци. Ще идваш с мен и ще пеем заедно”, разказва Пейков за спонтанното предложение. Така

заформят

българо-латински

дует

Подготвят репертоар и на участията си в бара пеят по няколко песни - на испански и на български.

По-късно в България артистичният депутат издава и собствен албум по текстове на големи български поети като Дебелянов и Александър Петров. Прави общо 11 песни, които по жанр шеговито нарича “ултрамодерен шансон”. Страстта му към музиката обаче преминава в желание да направи собствено музикално студио. И го прави, но за рекордно дългото време от 10 г. “Първо имаше преговаряне със съседите, после архитект правеше проект, а всяко нещо е поръчвано по каталог”, разказва Пейков.

Днес при него записват български и чуждестранни певци от всякакви стилове, а най-голямата звезда, влизала в студиото му, е Шиниъд О`Конър. Когато идва на турне у нас през 2011 г., получава изненадваща задача от Холивуд. “Тя записа финалната песен за филма “Алберт Нобс” с Глен Клоуз в главната роля и песента беше номинирана за “Златен глобус”, разказва Пейков.

В парламента той попада по настояване на съпредседателя на ДБ Христо Иванов. Като едно от най-разпознаваемите лица на Пловдив, той се нарежда на втората позиция в листата след председателя на “Да, България”. За лош късмет,

почти цялата

кампания изкарва

под карантина

заради COVID-19. Въпреки това постига добър резултат и от всички 17 101 гласа за коалицията получава 1673 преференции.

Пейков влиза в парламента с няколко законодателни каузи. Има желание за промени в Закона за хазарта, за да се отпуска малък процент от печалбите за култура, също така да съживи Закона за меценатството, с който да се поощряват хората, подпомагащи културата. Иска ежегодно обновяване на фонда на библиотеките и желае да прокара и Закон за репроправата. Има такива в страни като Уганда и Сиера Леоне. Той ще изиска вносителите на копирна техника да дават минимален процент от продажбите си за авторско право и сумата да се разпределя между авторите в България, защото голяма част от копирните услуги са преснемане на книги, с което се отнема авторско право, обяснява депутатът.