Ли Юнхан е доброволец в сливенската хуманитарна гимназия, обича Вазов и Станка Пенчева
"Личи си, че тези стихове са много отдалече", така реагирал приятел на Ли Юнхан, когато прочел в интернет преведените от нея на китайски език 18 стихотворения на Дамян Дамянов. Те са събрани в електронна книжка, която може да се прочете на страницата на сливенската хуманитарна гимназия "Дамян Дамянов" както на български, така и на китайски език. Да се заеме с тази книжка й подсказал Жельо Радев, директор на гимназията. В това училище Лия, както я наричат българските й приятели, бе учител-доброволец от една година. Преди това година време преподавала в частно училище в Челопеч, Софийско.
Ли Юнхан е в България по линия на института "Конфуции" към Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". "Мандатът" й изтече и на 1 юни тя ще лети обратно за родината си след двегодишна раздяла.
28-годишната китайка е от източната провинция Хънан, в която живеят около сто милиона души. Когато се прибере у дома, тя ще знае какво са баница, таратор и мусака и непремено ще опита да си приготви българска шкембе чорба. Задължително с чесън и може с подправката чили вместо с лют червен пипер.
Но наред с това Ли ще разказва на приятелите си за българската поезия, за Дамян Дамянов, за Иван Вазов и за Станка Пенчева, поезията на които също вече познава.
Младата учителка е завършила в родината си радио и телевизионна режисура, след това направила магистратура по лингвистика. Преподавала година-две китайски език, после дошла като доброволец в България. "Исках да поживея в друга среда, да се потопя в друга култура", обяснява простичко избора си китайката.
Преди да тръгне насам, взела 4-5 урока за България. Първата българска дума, която научила, била здравей. Получила и няколко практически съвета как да се държи с българите, които по навик за "да и не" въртят главите си наобратно и за рожден ден подаряват нечетен брой цветя, а на погребение носят четен брой. Това за нея било важно, защото в Китай нямало значение дали на любимата си жена мъжът ще подари четен или нечетен брой цветове. Нямало значение и какво е цветето, стига да не е хризантема - при тях запазен за покойниците цвят.
Разбира се, за да ми обясни за хризантемата, Ли търси снимка на цветето в телефона си - думата не й идва нито на английски, нито на български.
В България най-много харесала Пловдив, но и Казанлък, където се впечатлила силно от статуята на местния скулптор Доко Доков "Японката", вдигната в центъра на града. Докато на други места виждала склуптури на местни герои, в Казанлък вдигнали образа на японска жена - нещо твърде близко до една китайка. Разбира се, местните сигурна са й обяснили, че статуята е символ на приятелството между народите на Япония и България, което е твърде силно в Казанлък покрай Празниците на розата.
Като доброволец в Сливен тя водила уроци по китайски език с ученици от Хуманитарната гимназия "Дамян Дамянов" и с възпитаници на други училища, организирала и кръжоци с възрастни по различни теми за китайската култура. В четвъртък привечер беше нейният последен урок, на който, естествено, си припомниха и историята на преведените на китайски език стихотворения.
"За Лунната нова година подарих на Ли стихосбирката на Дамян Дамянов "Обича ме, не ме обича" и двамата подбрахме 18 стихотворения, които тя да преведе на китайски език и да съберем в една електронна книга", разказа пред "24 часа" директорът на гимназията Жельо Радев.
Нека да кажем истината, за две години Ли Юнхан не е научила толкова добре български език, за да превежда свободно лириката на Дамян Дамянов. За да го направи, тя ползвала услугите на компютърен преводач, а след това и на специалист като д-р Камен Иванов, автор на учебник по китайски за начинаещи, който й предложил подобрения в превода. Освен това потърсил и съветите на други езикови експерти. За софтуера при подготовката на електронната книжка помогнала и учителката от гимназията Анета Койчева-Иванова.
Китайката обаче няма смелостта да опита да запише как рецитира стиховете и на български език.
"Започнах със стихотворението "Жена", разказва Ли. За да стигна до "И пак тръгни" -
"Когато си на дъното на пъкала,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез."
Казват, че точно това стихотвение представя най-добре същността на човека и на поета Дамян Дамянов. За него като поет аз зная, че творчество му е вдъхновило доста хора", казво още Ли. Тя сочи и друго стихотворение, в което поетът казва, че България го зове с рози, просеник и креп. Особено е впечатлена от думата креп.
Надежда Захариева потвърди пред "24 часа", че творчеството на Дамян Дамянов е действало на мнозина като психотерапия. Както и намерението си да подари целия архив на поета на регионалната библиотека "Сава Доброплодни" в родния му град Сливен. Това можело да стане още през това лято, когато все пак намери време да подреди в кашони "наследството" на Дамян, което сега се съхранява на тавана в дома й.
"Там има както много писма на читатели до него, така и много негови непубликувани стихотворения. Надявам се, че всичко ще се дигатализира, за да достигне по-лесно до многобройните почитатели на творчеството на Дамян Дамянов, който много обичаше родния си Сливен. Дори мислехме да го погребем там, но си додахме сметка, че в Сливен няма да има кой да ходи на гроба му", сподели пред "24 часа" по телефона Захариева.
Когато архивът на поета бъде дарен и дигитаризиран, Ли Юнхан ще бъде далече от България, но ще научи всички подробности за дарението от тукашните си приятели. Тъй като една от темите, по които тя работи у нас, беше тъкмо дигитализацията на учебния процес. По този повод директорът на сливенската хуманитарна гимназия Жельо Радев обобщава: "Има какво да учим от китайците, но и те - от нас. Ние - за дигитализирането на учебния процес, а те от нас виждат екипност в работата, сърдечно отношение, близост с учениците". 
Коментари (0)
Вашият коментар