В училището на Тити Папазов и Надежда Нейнски се срещнали Богдана Карадочева и Стефан Димитров

127-о е най-старото школо в София с най-младия директор

Няма софиянец, който да не е минавал покрай 127-о училище в самия център на столицата - близо до църквата “Св. Седмочисленици”, площад “Славейков” и аристократичната улица “Солунска”. 127-о училище е най-старото светско училище в София и едно от най-старите в страната. Според Националния музей на образованието то е наследник на първото новобългарско училище в София, открито през 1839 г. През 2019 г. училището празнува 180-годишнина.

“Стараем се да оформим децата като личности. Стараем се да им покажем, че ако следват мечтите си и са добре мотивирани, ще се справят. Много ученици отиват в чужбина, но хубавото е, че нашите ученици се връщат да продължат да работят тук”, разказва директорът Александър Лазаров, който поема училището през декември 2018 г. едва на 28 години.

Много известни българи са започнали образованието си в 127-о училище.

Бившият външен министър и дипломат Надежда Нейнски е учила там от 1-и до 4-и клас. “Както всичко първо в живота, то

е свързано с

най-чистите ми

детски спомени

Играехме на стъклени топчета. Катерехме се и по оградите, които разделяха дворовете на къщите в стара София”, спомня си Надежда Нейнски. Преди един 24 май отново се катерели. Скочила в тревата, но там имало счупена бутилка от бира. Срязала дълбоко крака си над глезена, рукнала кръв. Всички деца се изплашили. Учителката от 127-о училище изпратила малката ученичка в Първа градска болница, където я зашили без упойка. “Моите приятелчета бяха с мен, исках да се правя на герой. Всеки път, когато видя белега, се сещам за патиланското царство. Най ми беше мъчно, че не можах да участвам в манифестацията на 24 май”, каза още Надежда Нейнски.

Сред популярните личности, учили в 127-о, са и певицата Богдана Карадочева и композиторът Стефан Димитров. “Имам прекрасни спомени. Това е любимото ми училище. Когато ме питат за училище, винаги казвам 127-о”, каза за “24 часа” майсторката на шансона. Живяла е близо до училището и всички детски спомени са свързани с него. “Имаше много добри учители, много неща научихме. И досега имам много приятели оттам. И със Стефан се запознахме в 127-о училище”, обясни изпълнителката на “Дано”.

Съпругът ѝ Стефан Димитров тогава живеел на “Сталин” и “Васил Коларов”. “Спомням си, че по физкултура ми преподаваше другарят Младенов, баща на баскетболиста Георги Младенов. Имаше много добри преподаватели”, казва Стефан Димитров. Спомня си, че дори в 8-и клас си направили нещо като абитуриентска вечер. И досега му е мило, когато минава покрай училищния двор, където най-много играли на народна топка.

Сред прочутите възпитаници на училището са и поетесата Елисавета Багряна, литературоведката Елка Константинова,баскетболният треньор Тити Папазов.

Трябва да има млади хора, защото тази професия е много натоварваща психически, смята младият директор, който от дете искал да бъде учител. Завършил е испанска филология в Софийския университет. В процес на придобиване е на следдипломна квалификация по математика. Има магистратура по образователен мениджмънт. Александър Лазаров бързо модернизира сградата на училището. В нея вече има 5 стаи с нови столове и чинове. Създаденият уют мотивирал учениците за учене.

Училището е и забележителност на София.

Много чужденци се

снимали с ученици

и учители

след разходка по пешеходната зона на бул. “Витоша”. Амбицията на директора е да оправи двора, който според него е в “окаяно състояние” заради многото дупки. Докъде ли не писах, но най-накрая може би ще спечелим и тази битка, пък ще видим, коментира Александър Лазаров.

 

Александър Лазаров, директор на столичното средно училище “Иван Денкоглу”:

Онлайн обучението направи

учениците по-малко концентрирани

и повече затворени

- Как се справи училището ви в пандемията?

- Трудно. Изискват се много здрави нерви от всички - и от родителите, и от учениците, и от учителите, и от ръководството. Най-големият проблем е, че сме изправени пред една несигурност. Всички заповеди бяха предпоследни, а някои се пускаха в последния момент.

Няма да забравя: една заповед се пусна в неделя в 14,30 часа, според която от следващия ден много от децата трябваше да се върнат в училище. В началото имахме ясни правила за организацията. Директорите съставихме механизми. Набавихме достатъчно количество дезинфектанти. Организацията, която зависеше от нас, се случи. Беше проблем да научим децата кога и къде да носят маски. При малките ученици това е нещо непостижимо. Спазването на дистанция също трудно се постига. Въпреки това децата се научиха на всичко. Реагирахме и при спешни ситуации. Някой се обади, че е болен от COVID. Веднага искаме тест да видим какво се случва. Едно време се обаждахме, че има бомба в училище, за да не учим. Сега с COVID имахме и такива случаи. Първият истински случай при нас беше от 22 септември. По всички канали уведомихме ученици и родители, за да се предприемат необходимите мерки. Свързахме се с РЗИ. Изпратихме списъци. В такъв момент всички трябва да сме като едно цяло и бързо да завъртим кръгчето, за да изпълним необходимото. Слава богу, нямаме трагични случаи. Всички са живи и здрави, а това е най-важното. Ние сме голямо училище. Обучават се 870 деца. Карантинирали сме 5-6 паралелки от началото на годината, което не е лош показател.

- Има ли пропуски в знанията на учениците?

- Има, и то според мен огромни. Ние сме народ, който винаги гледа в чуждата паница и гледа да се измъкне по най-тънкия начин. Тук сме много креативни. Един учител не може да проследи всички 26 ученици какво правят вкъщи пред своя лаптоп. Много си доспиваха. Включваха, че са в час, а са били в мола, във фитнеса или на кафе. Това е видимо, но нямаме методите, с които да се борим. Тук е ролята на родителя - какво прави детето му, къде е. И затова се натрупаха пропуски. Най-големият е, че те изгубиха навици. В канцеларията имаме камери. Наблюдавам реакциите им, когато се връщат в училище след онлайн обучение. Гледах преди време на камерите един 10-ти клас. Учениците нямат търпение. Пет минути не могат да се съсредоточат да слушат учителя. Имаше ученик, който изведнъж скочи без каквато и да е причина. Последиците от онлайн обучението са липсата на концентрация, невъзможност да работят по график. Учениците започнаха да се затварят.

- А сред абитуриентите има ли настроения за веселба?

- Те са по-емоционални от обикновено и избиват в някакви крайности. Може би заради несигурността какво ще се случи искат да прекарат една идея по-добре и излизат дори от границите на възпитанието. Може би чисто емоционално нещо се превключва. Най-точната дума като че ли е, че зрелостниците са превъзбудени. Дано да завършат успешно. Чакаме резултатите от държавните зрелостни изпити.