Срещу промените в климата нямаме изобретена ваксина
Затоплянето с дори два градуса ще задейства каскадни процеси
Природата трудно би се адаптирала в кратки срокове към подобен екологичен шок
Зорница Спасова е част от екипа учени на Климатека.бг. Тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействието на изменение на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Как промените в климата влияят на човешкото здраве?
Можем да разглеждаме човешкото здраве като сложна многокомпонентна система, върху която влияят различни по естество фактори. За да се постигне състоянието на “пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не непременно отсъствие на заболяване или недъг”, каквото е определението за здраве, дадено от Световната здравна организация, е ясно, че е необходимо да бъдат изпълнени множество условия. Едно от тях е чиста и здравословна околна среда, а благоприятните климатични условия са един от ключовите елементи на околната среда, от които зависят не само усещането ни за комфорт, но и нашата храна и вода;състоянието на сградите и съоръженията, без които животът ни е невъзможен; транспортът, от който се нуждаем, туризмът и рекреацията и т.н.
Почти всички сфери на живота на човека са засегнати по някакъв начин от климата, затова и наблюдаваните през последните години климатични изменения са повод за основателно безпокойство, тъй като са в състояние да нарушат обичайния ни ритъм на живот, тласкайки го в преимуществено неблагоприятна посока.
Най-общо казано, въздействието на климатичните промени върху здравето на човека се очаква да бъде предимно негативно и това въздействие бива пряко и косвено. По директен начин промените в климата засягат човешкото здраве чрез нараняванията и смъртните случаи при екстремални климатични явления; увеличение случаите на заболявания, свързани със замърсяването на въздуха и нарастване смъртността от топлинни удари вследствие на горещите вълни.
Косвено глобалното затопляне ще засегне човешкото здраве чрез намаляване на количеството и качеството на земеделската продукция и влошаване качеството на питейната вода. Тук можем да отнесем и разпространението на болестите, предавани чрез вода и храна, както и чрез вектори, като комари и кърлежи например; климатичните миграции, които се очаква да вземат застрашителни размери при евентуално повишение на морското ниво и заливане на селища и плодородни земи, както и при топене на ледници, лишаване от достъп на питейна вода и др.; въоръжените конфликти, предизвикани от климатичните промени, свързани с недостига на ресурси и т.н.
Непрекъснато се откриват нови и неподозирани връзки между климатичните промени и човешкото здраве. Оказва се, че дори някои от хроничните неинфекциозни заболявания (а те са първостепенна причина за смърт както в света, така и у нас) като диабет и някои видове рак, имат връзка с промените в климата. Да не говорим за сърдечно-съдовите и респираторните заболявания, където връзката с метеорологичните условия е отдавна доказана.
Не на последно място, промените в климата са свързани и с неблагоприятни последици върху психичното здраве на хората – например увеличение на случаите на пост-травматични стресови разстройства след природни бедствия, на депресиите, на кризите при психично болни; помним и случаите на самоубийства на индийски фермери, свързани с компрометиране на реколтата и т.н.
Всъщност здравният сектор сравнително наскоро призна климатичните промени като един от факторите на риска за здравето, наред с другите известни рискови фактори, като тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, ниската физическа активност и др. А през последните години стигна и още по-далече, след като Световната здравна организация определи промените в климата като “най-голямата заплаха за човешкото здраве през 21-ви век”.
Кои са най-честите рискове за здравето на хората? Кои от тези рискове са свързани с промяната на климата и пряко ни засягат?
Всъщност трябва да погледнем под по-различен ъгъл понятието “най-чест риск”. Така например, рискови за здравето са както гръмотевичните бури, така и градушките, засушаванията, горещите и студени вълни и т.н. Някои от тях се случват по-често от други, но последните, макар и с по-малка честота, могат да бъдат в пъти по-смъртоносни. Такъв е примерът с горещите вълни, които са най-смъртоносният климатичен феномен – жертвите от него са повече, отколкото при всички други бедствия от метеорологичен характер, взети заедно. Тоест, честотата на горещите дни може да е по-малка или равна на тази на дните с гръмотевични бури, например, но ефектът от тях да е в пъти по-голям. Всичко зависи от това колко на брой хора засяга дадено природно бедствие и какъв е капацитетът на обществото, здравната система или отделния индивид да противостои на съответната метеорологична опасност.
Относно свързаните с промяната на климата здравни рискове – климатичните промени ще усилят някои вече съществуващи рискове за здравето, но ще създадат и нови такива. Например, разпространението на някои нови болести се свързва с промяната на климата; горещите вълни, от друга страна, са феномен, характерен за всяко лято, но с промяната на климата летата ще стават все по-горещи и този проблем ще става все по-актуален, и т.н.
Тук е мястото да отговоря на тези скептици, които казват, че природните бедствия са съпътствали винаги историята на човечеството. Обикновено оценката на рисковете от природни бедствия се прави от застрахователните дружества, тъй като те са заинтересовани от тази информация във връзка с изплащането на обезщетения. Според една от най-големите застрахователни компании в света – Munich RE, броят на геофизичните явления като земетресения, цунами и вулкански изригвания остава относително постоянен, докато броят на екстремните явления, свързани с времето, през последните 30 години е нараснал с 300-400%.Връзката с промяната на климата е очевидна.
В световен мащаб изменението на климата причинява загубата на приблизително 5,5 млн. активни години живот (индекс DALY – Disability Adjusted Life Years). Според прогнози на Световната здравна организация, в периода 2030 – 2050 г. изменението на климата ще предизвика 250 000 смъртни случаи над обичайното равнище, като 38 000 ще са жертвите на т. нар. горещи вълни, 48 000 – на диарията, 60 000 ще починат от малария, а 95 000 деца ще загинат от недохранване.
Как да тълкуваме тези цифри - това апокалипсис ли означава?
Разбирам, че на хората им се иска да смятат промените в климата за проблем, който – да, вероятно съществува, но е един от многото. Разбирам, че им се иска да живеят и консумират както преди, дори подозирам, че с нетърпение чакат да се отпуснат ограниченията покрай COVID-19 и пандемията, за да могат да върнат предишния си живот на безгрижие, ваканции, пътувания и консуматорство.
Само че си струва да се вслушаме в предупрежденията на световните учени, че срещу промените в климата нямаме изобретена ваксина и че климатичните промени са много по-сериозен проблем в сравнение с COVID-19, и за който имаме не повече от 10 години толеранс от време, за да решим, защото след това ще бъде късно.
Не случайно в момента в Европа и в света се дават милиарди за решение на проблема с промените в климата. Никой нямаше да даде толкова пари, ако не съществуваше наистина реална опасност за човешката цивилизация. Проблемът не е, че ще стане по-топло с един или с два градуса, проблемът е, че затоплянето с тези два градуса ще задейства каскадни процеси, които ще предизвикат неконтролируемо затопляне, което няма да бъдем в състояние да спрем.
Само разтапянето на пермафроста (слоят вечно замръзнала почва) и освобождаването на метана в него крие потенциал за колосално затопляне. А един такъв задействан процес води след себе си друг и така се получава ефектът на снежната топка.
Досега в историята на човечеството изменението на средната температура на въздуха се е движело в порядъка на плюс-минус 2?С.
Сега, според различните сценарии, се говори за затопляне с над 5-6?С, което е невиждано за човешката цивилизация, и то може да настъпи много рязко. Не само обществото, но и природата трудно би се адаптирала в такива кратки срокове към подобен екологичен шок. Като казах природата, парадоксалното е, че именно тези милиарди, които изскубахме от нея, сега се налага да й ги върнем под формата на инвестиции в опит да спасим и себе си, и нея.
Крайно време е човекът да възприеме природата и всичко живо около себе си, не като обект за печалба, а като разумно същество, което умее да се защитава, което, образно казано, “бави, но не забравя”.
Как би могъл да се намали рискът за здравето?
Редуцирането на здравния риск от климатичните промени става в две посоки – като се работи в посока на ограничаване на емисиите, предизвикващи глобалното затопляне(стратегии за смекчаване) и с работа в посока на адаптация към промените на климата в здравния сектор (стратегии за адаптация).
Стратегиите за смекчаване обикновено се водят на международно, национално и местно равнище, но и отделният човек може да направи много в ежедневието си в тази посока, като намали консумацията на енергия, ограничи пътуванията с кола и самолет, пести ресурсите и т.н.
Малко се говори по въпроса, че и самият сектор здравеопазване допринася за парниковия ефект, като е отговорен за 4,4% от общите емисии на парникови газове в света – заради енергията и консумативите, които потребява, транспорта, производството на лекарства, големи количества отпадъци и т.н. Тоест, и тук има поле за работа по отношение смекчаването на изменението на климата.
Що се отнася до адаптацията на индивидуално ниво, считам, че е необходимо всеки човек да знае какви са рисковете от климатичните промени върху неговото здраве и как може да се предпази. Сега е сезонът на кърлежите, затова е необходимо да се избягват неокосени и необработени срещу кърлежи и комари затревени площи, включително в междублоковите пространства. Ако ходите на планина, се информирайте за времето и риска от гръмотевични бури.
Предстои лято, когато се увеличава броя на хранителните натравяния, затова трябва да внимаваме какви храни купуваме и как ги съхраняваме. Основна опасност през този сезон обаче са големите горещини. Когато те продължат повече от 3 последователни дни, говорим за феномена “гореща вълна”, която представлява сериозен риск за здравето на хронично болните, възрастните, децата, бременните жени и други уязвими групи от населението. Но и здрави хора могат да станат жертви на топлинен удар, ако не вземат мерки и подценят опасността. Необходимо е да се ограничи физическата активност, да не се излиза в най-горещите часове, да се съобрази облеклото, да се вземат мерки за охлаждане на жилищата и личните автомобили, да не се оставят деца и домашни любимци в колите, дори за кратко време и т.н.
Един от най-важните съвети, според мен – винаги носете със себе си вода! Освен за пиене, използвайте я за обливане на откритите части – това сваля бързо температурата на тялото.
Има стратегии за смекчаване на рисковете и за укрепване здравето на населението. Коя се счита за най-успешната стратегия от тях?
Стратегиите за адаптация в здравния сектор включват различни действия, насочени към справяне с различните здравни рискове, свързани с изменението на климата. Пример за такива стратегии са контрола на популацията на комарите, предприемането на мерки за по-добра хигиена, програмите за доставка на храни на нуждаещите се, контрола на риска от наводнения, подобряване капацитета на здравната система при спешни случаи и т.н.
Съществуват стратегии за адаптация, които се изпълняват от други сектори, но ще доведат до здравни ползи, като например дейностите за подобряване на качеството на атмосферния въздух и залесяването.
Използването на обществен транспорт, велосипеди и ходенето пеша ще увеличи нивото на физическата активност, ще доведе до намаляване на затлъстяването и ще стимулира социалните контакти.
Консумацията на по-малко месо ще донесе допълнителни ползи както за здравето, така и за околната среда. Градското и местното земеделие ще ограничат емисиите от транспорт за пренасяне на стоки и също ще увеличат нивата на физическата активност на хората, със съпътстващи ползи за тяхното здраве и т.н.
В България тепърва ще бъдат внедрявани и по-иновативни стратегии за адаптация, като системи за ранно предупреждение за предстоящи екстремни метеорологични явления (като горещи вълни, силни бури и др.), заместване на едни земеделски култури с други, нови методи за съхраняване на водните запаси и т.н.
Трудно ми е да определя коя е най-успешната стратегия. По-скоро бих казала, че всички стратегии следва да работят в синастрия, което многократно ще усили техния ефект в посока опазване на общественото здраве.
Още преди десетилетие се говореше за възможни „климатични бежанци“ – хора, които ще напускат родните си места заради суша, липса на препитание и невъзможност да отгледат реколта. Как звучат тези прогнози днес?
Както вече споменах, екстремните метеорологични явления, като бури, суши и наводнения, са се увеличили трикратно през последните 30 г. и прогонват стотици хиляди хора от домовете им. Най-тежки са последиците за развиващите се страни, защото бедността, политическата нестабилност и конфликтите поставят хората в тези държави в неспособност да се справят в природните бедствия. Но и богатите плачат - първите американски климатически бежанци са жители на Аляска, където цели селища са под заплахата от изчезване заради разтапянето на пермафроста и разрушаването на техните домове. И до днес голяма част от жителите на Нови Орлеан – градът, който беше потопен от урагана Катрина през 2005 г., не са се завърнали по домовете си.
Прогнозите за броя на климатичните бежанци в световен мащаб варират в много широки граници – между 25 млн. и 1 млрд. души се очаква да напуснат домовете си до 2050 г. Най-често се цитира оценката на проф. Норман Майерс, според когото до 2050 г. се очаква да се появят между 150 и 250 млн. климатични бежанци – от тях 100 млн. души поради повишаване на морското равнище и около 50 млн. – поради намаляване на селскостопанската продуктивност в резултат на разпространението на сушата.
Освен социално и политическо напрежение, икономическа тежест и риск от военни сблъсъци, бежанската криза крие и опасност от пренасяне на инфекциозни и трансмисивни заболявания на нови територии.
Всички държави ли ще изпитат негативното влияние на климатичните промени? Има ли такива територии, които са пощадени от тези рискове?
Когато в началото се правеше оценка за въздействието на изменението на климата, не всички държави бяха недоволни от предстоящото затопляне. Някои от тях сметнаха, че по-високите температури означават повече обработваеми земи и по-богати реколти, освободени от лед водни пътища, удължен рекреационен сезон и т.н. Всъщност, климатичната система е толкова сложна, че всяко нахлуване и промяна в нея крие риска от неподозирани последици. Какво би станало, например, ако затоплянето в северните ширини на Европа, вместо удължаване на вегетационния период, доведе до намаляване на температурната разлика на водите на Атлантическия океан в екваториалните и северните му части? Тази разлика всъщност задвижва топлото течение Гълфстрийм и е причина Западна и Северна Европа да са с 10 градуса по-топли от нормалното за тази географска ширина – тоест възможно е да се стигне до обратния ефект.
В момента всички държави са постигнали консенсус, че промените на климата представляват преди всичко заплаха, отколкото благоприятна възможност, и полагат съвместни усилия за тяхното ограничаване.
Коментари (0)
Вашият коментар