Девина - дъщерята на Нина и Зуека, снима баща си във филм

22-годишната наследница на артистичната фамилия се дипломира като   шекспировед в Лондон

Мъничка клетка, в която играят героите на Гогол от пиесата му “Шинел”. Това е оригиналната сценография на постановка на театър “Кредо” с десетки награди от световни фестивали. Но никой не знае, че в тази клетка от метър на метър доста време са били трима - Нина Димитрова, Васил Василев-Зуека (основатели на театъра - б.а.) и бъдещата им дъщеря Девина.

“До седмия месец преди да се родя, съм в клетката”, шегува се Девина. Крикор Азарян - учителят на цяла плеяда актьори, казва: “Всички сме излезли от шинела на Гогол”. За нея - буквално... Днес дъщерята на двамата актьори дълго “разбива клетката”, за да тръгне в различна посока, но пак и пак се връща в “мазетата” (както нарича безбройните сцени, на които родителите ѝ са гастролирали по целия свят - б.р.). При театъра, при шинела... И тя пак е там. До днес.

Ако потърсите името Девина, най-много да откриете минералната вода “Девин”. То е единствено и е съчетание на първите букви на роднини - дядо Димитър, баба Венета, друга - Надка... “Както да са ги въртели и сукали буквите, все се получавало нещо такова, че в училище да ми викат “дивачка”, спомня си 22-годишната дъщеря на Нина и Зуека. Е, тази опасност вече я няма - Девина носи и буквите на баба и дядо, но никой няма повод да ѝ вика “дивачка”. Макар да има защо, признава самата тя... Нарушава канони, не е подвластна на забрани, търси себе си без родителски “подпори”. Не е приела лесно раздялата на Нина и Зуека, но приема нещата такива, каквито са, не съди и живее в днешния ден.

“В името ми са се

преплели не само

букви, но и

характери

Това са хора упорити, целенасочени, интересни. Мама Нина например всичко прави наобратно, често напук, но и по-интересно. И на нея, и на татко не им беше лесно, все на път, аз - при баба и дядо. “Но от петгодишна съм пътувала с тях по всички континенти. Спала по столовете, докато редят осветлението и декора, катунджийско дете съм. Но това е истинският театър, който носи духа на номадите. В САЩ съм била около 4-5 пъти, в Южна Америка, в Русия много пъти, в Европа доста сме пътували. В Япония съм била 3 пъти, а те - 6. Но заради подземното пространство на Театър 199 - родно и любимо място на “Кредо”, наричам всички тези сцени “мазета”. Защо театърът им оцеля толкова години? Защото е техен, самобитен, уникален, другаде не съм виждала такъв Гогол! Такъв Андерсен!

Но... дипломата си е диплома, казваше мама. И смятахме, и събирахме и изваждахме в дните между турнетата. Не ми спести и един радикал. Но... аз си “крадях” от часовете по география. Бях на 14-15 години, когато открих рисуването. От хората съм, които не обичат ръцете им да са свободни. И вместо да слушам в часа по география къде и какви руди и полезни изкопаеми има в България, аз давах половин ухо и си драсках тихомълком в тетрадката. Не го казвам като положителен пример”, разказва Девина.

“Хайде, ти си следващата!”, казвали ѝ приятели на Нина и Зуека. А тя опитвала всякак да избегне семейната предопределеност. Опитала какво ли не. Все тая пуста сцена била пред нея. Но не на нея! Зад нея - като режисьор, сценарист, далеч не като актриса. Макар че го може, и то добре! Не ѝ е тръпка.

НАТФИЗ? Мама Нина преподава там, а и изпитите като дати се разминават с възможностите да учи в Англия, където също кандидатства. Приемат я. Няма време да се колебае накъде - избира Албиона и дилемите на Хамлет. Там нещата текат по-бързо, никой не те държи за ръчичка, нямаш един ментор за всичко. Различни хора са около теб - учат те, приятели са ти , това за Девина е плюс да учи в Англия и да опитва от всичко в театралната професия - най-важното - да е пред и зад кулисите. В сенките ѝ харесва повече.

За себе си казва в биографията си:

Аз съм разказвач

на истории

Бакалавърската ми степен е по английски език и драма в университета Queen Mary, Лондон, но не се ограничавам само с това. Рисувам, снимам филми, пиша сценарии, играя и имам известен опит в журналистиката. Опитвам се да не поставям етикети върху нищо и истински да мисля извън социалните кутии. Обсебена съм от цветовете и организирам всеки детайл, който ме заобикаля, но се опитвам да включа естествен хаос в моя полза и имам намек за това във всичко, което правя.

Сега рисува, пише, свири на пиано, танцува, режисира, играе... Има идеи както за сцена и кино, така и за инсталации, пробва ѝ се във всички изкуства и жанрове. В маркетинг екипа е и на филма “Шибил” с режисьор Никола Бозаджиев, който вече приключва фестивалния си път със 136 международни награди на 117 фестивала в 49 държави на всички континенти. И е нова сфера на развитие за нея. До дни ще е българската премиера на филма след представянето му на “София филм фест”.

За филма си “Хлад” казва, че това е история за контрола и свободата в сърцето на всеки дом - кухнята. Хладилникът е централният домакински уред, който предотвратява промяната. Такъв е характерът на Бащата: твърд, страшен и студен, страхуващ се от промяна, като по този начин го прави контролиращ и вреден за близките си. Това е история за любовта и че често, когато мислим, че правим добро, в крайна сметка причиняваме щети. Хората си тръгват и това, което остава, е горчивина и съжаление”.“Хлад” е дипломен проект и вече е донесъл на създателите си десетки награди. В ролята на деспотичния баща е Васил Василев-Зуека, приемайки безпрекословно поканата на дъщеря си.

“Той си знае как да

го изиграе”,

вярва в баща си

дъщерята на Зуека

И резултатът е налице. Работи по нова кинотема - “Солос”. Търсена е игра на думи със слънце, с топлина.

Девина обожава играта на думи. Бюрото ѝ (по-скоро компютъра) е задръстен с бележки. Чете, хвърля, запазва, преработва... търси начин да станат нещо виртуално. Вълнува се от теми като самота и самотност, приятелство и близост и се опитва да ги покаже с музика, танц, образ. Лаконично и изчистено е нейна запазена марка. С киното ѝ е по-лесно - там със съвременните способи на монтаж има начин да “излъжем” зрителя, но театърът, но живата сцена не прощава грешките. Зрителите виждат! Затова гледа с респект към евентуалната си работа в театъра. Със сигурност ще опита. Родителите ѝ не са изолирани. И Нина, и Зуека имат поглед и мнение по написаното и сниманото от дъщеря им.

За рождения ѝ ден (зодия Телец е) скъп приятел ѝ подарява книги на Казандзакис. Сега той ѝ е настолно четиво. Съжалява, че късно наваксва с този автор, но ѝ е много интересно. Съжалява, че напоследък малко гледа съвременен български театър. Когато нещо я разочарова, “държи ѝ влага”, но не задълго. Случило ѝ се е скоро. Но ще опита пак да е само зрител. Зове я и танцът. Обожава да танцува, знае меда и жилото на балета, но е предана на ритъма и вихъра на движението, които я пренасят в друг свят. С платена с труд и пот лекота... Тя си знае.

Другата ѝ “драма” е Хамлет. Колебанията на датския принц да бъде или да не бъде в трактовките на изследователите на творчеството на Шекспир са тема на есето, с което ще се дипломира. Пожелаваме ѝ и не се съмняваме в успеха на Девина като шекспировед. Шапки ще полетят във въздуха, Девина! Скоро, мило момиче!