Младата актриса е с “Аскеер” за изгряваща звезда, обяви го лично Мария Бакалова
В категория “Изгряваща звезда” наградата “Аскеер” се връчва на Виттория Николова за ролята на Шарлот в “Нощта на игуаната” от Тенеси Уилямс, режисьор Весела Василева, и на Тя в “Портокалова кожа” от Мая Пелевич, режисьор Петър Денчев - постановки на театър “Възраждане”. За две роли! 
Това обяви във видеочат в Театъра на Българската армия на 23 май лично Мария Бакалова - българката, номинирана за “Златен глобус” и “Оскар”. Оказа се, че изгрялата звезда от Бургас дава високото театрално отличие на една... “италианка”. Е, и наше момиче. Защото Виттория от 16 години живее в България.
Почитателите на новите родни сериали
не се питаха
коя е тя, защото
камерата я обича Феновете на театъра, поразредили се и маскирани пред сцената, бяха по-затруднени, лишени повече от година от досега до изкуството на Мелпомена. Що за диапазон има тази актриса? От роля в американска пиеса на класик като Уилямс до такава в текст на балкански драматург? А е само на 28 години! Има защо да се питат, а Виттория има какво да каже в отговор...
Почти никой журналист не написа правилно името ѝ в новината за отличието. То не е Виктория, нито Витория, а Виттория (означава на италиански победа). Дали тя се чувства победителка, питаме красивото младо момиче: “Името ми е победа, но никога не се състезавам. Особено в работата си. Актьорската професия изисква отдаденост, тя не е надпревара. Амбициозна съм дотам, докъдето мога да предизвиквам себе си и да побеждавам собствените си очаквания. Има моменти, в които съм мързелива, естествено. Винаги бих могла да дам още. Да, също така съм и много самокритична. Но знам, че когато се захвана с нещо, влагам цялото си същество и старание.
Понякога ме удря
вдъхновението
и оползотворявам всичко, което ми се е струпало на главата- собственото си състояние, ситуацията и всичко останало, което пречи. Държа да съм оправна и да мога да се справям в критични моменти. Сладките победи са в личен план - миговете, когато не си си представял, че можеш да преодолееш нещо конкретно, а на следващата крачка вече да си изправен до себе си, още по-силен. Това са истинските ми победи - тези над мислите, представите, разочарованията. Важно е човек да върви напред в мисловното си развитие, никога не трябва да цикли на едно място. Прогрес е една от любимите ми думи. Всичко друго е въпрос на усърдна работа и естествено, вдъхновение”.
Да запомним - името
ѝ е Виттория!
Ще го чуваме все
по-често.
Убедени сме
За приятели е просто Витя! Нейната история прилича на роман и спокойно може да бъде филмирана - от 300-годишната вила “Перего” край езерото Комо, живот сред цветя и рози и дъх на борове, до...
Майка ѝ обича да се шегува, че е родена под Алпите и отраснала под Балкана. В Италия се буди всяка сутрин с гледка към острите и красиви върхове на Алпите. Изкачва трудни пътеки, но винаги има хора до себе си и това прави света красив. Обичам да има красота около мен. “Имала съм късмет да се появя на прекрасно място и това много ме е обогатило. И животът е наистина такъв, какъвто си го създадеш, какъвто го желаеш.
Моят винаги е бил
едно приключение
Старая се да е приключение”, прави равносметка тя на този период от живота си. Дали понякога мисли за връщане там? Италия е голяма част от нея и е хубаво човек да се връща към корените си, е позицията на младата звезда.
Връщането в България я поставя пред голямо изпитание - не знае дума от езика. Но днес статуетката “Аскеер” е сложена на рафт от библиотеката ѝ с книги на български: “Приемам я като признание за труда ми през последните години и съм благодарна. Когато се прибрах от Италия, запознанството ми с българския език беше истинско влюбване. Две седмици майка ми и леля ми стояха плътно до мен, за да науча бързо азбуката. Първата ми учителка по литература Даниела Искренова запали интереса ми към книгите и те станаха моятт свят.
България ме прие
като свое дете
и се чувствам добре тук. Първите романи, които съм чела са “Малки жени”, “Брулени хълмове” и “Джейн Еър”. Всичко това в парка на вила “Перего”, до розите и езерата (майка ѝ е уважаван сътрудник в международната програма “Каритас”). С времето се старая да се изграждам и като прагматичен, логичен и последователен човек. Иначе много витая из облаците. Относно историите, които обичам да колекционирам, наистина се надявам един ден да събера смелост и да ги разкажа в малък сборник. Общувала съм с интересни хора”.
Но тя има своя коментар, който за първи път споделя: “Годините са 10! И да, Бойко е най-хубавата част от живота ми. Израснахме заедно, буквално той ме е изградил до голяма степен като човек, но основно и като актриса. С него сме преживявали най-красивите си приключения и мисля, че не съществува живот без него. Минали сме през какво ли не за тези 10 г. Обиколили сме хиляди места и винаги сме били истински отбор.
Малко е да се
нарече връзка
Запознахме се, когато влязох в академията (НАТФИЗ) и до днес той е най-големият ми съветник откъм работа. Има хора, които не могат да не бъдат част от живота ти. Ние си имаме дори измислен наш си език, който никой друг никога не би могъл да разгадае. Често се шегуваме, че аз съм малката Бойко, а той големият Виттория.
Бойко е прекрасен човек, изключителен професионалист и същевременно малко дете. Не си представям и миг, в който не бихме могли да сме свързани. Надявам се да успеем скоро да осъществим и един дълго мислен, прекрасен проект заедно. Но за това, когато му дойде времето.”
Щастието за нея е въпрос на личен избор. Дори в лошите си дни се старае да създава радост в другите хора. Цени чувството за хумор. “Дори в най-лошите си дни човек може да създаде радост за другите, и не е ли това най-хубавото?”, пита Виттория. Когато е тъжна, е сама и тиха. Понякога се ядосва шумно и настоятелно, типично за един Телец, но това е, защото има изострено чувство за правда. Липсата му е нещото, което може да я изкара извън нерви. Старае се да е глас, душа и тяло, не само защото това са средствата, с които работи, а защото те са най-ценното, което има.
Но... случайно или не, Виттория бе провокирана от въпрос
дали е открила у нас
своя Антониони -
режисьора, който има “космическо усещане за жена”. Тя признава, че има специален човек до нея, който от години я прави своя муза и влага това в музиката си. С него разговорите им са на космическо ниво и приятелството им е голямо. Умеят да се вдъхновяват един друг и да влагат това в творчеството си. Това е особена връзка, която не би искала никога да губи. “Той наистина е Антониони на музиката и е изключително същество с отношение към жената. Или както приятелите му обичат да го наричат - господин Белучи”, вдига тя малко завесата над тайнствения музикант. (Май това е Божидаp Василев - той се прочу, след като Уил Смит изкупи авторската музика на групата му DAYO - б.р.)
Но все пак тв сериалите я “надушват”. Незнайно защо там все е подла интригантка, но за нея това са интересни образи. Често получава много забавни съобщения в мрежата: “Ти наистина ли си толкова гадна, или това е само за филмите?” Това е идеално напомняне, че киного е голяма магия. Хората те свързват с образа и край - за тях ти си такъв. Аз също няма да харесам тези две жени, ако ги срещна в живота. Обаче, когато работиш над образ, е важно да го заобичаш, да го оправдаеш, и може би съм извадила точните наблюдения върху тях, за да не са симпатични и на хората. Каквото и да е, съм много благодарна за възможностите, забавлявам се и се усъвършенствам с всяка следваща възможност”, казва тя за героините си в “Съни бийч” и “Белези”.
Нейният съвет?
Хората трябва да се стараят повече да захранват душата и въображението си. Това лекува от лоши болести и излишни нерви.
Ходете на театър, хубаво е!
Коментари (0)
Вашият коментар